De profundis: АКО АЗ БЯХ ПУТИН

март 19, 2014 at 12:43 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/17839-de-profundis-ako-az-byah-putin.html

Ако аз, с извинение, бях Путин, щях да действам по същия начин – агресивно, нагло, безскрупулно. Но умно, не може да му се отрече – зловещо, но умно, доколкото с един удар постигна всичките си цели. Поне засега.

Първо – като прибра Крим, Путин сложи окончателно и безвъзвратно ръка на военно-морската база в Севастопол. Вече няма нужда на всеки 10-15 години да води преговори с непредвидимите украинци, които ту анархистично залитат към татко Махно, ту се правят на бандеровци и дрънкат за някаква си независимост, ту направо се хвърлят в обятията на Европа и самото НАТО, без да отчитат изконния руски интерес, според който трябва да се хвърлят не в техните обятия, а в нашите.

Второ, с ролята си в украинската криза, Путин получи руската императорска корона до живот. Очаквам не след дълго Държавната дума да го прогласи за пожизнен президент. А православната църква да го короняса. Та нали той е единственият московски политик от Сталин насам, който носи на Матушка Рус истинска териториална придобивка. И то важна. И то – с чиста победа. Подобни новини са балсам за мозъка на редовия мужик, който, потънал до ушите в грижи, водка и кремълска пропаганда, вече е претръпнал и трудно се радва на нещо – освен на наистина велики дела. А какво по-велико от това да видиш как джуджето се протя-я-я-я-га чак до горния рафт и се омазва до ушите със сладко.

Трето, дори в самата Русия, руската агресия в Украйна има не само поддръжници, но и противници. Обаче пък самото нагло поведение на Путин в цялата криза е ясен знак към всички тях. Ще ви накълцам на кайма и няма да ми мигне окото – казва този знак. И това е истински последен жълт картон за руската опозиция, не обикновено устно предупреждение. Скоро, особено ако Западът и без това наложи по-сериозни санкции на Русия, се чака червения картон, тоест, цялата гадна руска опозиция най-после, както отдавна заслужава, да бъде бита по улиците, събирана нощем от къщите с черните камионетки и пращана при Иван Денисович.

Четвърто, станалото е знак и към размирните елементи в съвсем близките до широкото руско сърце околности – да не си и помислят те за стъпка встрани от евразийската съветска идея на Путин, Владимир Владимирович. Нищо, че тя не е негова идея, а прост копи-пейст на завещаното от поколения кремълски управници – князе, ханове, царе, императори, партийни лидери, генерални секретари или жалки президенти, тоест, всички онези грозни ивановци, екатерини, ленини, джугашвилита или обикновени магарета, които от векове водят стадото. И нищо, че руските околностите и без това достатъчно добре си знаят урока – да си го припомнят, та да не стане пак сакатлък, както с Янукович в Киев.

Пето, Путин дава урок и на нас, бившите сателити на СССР, които се самоотлъчихме от курника с куриците и поради слабости и грешки на съответните другари по места, вече мислим, че сме на топло и сигурно под крилото на ЕС и НАТО. Само така си мислите – казва ни с действията си в Украйна Владимир Владимирович.

И не говори празни приказки. Той държи някои от нас, особено България, в чудовищна енергийна хватка, затова може да прави тук каквото си поиска. Той държи сред някои от нас, особено в България, чудовищно предана на Русия пета колона, така че наистина може да прави тук каквото си поиска. Като казвам „каквото си поиска”, имам предвид – буквално, не смятайте, че това е само лигава журналистическа риторика.

Уплашени от възможността за подобно развитие, братските нам европейски страни от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Унгария и Словакия, вече взеха решение да създадат войски за съвместни операции заради наближаващата към границата им руска имперска заплаха. На Путин от това не му пука, но то е важно и само по себе си, и за нас – като идея, като реакция, като пример.

България обаче не само не се присъединява към вишеградската инициатива, не само пропуска да я обсъди изобщо, дори на медийно, а какво остава – на политическо ниво, а вместо това върви открито в обратна посока. Както заяви например онзи ден заместник-министърът на икономиката Бранимир Ботев – „България може да осигури на всеки от районите на Русия да създаде свой курорт тук, като закупи земя, инвестира и получи право на строеж на хотели, санаториуми и почивни бази”.

Така де, после ще трябва да осигурим и на братските руските войски достъп, за да могат спокойно да пазят почиващите у нас руски граждани от европейски провокации, а руските гражданки – от европейски попълзновения. С други думи, това е пример за практикуване на не особено умната политика да пуснеш кучето в склада с кренвиршите и после да се чудиш кой ти е изял стоката.

Но, освен всичко друго, да попитам пак и за всеки случай: Ало-о-о, другарю Сидеров! Твоите дружки, комунистите, ще продават свещената българска земя, бе, къде блееш ти? Или то на руснаци може, само на европейци – не?

Другото, което правят нашите управляващи, е, че вече толкова явно защитават руските интереси, та наричат „ястреб” дори външния си министър Вигенин, който едва отлепя уста за подкрепа на европейската позиция по темата Украйна. Ами аз тогава какъв ли съм според свежото им чувство за етикет от времето на Студената война – кондор? Или птеродактил някакъв?

А какъв ли пък е онзи мой достоен приятел, който сутринта ми се обади и вика: „До вчера исках премахването само на съветските паметници в България, но вече настоявам за премахване и на руските. Който политик ми обещае това, за него ще гласувам, иначе – за никого”. Това бяха точните му думи.

Той сигурно е киликандзер. Ще му звънна да го зарадвам, макар че киликандзерът не е точно хищна птица. Нито е птица изобщо. Но пък думата звучи добре, подходяща е за комунистически етикет, залепен на опасни изчадия като него.

Шесто, като се връщаме на темата за аншлуса на Крим от Русия – видно е вече и с просто око, че император Путин държи цялата международна общност за топките.

Пак казано съвършено буквално и без замисляне.

Ушите ни проглуши странната компания от троцкисти, социалисти, комсомолци и баронеси по върховете на Евросъюза, че ако Путин само посмее да направи нещо лошо на Украйна, веднага ще последват тежки санкции, от които ще му се завие свят.

Е, посмя. И в резултат  Европа взе абсолютно смелото и героично решение – забрани на 21 кримски и руски чиновници да пътуват на Запад и замрази парите им в европейски банки. Подобна стъпка се канят да предприемат и САЩ.

Направо да ги цункаш по главичките тия умници, само дето решението им е напълно антиисторическо. Всъщност, като цяло, този път общата европейска реакция е по-лоша и беззъба дори от британско-френското пълно мълчание след влизането на Хитлер в Чехословакия през 38-ма.

Затова неслучайно Юрий Ушаков, съветник на Путин, веднага заяви пред ИТАР-ТАСС, че санкциите предизвикват в Кремъл само ирония, ако не и чист сарказъм. Ами, честно казано – съмнявам се, съмнявам се, че предизвикват дори и това, а Ушаков го твърди от любезност. Не иска да каже публично истината – че тези санкции са толкова слаби, та дори не са дали повод на Путин, Владимир Владимирович, независимо дали иронично или по императорски тържествено, да си го премести от левия крачол в десния.

Така де, ще извинявате, ако сте чак толкова словесно невинни, но в случая съм длъжен да се изразя на уличния език, към който всички участници в тази драма със своите думи и действия ме принуждават да се придържам.

Седмо, с действията си в Украйна, насочени изцяло в полза на мира и разбирателството по света, император Путин не само е на път да заличи преднината, която доскорошната му президентска колега Барак Обама имаше по спечелени нобелови награди за мир, но и да го направи за посмешище, като демонстрира на живо доколко Обама не е наясно с международните дела изобщо, в частност – с руските международни дела и техните истински ползи за човечеството.

Така че ето ви цели седем основания един прагматичен човек наистина да си каже: ако аз бях Путин, щях да действам по същия начин – агресивно, нагло, безскрупулно. Е, добре, че аз не съм нито на власт, нито прагматичен. Но някъде по света със сигурност има и такива, които вече си го казват.

Случилото се в Украйна носи още много знаци и съдържателни пластове, които демократичната общност просто е длъжна да разчете, за да реагира правилно и да се защити – защото тя е реално заплашена. Но засега ще спра до тук. И, съвсем сериозно вече, ще допълня само още две неща, които очаквам като следствие от руската агресия в Украйна, евентуалното предстоящо утежняване на международните санкции срещу Русия и евентуалните руски контра-санкции.
Първото ми очакване се отнася до България – след няколко месеца, най-късно в началото на следващата година, с негативния ефект от санкциите управляващите ще започнат да оправдават икономическата обстановка у нас, която със сигурност ще се влоши, но вследствие на тяхното нелепо управление.

Второто ми очакване се отнася до спокойствието и мира в света. Без да искам да дърпам дявола за опашката, то е следното – ако санкциите на Запада срещу Русия наистина се засилят и засегнат пряко император Путин и влиятелни хора от неговата свита, възможностите им да правят и харчат пари, както и останалите властови екстри, с които разполагат в момента, то в Европа и Щатите веднага ще се засили вълната от „ислямски” тероризъм.

Без извинение.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: