МАГАРИИТЕ НА РУСКИЯ ТРОЯНСКИ КОН В ЕВРОПА

март 21, 2014 at 11:07 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана/ След референдума в Крим, кризата в Украйна се задълбочава. Апелите на Запада към Москва нямат ефект, а наложените санкции предизвикват само ирония в Кремъл. В България пък управляващите социалисти все повече се дистанцират от общата европейска позиция. По темата слушаме Пламен Асенов.

Анализатори вече прогнозираха, че откъсването на Крим от Украйна и анексирането му от Русия ще предизвика ефект на доминото, като стимулира подобни процеси и в други региони. Кой обаче можеше да предвиди, че първо ще се пропука най-взривоопасната точка – ивицата Газа. Както писа сайтът „Палестински информационен център”, там живеят около 50 хиляди руснаци, предимно рускини, женени за палестинци. Те казват, че се чувстват застрашени от Израел и, тъй като разчитат на обещанието, че Москва „ще защитава своите граждани, независимо къде се намират”, започват подготовка за провеждане на референдум в Газа, с искане тя също да се присъедини към Русия.

Нелепо ли ви се струва? Нелепо е, но това е положението. Да се готви Австралия. Май пингвините на остров Филип скоро ще припознаят руските си корени, ще проведат референдум и ще се обърнат към Путин да включи острова в Русия.

Изобщо не съжалявам за това лирическо отклонение, защото колко сериозен може да бъде един коментар, при положение, че предметът му е история, препълнена с абсурди.

Така или иначе – лесната прогноза от миналата седмица се сбъдна и в двете си посоки. Първо, Русия анексира Крим и придоби завинаги единствената си южна морска база – Севастопол, като разигра видимо отдавна подготвена военна операция под прикритие, съпроводена с истински пропаганден цирк пред света и собствените си граждани. При това и в двете посоки операцията продължава. Второ, предупрежденията на Запада, че ако това наистина се случи, ще последват тежки санкции, се оказаха точно толкова беззъби, колкото си изглеждаха по начало.

Санкцията със замразените авоари и забраната двайсетина чиновници да пътуват в свободния свят за Путин и компания е смешна, те сами казват, че се отнасят с ирония към нея. Ето как за пореден път демократичният Запад се оказа неспособен да защити не само мира в света и принципите на международното право, но и самия себе си от диктаторски апетити. Надявам се, че това няма да продължи дълго и светът скоро ще намери единство и сила, за да се противопостави на руските апетити. Сигурен съм, че все повече хора осъзнават необходимостта от сериозни мерки срещу агресивната руска политика, включително прилагане на икономически, политически и всякакви други механизми за изолиране на страната и създаване на санитарен кордон около нея, за да се защити демокрацията. Страхувам се обаче, че точно в момента, с това ляво и открито проруско управление в България, страната върви в обратната посока.

Доказателствата са много и нови се трупат всеки ден. В началото на украинската криза българските социалисти в типичен стил просто мълчаха и чакаха накъде ще задуха вятърът. Те не само не заявиха официална позиция, но избягваха и лични мнения, въпреки настойчивите въпроси. Нещо повече, лидерът на българските социалисти Сергей Станишев не обели дума дори в Брюксел, по време на голям форум на Партията на европейските социалисти, чиито лидер е също. Евросъюзът обаче се активизира и поне изпълнителната власт тук нямаше как да продължи с мълчанието. Външният министър Кристиян Вигенин отиде на посещение в Киев, където каза, че България е за запазване на териториалната цялост на Украйна и няма да признае референдума в Крим. Последва вой срещу Вигенин – първо от Атака, а после от страна и на самата БСП, която нарече своя собствен външен министър „ястреб”. Социалистите излязоха с декларация за кризата, в която тонът спрямо Русия е по-мек от памук, спрямо Украйна – строг, а Крим изобщо не се споменава. И не се споменава, защото иначе ще трябва да се осъди руската агресия, а това българските социалисти, тясно обвързани с Москва, не могат да си позволят. Те дори, струва ми се, не могат и да си го представят. Така че избраха принципа: няма човек, в случая – няма полуостров, няма проблем.

Ден по-късно нещата се изясниха още. Когато Евросъюзът обяви санкциите, по телевизията социалистическият лидер Станишев каза, че „по отношение на санкциите срещу Русия, България не трябва да бъде сред „ястребите”. Той даде да се разбере, че по-далеч от сегашната беззъба европейска позиция официална София не е готова да отиде и се опита да обясни това с два фактора, които нарече „специфични български интереси” – българското малцинство, което живее в Украйна и силната зависимост на икономиката ни от руските енергийни доставки и руските туристи. Според Станишев, при по-сериозни мерки срещу Русия, България ще пострада първа и най-силно от всички страни-членки на Евросъюза.

И двата тези аргумента нямат реална стойност. Водещи икономисти вече излязоха с анализи, според които в чисто икономически план страната няма да пострада чак толкова сериозно от санкции, а опасностите, свързани с енергийната зависимост, са основно политически. Впрочем, тук трябва да се напомни, че това е зависимост, за която самоотвержено са работили поколения социалисти, като сегашните управляващи не правят изключение с упорството си за строеж на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Второто възражение на аргументите, размахвани от Сергей Станишев като плашило, е още по-лесно – всеизвестно е, че правата на българското малцинство в Украйна биха били много по-добре защитени при едно проевропейско и демократично управление там, отколкото при марионетна или чисто руска диктаторска и олигархична власт.

Така или иначе обаче, когато стане въпрос за Русия, в България гласът на разума губи стойност и потъва във вълни от безумни клишета, предразсъдъци и преки политически, икономически и психологически зависимости. И това засега попречи Парламентът да излезе с обща декларация по темата за руската агресия в Украйна. В предложените три текста общото е едно – твърдението, че България е за запазване териториалната цялост на Украйна. Само в декларацията на ГЕРБ обаче това е обвързано пряко с непризнаване на референдума в Крим и присъединяването му към Русия. В декларациите на БСП и Атака нищо такова няма, от тях излиза, че хем сме за териториалната цялост на Украйна, хем тя трябва да се реализира без Крим. Левицата препоръчва също Европа да не налага повече санкции срещу Русия, а ако наложи, България да не ги подкрепи. Въпреки че общата парламентарна декларация засега се отложи, нищо не пречи и без нея при следващите обсъждания на темата за санкции в Брюксел, българските социалисти да заемат открито анти-европейска позиция и да саботират европейското единство. Дори очаквам това, с други думи – очаквам България, най-преданият руски троянски кон в Европа и НАТО, съвсем скоро да покаже цялата магария, на която е способен.

Професионално наблюдавам политическите процеси тук вече близо 35 години, но в момента имам усещането, че страната никога досега не е била толкова далеч от своя собствен цивилизационен избор и никога – толкова близо до пълния си провал не само като демократична европейска държава, но и като държава изобщо.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: