De Profundis: АГЕНТИ НА РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ

април 10, 2014 at 12:18 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/19081-de-profundis-agenti-na-rusiya-v-balgariya.html

„Има хора в България, които са агенти на Русия” – каза не някой друг, а председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Благодаря на господин Барозу, че се е ровил да ми чете старите текстове и е научил нещо важно от тях – ще го замоля само да си плати надлежно, `щото досега не се е отчел.
И ще му напомня, че ако ги беше прочел малко по-рано, нямаше да закъснее чак толкова с прозрението си и щеше да ходи с правилните крачки, така че да спести и на Европа, и на България, част от натрупания вече излишен негативен опит. Защото, може да е парадоксално, но съм забелязал, че в тоя наш безумен свят за правилните крачки почти винаги е късно. На всичкото отгоре, след като закъснееш, трябва да измисляш и нови правилни крачки, което често пък е направо невъзможно.
Но в този случай ключовата дума е „почти”. Да, защото се оказва, че Барозу все пак има на разположение някои правилни крачки. Както пише „Дейли телеграф”, онзи ден той предупреди, че като следващ етап от санкциите заради руската агресия в Украйна, Европа се готви да замрази окончателно проекта „Южен поток”. И предупреди съвсем конкретно България – именно България – да не пречи на тази единна европейска линия за налагането на санкции. Има се предвид, както ясно се разбира от думите му, да не пречат на тази линия сегашните управляващи в България, сред които Барозу, както всеки нормален човек, вижда въпросните „агенти на Русия”.
Да, тези агенти са тук и са си съвсем същите.
Те са си все така по човешки и политически неморални – нагли, арогантни, цинични и некоректни, така че няма да спестят нито на Барозу, нито на целия Европейски съюз пробутването на онзи набор от номера, с които разиграват собствения си народ вече толкова години.
Така де, току-що видяхме, че са способни съвсем лесно, само чрез едно обикновено словоблудство, да се опитат да заблудят всички, включително европейските партньори, че морската част от „Южен поток” на българска територия всъщност не е газопровод, а интерконекторна връзка. И го предложиха и приеха в съответния законопроект съвсем спокойно, с идеята да мине – въпреки ясното предупредително писмо, пристигнало по този повод от ЕС, въпреки целия абсурд, заложен в самия текст. Защото това ще бъде наистина първи пример в света, при който една интерконекторна връзка няма да доведе до диверсификация на източника на енергия, а обратното, ще те свърже още по-здраво с единствения източник, към който и без това си здраво свързан.
Или искрено привързан.
Но на БСП, ДПС и Атака не им пука от сътворяването на подобни абсурди – в това отношение те са истински творци, не само като партии, но и като личности. Например сегашният зам.-министър на икономиката и енергетиката Иван Айолов самоотвержено продължи здравата партийна линия на забъркване на каши, като отрече, че „Южен поток” ще бъде замразен, защото „в проекта участват сериозни европейски капитали”.
Ами не е така, бе, г-н министър, бъркате глаголното време. Пък и не само глаголното, май времето изобщо бъркате.
В този случай е правилно да се каже – участваха, ама вече няма да участват.
Макар че решението за това още не е официално, съвсем скоро ще стане. Много по-скоро, отколкото на нашите подплашени червени гарги им се иска – защото то ще дойде тутакси след новата руска агресия, този път в Източна Украйна, агресия, чиито по-видими стъпки вече започнаха да се реализират в Донецк, Харков и Луганск.
Да, в един момент се оказа, че, както смяташе руската върхушка, европейците, пък и американците, са доста наивни хора и можеш да ги преметнеш дори само с прости обещания и празни приказки. Светъл пример – Барак Обама.
А най-пресен пример – Ангела Меркел. Тя, горката, както пишат колеги, тези дни била бясна, че Путин изцяло я преметнал в последните им два телефонни разговора – веднъж, че Русия няма да вкара войски в Крим, втори път – че Русия няма разположени войски на източната граница на Украйна. Не ми се вярва обаче да има и трети път, в който Меркел да се хване на подобна плоска лъжа от императора на Кремъл. Особено след като до няколко дни ще се окаже, че въпросните руски войски, които уж не са на украинската граница, наистина няма да са на границата, а някъде към Киев – за да подпомогнат упоритата братска препоръка на Сергей Лавров за федерализация на Украйна.
Така че европейските капитали скоро ще се изтеглят от „Южен поток”, но от това няма да пострадат европейците, както се опитва да ни внуши горкият Айолов. Няма да пострадаме и ние, българите, напротив, за нас това е повод да въздъхнем облекчено и да се почерпим по едно вино. Ще пострадат само руснаците – не, а имперската руска върхушка, която не прави политика, за да използва горивата, а използва горивата, за да прави политика. И съвършено правилно е те да пострадат, защото тези хора най-после трябва да усетят, че не могат да вършат каквото си искат и всичко да им се разминава безнаказано.
Впрочем, няма да се учудя, ако още тия дни дори не ЕС, а самите руснаци решат да нанесат „изпреварващ удар” и да обявят, че прекратяват проекта „Южен поток” като форма на контрасанкции срещу европейските санкции. За тях това ще е твърде лесно, защото те и без това вече няма да имат пари да го строят – първо, след като тепърва ще трябва да променят трасето, за да дадат газ на Крим. И второ, след като тепърва ще трябва изцяло да издържат самия Крим, както, вероятно, и няколко други украински райони.
Но какво им пречи за момента да се направят на още по-велики, отколкото смятат, че са?
Чудно ми е обаче тогава какво ще мънкат българските им политически подлоги – дали най-после ще си изкривят устата, за да кажат, че това не е братско поведение на Русия спрямо България или пак ще похулят Европа, че с позицията си на ястреб е раздразнила руската мечка, затова тя е нанесла щети на горките нас.
Всъщност, съвсем лесно е да се прогнозира какво ще кажат, ако се съди по казаното вече във връзка с руските разузнавателни полети по българската граница от Михо Михов, бивш генерал от авиацията, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия, бивш съветник по военните въпроси на президента Първанов. „Защо Русия да не ни разузнава, ние сме външна граница на НАТО” – така простичко и ясно генералът-патриот показа на коя родина всъщност е патриот. Според него проблемът е само в това дали го правят със самолети, за които знаем или с подводница, за която не бихме могли да узнаем. Само в това.
Има хора в България, които са руски агенти ли? Ами че то, господине Барозу, те руските агенти тук не са отделни хора, а цели тълпи. Те не само ни управляват на практика вече 25 години, ами и вие през цялото време работите с тях, давате им достъп до секретна информация, глезите ги с разходки из Брюксел и други градове, вместо да ги хванете в крачка и да ги изритате. Което би трябвало да е твърде лесно, защото те съвсем са загубили мярката кое може и кое не може в една демократична, европейска и натовска държава.
Дано след утрешното посещение на Генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в София все пак някои неща започнат да стават по малко по-различен начин. Дано поне част от достойните хора в българските специални служби, ако има такива, да намерят най-после сили в себе си, да започнат да си вършат работата и да усмирят поне най-ярките и срамотни прояви на руската пета колона тук. Дано партньорските служби бързо окажат помощ в тази насока, защото иначе цялата информация на НАТО, дори в сегашната изключително напрегната ситуация покрай събитията в Украйна, ще продължи да изтича от София към Москва като през сито с дупки за щраусови яйца. А обратно през ситото от Москва към София ще се връщат указания за конкретни действия, ще се активират хора и пропагандни канали в полза на Русия, които от руска страна ще се плащат с активиране на корупционни енергийни и други схеми, финансирани, в края на краищата, изцяло от българския данъкоплатец.
Дано, макар и бавно, в условията на новата Студена война, която, не се съмнявайте, вече е прекрачила прага ни, България вземе, та малко се освести.
А, дано – ама надали! – както се казва.
Да, като цяло, мръсната българо-руска канализация, чийто теч заплашва да ни удави в момента, има нужда не от пускане на още боклуци в нея, а от силен препарат и здрава ръка, която да я почисти от миазмите.
Обаче се съмнявам, че паяжината, градена тук от руските служби с десетилетия, поена хранена, укрепвана и развивана през годините, може да бъде преодоляна толкова лесно и бързо, колкото нуждата го изисква.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

1 коментар

  1. lud said,

    ти с луд

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: