76.ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕДИТ ПИАФ

април 5, 2014 at 7:27 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
02. 04. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=79

Казват, че врабчетата не пеят, само чирикат. Е, не е вярно – нали всички сме чували това:

Пиаф, Не съжалявам за нищо

Не, не съжалявам за нищо.
Нито за доброто което са ми сторили,
нито за злото. Не ми пука за нищо.
Не, не съжалявам за нищо.
Всичко е платено, изметено, забравено.

Не ми пука за миналото.
Със своите спомени запалих огън.
Моите обиди, моите радости.
Нямам нужда от тях.

Измитам любовните трепети,
с техните лоши страни.
Измитам ги завинаги…..
И започвам отново от нулата.

Това изпя Едит, врабчето на Париж и на света, през 1960-та, само три години преди да отлети завинаги и да ни остави тук да си чирикаме по стрехите. Не е истина, че го има този глас, нали? Та тя няма метър и петдесет, тежи 40 кила мокра и на 45 години е така съсипана от болести и катастрофи, сякаш е на 450. И все пак го може. Нещо повече, с тази своя последна велика песен Едит Пиаф ни показа как човешкият дух надделява – не само над себе си, но и над онова, другото, което също ни убива.
„Смъртта е начало на нещо” – каза веднъж Едит Пиаф. Обикновено човек не обръща внимание на подобни думи, твърде стандартно утешение изглеждат. Но ако спреш за секунда, докато минаваш през тях, разбираш, че те носят надеждата по начин, много различен от познатите. Да, звучи ужасно да потънеш в нещо, което не знаеш какво е – страхът от неизвестното е сред най-големите ни страхове, твърдят най-големите ни психиатри. А с думите си Пиаф обръща този кошмар с хастара навън, превръща го от безнадеждност в надежда само чрез простичкото признание, че не знаем в какво точно сме забъркани, но все пак то със сигурност съществува. Хитро, много хитро – да признаеш невежеството си за смъртта, с което да засилиш надеждата. Това обаче не е единственият парадокс в живота на Едит Пиаф. Та нали в самия край на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар