De Profundis: СВЕТОВНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ПОРНОЗВЕЗДА

април 2, 2014 at 12:24 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/18660-de-profundis-svetovnata-politicheska-pornozvezda.html

С благоговение прочетох тези дни трогателната история на немската порнозвезда Ина Грол. Тя, горката, имала нео-нацистки убеждения, но от Национал-демократическата партия на Германия я изритали заради професионалните и ангажименти – строгите и морални геносета от ръководството случайно попаднали на порно, в което видели техният символ да се забавлява фриволно с истински негър. И побеснели. Случаят обаче се разчул и тогава пък порнографската гилдия в Германия изритала нещастната Ина – забранили и да се снима в системата, защото има нацистки убеждения.
Казвам, че прочетох с благоговение тази история, но не за да се надсмея над бедната звездичка, а защото веднага ми хрумна, че това е съвършено ясна аналогия с онова, което в исторически план ще се случи с руския национал-социалистически режим на Путин – той, също като една световна политическа порнозвезда, от двата стола, на които седи, ще падне на земята.
Още се спори само по въпроса дали там, долу, ще го чака и някакъв подготвен за случая негър.
Така или иначе, първо, предстои международната общност да изолира Кремъл все повече и повече – колкото и колебливо да е засега движението в тази посока. Това ще се промени рязко след очакваното скоро руско военно нахлуване в Украйна.
Колкото и да отричат Путин и Лавров, плановете им за това стават все по-видими. Пък и те не могат, след като веднъж казаха А с превземането на Крим, да спрат до тук, просто логиката на имперската им лакомия и надменност е такава, че не могат. Дали този път ще станем свидетели на открито руско нахлуване, дали то отново ще е под някаква маска – например на руснаци с униформи на белоруската армия, която, заради опасността от украинските фашисти и техните погранични провокации, ще превземе Киев на бърза ръка и така ще реши висящите въпроси – това засега не е ясно. Дори нищо такова да не се случи обаче, постъпателно засилващата се външна изолация на Русия ще си остане факт – макар само заради сътворените от нея досега безобразия в Крим.
Второ, санкциите на световната демократична общност, може би не толкова бързо, колкото трябва, но все пак – неизбежно, ще окажат своето влияние и в един момент Русия ще се види в положението на бабаита, затворен в клетка от огледала. Той може да си се харесва и да надува мускули пред самия себе си, но след третия опит липсата на публика ще му омръзне. Освен това – няма с кого да се сбие, а да удря собствената си мутра в огледалото не е добре, защото ще си нареже ръката.
Изобщо, заради твърде големите евразийски щения на своя твърде дребен кремълски государь, всички руснаци ще се окажат изолирани и принудени да развиват себе си чрез себе си. А известно е, че това винаги завършва катастрофално за самите тях – първо минават през глад и гражданска война, после идват чекистите, НЕП-а на Ленин и анти-НЕП-а на Сталин, следват колхозите, беломорканалите и останалите концлагери, разнообразявани само от кратки или дълги престои в психиатриите и изтрезвителите.
Това е съдбата, която отново гласи на тъй наречените „обикновени руснаци” техният нов император с национал-социалистическите си убеждения и с твърде практичния си, за да бъде напълно разумен, подход.
Трудно ми е да го кажа, защото по принцип така не се говори, но съм забелязал, че в исторически план винаги, когато Русия е най-зле, останалият свят е най-добре.
И тъй като, поне според последните руски проучвания, след анекса на Крим подкрепата за император Путин сред „обикновените руснаци” е вече над 82 процента, то значи „хората от народа” там напълно разбират и носят своята лична отговорност за съдбата, която ще ги последва. В резултат на външната изолация ще лъсне не друго, а пълната некадърност на путинския режим да развива било икономика, било общество, било каквото и да било – освен, разбира се, собствената си алчност и корупция.
След тези два ефекта, ще се прояви и третият, тъй нареченият ефект на бумеранга – режимът на Путин ще се изправи много скоро и много по-ефективно пред развитието на някакъв „руски майдан” или някаква „руска пролет”, които, за момента успешно, избягва чрез агресията спрямо Украйна.
А тази агресия е видима, става все по-злостна и все по-предвидима.
Онзи ден, по време на последната среща между Джон Кери и Сергей Лавров, се стигна до там руският външен министър да търси в лицето на американския си колега съюзник за да бъде наложена федерализацията на Украйна чрез нейната нова бъдеща конституция.
Не знам как да охарактеризирам най-пълноценно този ход, затова ще кажа само, че направо умът ми не побира такава наглост. Един вид – Русия предлага на САЩ те да свършат нейната мръсна работа, като по приятелски наложат на украинския народ онова, което неговият враг, Русия, най-много иска да постигне в момента – облечено в уж законна форма разделение на страната на проруски Изток и проевропейски Запад.
За да си вземе върхушката в Кремъл по-лесно Изтока, разбира се – а не от името на руския народ да харчи пари, които иначе може да открадне. А още по-малко – да прати синовете на същия този народ като свидни жертви в една военна операция.
Кери, естествено, отказа, като опресни паметта на Лавров, че подобна намеса във вътрешните дела на една самостоятелна и суверенна страна, е абсолютно неприемлива от гледна точка на международното право. Обаче и Лавров, а и всички руснаци напоследък, очевидно изобщо не си пият гинко-билобата и веднага ще забравят това напомняне, защото всъщност така им е изгодно. Те продължават да трупат войски по границата с Украйна, въпреки че на най-високо ниво продължават да отричат подготовката си за нахлуване.
Преди да се стигне до самото нахлуване обаче, сега, в момента, Кремъл има друга важна задача, която трябва да свърши бързо – и тя е от пропаганден характер. Руснаците трябва да превърнат анексирания вече Крим в нещо като ГДР от времето на комунизма, тоест, витрина за благоденствието и успехите на хората и обществата при путиновия режим. Затова там се обещават двойни заплати и пенсии, затова самият императорски шут Дмитрий Медведев посети полуострова и обеща бързи и големи икономически благини, специални статути и прочие.
Но този път руската пропаганда, която беше така успешна в отричането и лъжите за агресията в Крим, сега, при необходимостта да се изтъкнат успехите, пак тотално засра работата, както правеше по комунистическо време.
Както съобщи например управлението по културата към руското министерство на отбраната, четирима членове на Студията на военните художници са изпратени на творческа командировка в Севастопол, „за да пресъздадат в картини присъединяването на Крим към Русия”. Те имат поръчка за 10 дни да нарисуват общо 60 картини, ни повече, ни по-малко, след което с тях ще се организира изложба в Москва и Севастопол. А вероятно и в други градове на страната.
Това е толкова тъпо, че щеше да бъде много смешно, ако не беше резонният въпрос – защо военни художници са пратени да увековечат мирното, както всички знаят, присъединяване на полуострова към Русия?
Идиоти.
Но в момента имат пари и са склонни да ги раздават, затова и зад такива идиоти се намира някой по-голям идиот да се нареди.
Както съобщи вече factor.bg – сърби организираха в Интернет подписка с призив към Путин да присъедини и тяхната родина им към Русия. По този повод предлагам оттук нататък европейска и натовска България да бъде много, ама наистина много внимателна с подкрепата си за европейското членство на Сърбия – да не осъмнем някой ден, стиснати в клещи между руското военно пристанище в Севастопол и руски военни бази в Пирот, Цариброд и Босилеград.
Съюзнически глутници идиоти в момента Путин намира дори в самия Европейски съюз. Освен българската, уж националистическа, партия Атака, която е уникална в готовността си да загърби българските национални интереси в полза на руските, подобно, макар не чак толкова драстично измекярско, е поведението и на унгарските расисти и националисти от партия „Йобик”, на гръцката партия „Златна зора”, а за близки връзки с Кремъл и дори финансиране оттам се подозира и френската крайна десница от Национален фронт на Льо Пен.
Както се казва – търкулнало се гърнето и си намерило похлупак.
О-о, съжалявам, забравих да спомена сред това братство и българските комунисти от БСП. Наистина, те все още опитват да прикриват позицията си за откровена поддръжка на руската агресия в Украйна, пък и където и да било. Или поне опитват да стискат зъби дълго и самоотвержено по темата – защото иначе, щом отворят уста, веднага им лъсват руските рубли по зъбите.
Но Видовден и за тях предстои. Този път, падне ли господарят им случайно от някоя кула на Кремъл или се спъне около 20 пъти върху мотиката в някое кремълско подземие, тези тук също ще си отидат завинаги.
Или поне така би трябвало да стане, ако хората в страните от свободния свят, включително България, имат и капчица инстинкт за самосъхранение.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: