78. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА /младия/

април 19, 2014 at 4:38 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов
16. 04. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=81

Той смята, че основната цел в живота е щастието – остава само да се намери пътя до там. И смята също, че в човека май има прекалено много пътища към щастието, затова е толкова трудно всеки да намери единствения правилен. „Щастието няма дълги ръце, то прегръща онзи, който се доближи до него” – казва знаменитият римски философ-стоик Луций Аней Сенека. От всичко, което изчетох, за да ви го представя днес обаче, останах в голямо съмнение по въпроса дали той самият си тръгна щастлив от този свят, когато на 69 си преряза вените по препоръка на лудия император Нерон.

Римска музика

„Ако искаш да те обичат – обичай!” „Беден е не този, който има малко, а който иска да има повече.” „Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.” Разбира се – и знаменитото: „Да живееш, значи да се бориш.” Предполагам, всеки от нас е чувал някоя от тези или други мъдри мисли, оставени от Сенека. Аз лично предпочитам онази, в която се казва, че „няма лесен път от земята до звездите” – но, така или иначе, всеки сам намира своята. По-важното е обаче да не забравяме, че неговите крилати фрази не са случайно изтървани – ей така, на чаша вино с приятели, за поучение към ученик или, в цялата си красота, нарочно подхвърлени за плячка на римската тълпа. Не, от самия Сенека те са дълбоко премислени, изстрадани през личния опит и при всички случаи са част от по-общия контекст на неговите книги, писма, пиеси и други текстове, в които се разгръща философията му на един от най-известните стоици. Говорим за късния, римски вариант на стоицизма, тъй наречената Нова Стоа, чието развитие започва с Цицерон, а в началото на новата ера най-известни представители на тази школа са Секст Нигер и учителите на Сенека Сотион и Атал.

Римска музика

Стоицизмът като философско учение възниква и се развива в древна Гърция. Негов основоположник е финикиецът Зенон от Китион, който живее през ІV-ІІІ век п. н. е. Като учител той се подвизава под колонадата на атинската агора, място, което се нарича „пъстра стоа” – оттам и името на школата. По принцип стоическата философия се състои от три части – физика, тоест, учение за природата, логика – учение за мисленето и етика – учение за морала. Физиката казва, че всичко съществуващо произлиза от една субстанция, която е едновременно активна и пасивна, тоест, самозадвижва се и се самоорганизира, процес, в който богът творец, а още по-малко – множеството богове, стават излишни. Стоическата логика дели нещата на два вида – телесни и нетелесни, като нетелесните са малко – празнота, време, пространство, такива неща. Етиката пък, като се базира на визията за единната субстанция, смята, че има един общ правилен логос, който преминава през всички нас и затова твърди, че хората по принцип са равноправни. Но, забележете, пак по същата причина тя не разглежда добродетелта като нещо важно, изключително, подлежащо на „награда”. Не, добродетелта е нещо естествено, нещо „съответно на природата”. Има и по-образни описания на стоицизма. Според някои тази философия може да се оприличи на нива, в която логиката е ограда, физиката е плодородна почва, а етиката – плодовете. Диоген Лаерций, биографът на древните философи, пък цитира друго сравнение на стоицизма – с човешкото тяло. При него логиката са костите, етиката са мускулите, а физиката е душата. Така или иначе обаче, с течение на времето – и особено с прехвърлянето на центъра на света от Гърция в Рим – тези три части избледняват и на преден план изпъква само етиката. С това стоическата философия, която и без това не е в най-добри отношения с боговете, се отдалечава още повече от тях и се превръща във философия за всекидневно ползване, насочена предимно към действията и мислите на човека. Така, след като е осмивана в древността заради отказа си от божественото начало на всички начала, при налагането и развитието на християнството по-късно, стоическата философия постепенно потъва в забрава чак някъде до времето на Ренесанса.

Римска музика

„Времето разкрива истината” – казва Сенека. Това негово убеждение, впрочем, е доста здраво заседнало и досега в главите ни като някаква свещена истина, разкрита от времето. Не съм съвсем сигурен обаче, че винаги става така. Например с основание мога да попитам – още колко века ще минат, за да ни се разкрие истината за живота и смъртта на самия Сенека. Защото някои неща за него се знаят, други се предполагат, а има и такива, които си остават загадка вече 20 века. Да, цели 2 000 години са изминали от времето, когато се предполага, че е родено бебето Луций. Биографите твърдят, че това е през 8-ма, 4-та, или 1-ва година п. н. е. Едва ли точната дата има значение. Със сигурност обаче той се ражда в испанския град Кордова. Още докато е малко момче, семейството на Сенека се мести в Рим. Баща му, Луций Аней Сенека Стария, е прочут за времето си ретор, което означава, че си изкарва хляба с мислене и приказки. Той самият, естествено, подпомага образованието на сина си и има силно влияние върху него. Детето е с не много стабилно здраве, но за сметка на това – умно и схватливо. Още млад, Сенека извършва първото си нарушение на стоически принцип – той се отказва от вегетарианството, към което доста години се придържа от философски съображения. Второто нарушение е, че става адвокат и влиза в политиката. Не знам за вегетарианството, но политиката му отмъщава скоро – в Сената Сенека произнася една прекалено добра реч и властващият император Калигула му завижда. Той смята да го погуби, но някаква придворна дама му внушава, че няма смисъл, защото философът е болен от туберкулоза, скоро и без това ще си отиде. Но първо си отива самият Калигула, наследен от чичо си Клавдий. С него нещата също не се развиват гладко – може би защото междувременно Сенека нарушава и третия философски принцип, който на думи е възприел, а на дело – не, принципът да не се жени. Самият той в един малък трактат, озаглавен „За брака”, пише: „Разбира се, умният човек може да се ожени за красива, и добра жена от благородно семейство, ако той самият има добро здраве и притежава голямо богатство. Но рядко се случва да бъдат изпълнени всички тези условия. Следователно умният човек не трябва да се жени!” Както и да е, важното е, че по някое време Сенека е обвинен и осъден за любовна афера с Ливия, племенница на император Клавдий, а в цялата история витаят и съмнения за участието му в някакъв заговор. Така че той е изпратен в изгнание на остров Корсика и там прекарва осем години, потънал в четене, мислене и писане. Най-вече защото няма какво друго да прави на това бедно парче скала.

Римска музика

Сенека се връща в Рим по волята на Агрипина, четвъртата жена на император Клавдий. Славата му на философ вече е толкова голяма, че тя го иска за учител и наставник на 12-годишния си син Нерон. Само четири години по-късно, след ранната смърт на Клавдий, Агрипина урежда именно нейният Нерон да стане император, вместо Британик, син на Клавдий от предишен брак. Сенека е предан на Нерон и в началото дори подкрепя различни негови глупости и откровени безумия, като измисля философски начини да нарушава принципите си и да оправдае пред себе си и публиката това нарушение. Но безумията растат, предаността му намалява и той все повече губи доверието на Нерон. След прочутото подпалване на Рим, Сенека решава, че повече не може така и се оттегля в провинциалното си имение. Тогава той вече е твърде богат човек, с което е нарушил и четвърто важно стоическо правило, формулирано от самия него така – „всяко излишество е порок”. Но, в края на краищата, не порокът „излишество” го убива. Убива го подозрението на лудия Нерон, че от провинцията Сенека крои заговор. Той е осъден на бърза ръка, но заради миналите му заслуги императорът му дава височайшо благоволение – да не бъде екзекутиран, а да се самоубие, при това по най-приятния, както се твърди начин – като си пререже вените във вана с топла вода. И той наистина го прави – отива си бавно и блажено, заобиколен от приятели и май, колкото и невероятно да звучи, без да каже някакви велики последни думи. Или поне такива не са стигнали до нас.

Римска музика

Въпреки цялата тази житейска каша, Сенека успява да остави огромно за времето си творчество – над 150 творби, сред които философски трактати и диалози, поеми, драми, писма и наставления. Имам чувството обаче, че самият той напуска света с известно съжаление и май недокрай доволен от себе си. „Ако има провидение, защо добродетелните хора ги застигат нещастия?” – непримиримо пита Сенека в съчинението си „За провидението”. А най-известни и досега си остават неговите „Нравствени писма до Луцилий”, които започват с една невероятно изтънчена мисъл за смъртта, която всъщност ни кара да погледнем на живота с нови очи: „Заблуждаваме се – пише Сенека – гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.”

Римска музика

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Много,много интересна публикация !“Великите еврпейци“ са източник на знания и ни показват мъдростта на вековете преди и след Христа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: