Говори Пловдив: ДРУГИТЕ РЕАЛНОСТИ

март 10, 2014 at 6:31 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Научаваме се, граждани, че още преди месеци „високопоставени руски представители”, предлагат самия Путин, Владимир Владимирович, да получи Нобеловата награда за мир.

От Русия – с любов, дето се вика.

Иън Флеминг да ме прости, може и да се обърне в гроба, но по-скоро ще се съгласи, че прочутото му заглавие твърде добре обобщава ситуацията.

Идеята на високопоставените руски представители идва спонтанно – веднага, след като виждат как любимият им президент героично опазва армията на бандитската фамилия Асад в Сирия да не бъде ударена от американците за наказание, че използва химически оръжия срещу мирни хора от собствения си народ.

Така де, от руска гледна точка, ето как изглеждат нещата: ами няма само Обама, Барак Хусейнович, да получава наградата за мир, при това едва встъпил в длъжност и без да е направил никому нищо в международен план. Още повече, все по-ясно се вижда, че той нищо и не би могъл да направи, защото в международните планове продължава изобщо да не го бива – щом ни оставя да му се качваме на главата.

В тази светлина, кремълските другари наистина постъпват удивително скромно като номинират другаря Путин само заради опазването на мира в Сирия, не и за заслугите му към мира в Чечня например. Или към мира в непослушна Грузия. Да не говорим за братската му съпричастност и подкрепа към делата на мирния атом в Иран и Северна Корея. А най-вече – за заслугите му при опазване на вътрешния мир в самата Русия от гадните попълзновения на наглите и продажни демократи.

Всички умни хора по всички земни кълбета знаят, че всичко това другарят Путин го прави само защото има голямо сърце, пълно с безкрайна любов към мира. Затова и не се вижда кой повече от него заслужава Нобел-а за мир през 2014-та.

Макар че през последните дни разни хлевоусти писачи се съмняват, че точно той ще го получи.

Виж – казват те – ако наградата се раздаваше през есента, номинацията на другаря Путин щеше да спечели безапелационно. Първо, защото корейските другари не се сетиха да номинират другаря Ким-Чен-Ун нито заради достойния начин, по който опази мира на корейския полуостров, като хвърли чичо си на кучетата, нито заради космонавта, когото изпрати да завладее самото слънце. Второ, непременно щеше да спечели другарят Путин, защото основната конкуренция, новата папа Франциск, както и всяка стара папа, поне от времето на другаря Сталин насам, не разполага с никакви дивизии. Швейцарската гвардия с алебардите и смешните гащи, разбира се, не се брои. И трето – печалбата ни беше в кърпа вързана, защото тогава, миналата есен, наглите украински националисти и фашисти още не се бяха сетили, че искат да се откъснат от руското влияние и не бяха спретнали незаконен преврат на нашия човек в Киев.

Глупаци! Ако го бяха съгласували с нас, превратът им щеше да си бъде напълно законен; Крим и досега щеше да си е украински, макар и напълно руски; нямаше източна Украйна да се развълнува, само за да имат войските ни моралното право да се защитят, преоблечени в униформи без знаци; нямаше Западът да пищи като заклан и да сравнява уважаемия Путин, Владимир Владимирович с уважаемия Хитлер, Адолф С Баща Неизвестен, само заради някакъв си анекс ли, аншлус ли му викат…..

Всичко в света щеше да си е по мед и масло.

А Нобел-ът за мир вече щеше да блести като перла в руската императорска корона на другаря Путин.

Но ето, че само заради претенциите на някакво си незаконно управление в Киев, сега дори Нобеловият комитет се съмнява – дали е правилно точно в този момент…..дали не трябва да се изчака, докато руските срамотии в Украйна поутихнат…..

Нещо повече, заради злостните клевети на разни недоброжелатели, които не признават законните руски интереси в Украйна, намериха се дори слабоумни хора, които се съмняват открито и най-светотатствено, че точно другарят Путин заслужава наградата. „Няма нужда – викат те – да ни създава той нова реалност отвъд реалността и да ни кара да живеем в нея, като се опитва да ни прави герои на живо от книгата на Оруел „1984”, защото тази книга вече сме я чели”.

Ами като чак толкова сте я чели, та ви е омръзнала, не сте ли разбрали, че тя е книга безсмъртна и следователно никога няма да изчезне от живота ви, само ще ви се случва денем и нощем в нови и нови кошмарни варианти, бе, русофоби гадни…..

Забелязвам обаче, граждани, че не само руските другари се опитват да създадат нови реалности и да ни накарат да живеем в тях. Същото прави и тяхната българска прислуга на конци. Да вземем например историята с изключването от БСП на Георги Първанов и неговата клика, наречена АБВ.

Разни политолози и социолози със странни имена, всякакви анализатори, критици и поддръжници, умници и глупаци, веднага опищяха българската вселена. Част от тях пищят за нарушените социалистически морални принципи, друга част – за формално нарушените партийни документи, някои се чудят кой е прав, други – кой е крив, някои викат горе Гоце, други – долу Първанов…..

Да ме прости и Алеко, сигурно с последното и него принудих да се обърне в гроба, но то пак е в името на по-доброто разбиране на ситуацията от страна на негово величество читателя.

Искам да кажа, че в действителност между БСП и АБВ не се случва нищо повече, освен размножаване чрез просто делене.

Така правят амебите, защото и те са природно толкова прости, колкото тъй наречените социалисти в България.

Както се знае от биологията, амебата се разцепва през сред, от което се получават две напълно еднакви помежду си амеби. И еднакво гадни, особено ако, както в нашия случай, са от вида amoebic dysentery, дизентерийна амеба.

Тук няма развитие, няма ново качество, няма истинско противоречие, а следователно –  няма и истинско противопоставяне между БСП и АБВ, няма истинска драма, изобщо, нищо няма, граждани. Има само опит да вкарат когото от нас докопат в своята печеливша игра – до изборите да обсъждаме кой е добрият, кой лошият, а между това да повтаряме и повтаряме скверните им имена, за да ни се запечатат те добре в главите и като отидем утре до урните, да чуваме само един сакрален въпрос: кого трябваше по своя воля да избера – БСП или АБВ.

Но пак ви казвам – все едно е. И единият, и другият избор ще предизвикат само нови пристъпи на болезнена политическа дизинтерия в българското общество.

А имайте предвид, че според сведущи заболяването дава висока фира – води до смърт в до 40 процента от случаите, особено ако не се лекува отрано. Пък ние, българите, макар да сме народ, вече десетилетия заразен с комунистическата amoebic dysentery, изобщо не се лекуваме.

Един ден това ще ни удари толкова здраво, че всички удари, които досега сме получили по тази линия, ще ни се видят наистина детска игра.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: