МИРЪТ И ДЕМОКРАЦИЯТА НЯМАТ ЦЕНА

март 28, 2014 at 9:07 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

 
/Диана/ В България – Консултативният съвет за национална сигурност при президента излезе с решение, че не признава резултата от проведения референдум в Крим, но позицията на официална София за разширяване на европейските санкции срещу Русия продължава да е твърде противоречива. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Преди седмица премиерът Пламен Орешарски не изключи възможността страната да наложи вето на евентуално решение за по-тежки европейски санкции срещу Русия.Очаква се то да бъде взето заради продължаващото нежелание на Кремъл да спазва принципите на международното право и преките договорености за Украйна, по които самата Русия е гарант. Стъпаловидното утежняване на санкциите явно се възприема напоследък от демократичната общност като основен инструмент за натиск, с цел да се избегне задълбочаването на конфликта и да се стигне до преговори.
Първите стъпки на Брюксел в това отношение бяха свързани само с визовия режим и ограничаване достъпа до авоари в западни банки на определени лица, пряко свързани с руския аншлус на Крим. Българското правителство подкрепи санкциите, въпреки нежеланието на мнозинството – най-вече на партия Атака и БСП, за които отдавна се знае, че са пряко свързани с руските интереси тук. Но, така или иначе, на това първо ниво от европейските санкции всичко се размина само с персонални критики срещу вътрешния министър Кристиян Вигенин от тяхна страна. Очевидно в БСП решиха, че все пак могат да преглътнат този хап, защото видяха, че самата руска върхушка се отнася иронично към санкциите, които в този вид са наистина доста беззъби.
Все пак обаче опитът да се постигне единна позиция по украинската криза в българския парламент се провали и президентът Росен Плевнелиев взе нещата в свои ръце. Той свика Консултативния съвет по национална сигурност и там някак си успя да постигне сравнително прилично единство за сравнително прилична обща декларация. В нея се подчертава, че „България действа като член на ЕС и НАТО и, като отчита националния си интерес, работи за това Европа да има единна позиция за Украйна”. Еднозначно се заявява също, че България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна, че проведеният референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не признава резултатите от него. Това беше особено важно да се каже от официална София, защото излъчването на противоречиви сигнали в този момент може да доведе само до най-лошия вариант – изолиране на България от европейските партньори и едновременно с това – засилване на натиска от Русия.
Партия „Атака” единствена отказа да подкрепи общата позиция, заслугата за която е очевидно на президента Росен Плевнелиев. Не е съвсем ясно как БСП все пак стигна до решението си за подкрепа. Броени дни по-рано, заради позицията на външния министър Кристиян Вигенин, че кримският референдум ням ада бъде признат, социалистите го обявиха за „ястреб”. А сега подписаха съгласие с това. Те обаче успяха да постигнат нещо друго, с което до голяма степен осакатиха самата декларация и нейния публичен ефект. Имам предвид факта, че никъде в текста, появил се като обща позиция на Консултативния съвет по национална сигурност, не се споменава Русия. Дори когато се говори за Крим, не се прави и намек за руските войски там, заради чиито дула най-вече референдумът е незаконен. Не се казва дори, че незаконният референдум е по темата за откъсване на Крим от Украйна и присъединяването му именно към Русия. Нищо, дори половин думичка. Това е типичният подход на социалистите, нагледахме му се доста време, от самото начало на сериозните развития в Украйна.
Все пак обаче явно декларацията на Консултативния съвет даде друга ориентация, а може би и вдъхна известна смелост на премиера Пламен Орешарски, който изведнъж реши да се еманципира от проруската левица, която го сложи на власт и го крепи там. Той смени позицията си отпреди пет дни и се извъртя на 180 градуса. „България няма да наложи вето върху евентуално решение на Европейския съюз за санкции срещу Русия” – каза Орешарски, при това – на пресконференция след среща с представители на руския бизнес у нас.
Обяснението, което даде премиерът обаче за тази смяна на позицията си, беше, така да се каже – технологично, а не, както би трябвало да бъде, резултат от принципна и целенасочена оценка на поразиите, които Русия твори и в момента със световния мир. Орешарски изтъкна, че няма да налагаме вето, защото не ветото, а консенсусът е инструментът, с който работят лидерите на Европейския съюз за постигане на обща позиция. Онзи съветник, който е обяснил това на българския премиер, заслужава да бъде награден. Но същият съветник заслужава да бъде и наказан, задето му го е обяснил чак сега.
Какъвто и да е поводът за тази промяна в позицията на Пламен Орешарски обаче, тя изглежда преля чашата на търпението в БСП. Социалистите на свой ред се отметнаха от, макар и уклончивата, но все пак намираща се в общото европейско русло позиция, с която се съгласиха само два дни по-рано при президента. Парламентарната група на БСП излезе с декларация, с която официално се обяви срещу прилагането на нови европейски санкции по отношение на Русия. „Не е достатъчно да бъдем резервирани към налагането на икономически санкции, трябва да поддържаме позицията такива санкции да не се налагат, тъй като те ще доведат до икономически последствия за страните от ЕС и ще засегнат реализацията на енергийни проекти”.
Не знам дали така, на първо четене, човек може да схване цялата перфидност на тази декларация. Първо, тук се прави опит да се оправдае досегашната политика на мънкане и шикалкавене на социалистите по въпроса. Второ, както е типично за цялата проруска пропаганда в момента, с декларацията се търси директна манипулация на общественото мнение, като се подменят наистина важните въпроси за мира в света и защитата на демократичните ценности, с въпросите за цената, която трябва да се плати за това. Надявам се обаче, че хората в България все пак добре помнят нещо по-важно – каква цена плати човечеството през Втората световна война, само защото в годините преди нея не пожела да плати в пъти по-малката цена, за да спре Хитлер навреме. Третият момент, който показва цялото безумие на тази декларация на БСП, е в изразеното опасение, че по-сериозните и тежки европейските санкции „ще засегнат реализацията на енергийни проекти”. Не нещо друго, а именно енергийни – като „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, очевидно.
Ето къде точно ги боли българските социалисти и те, съзнателно или не, го признават. Боли ги, че няма да успеят напълно да довършат следваната от десетилетия политика за налагане на пълна, наистина стопроцентова зависимост на България от руските енергийни доставки. Боли ги, че няма да могат да подпомогнат по този начин и по-дълбокото обвързване и на други европейски и балкански страни с държавата-бензиностанция, която не прави политика, за да използва горивата, а използва горивата, за да прави политика. Боли ги, в крайна сметка българските социалисти и за това, че покрай „засегнатите” енергийни проекти, няма да могат лично и партийно да се облажат от милиардите, които ще се харчат от името на данъкоплатците. Това са основните им болки. Както, разбира се, и фактът, че май е дошло време да се отплащат за руските услуги и руските рубли, които са получили в аванс.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. Пендо said,

    Центъра на проблема е, че с договора от 1994 година Украйна се отказва от 1900 атомни бомби, като в замяна на това се гарантира ЦЕЛОСТА и НЕЗАВИСИМОСТА й. Русия също бе подписала този договор. С превземането на Крим, Русия нарушава този договор основно и задължава САЩ и Европа да възстановят предишното положение. Те за сега само не признават „референдума“ за законен и не търсят военно коригиране. Вместо това основно договорно нарушение да се разпространи, слушаме у нас как „русофилите“ пеят сервилни песни на великия пълководец и завоевател с голямата му победа в Крим над фашисткия враг, който го няма. Това е повторение на същата „логика“ с България, която от 2 септември 1944 г. до 9 май 1945 бе в война с нацистите, и спаси живота на хиляди руснаци, но бялото стана черно и бе обявена фашистка и излезе победена от собствената си армия. Пловдив даде не малко жертви при Страцин през време на войната. Нито капка благодарност от Русия за това. Бе заповядано от Москва да се направят паметници за войници, които никога не бяха воювали на българска територия или за български интереси,за да пазят населението с страх, и вече 23 години грижливо ги пазят още, пак само от страх от Москва. Досега не можа да се намери нито един здрав довод за съществуването на тези въоръжени идоли навсякъде. Те нито са верни исторически, нито СССР съществува, нито Русия бе самостоятелна държава тогава, за да са руски, нито оправдани като реклама или пропаганда на една отречена партия и несъществуваща организация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: