„БЕЗ ПОЗИЦИЯ“ СЪЩО Е ПОЗИЦИЯ

февруари 28, 2014 at 6:58 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Развитията в Украйна предизвикват силен отзвук и в България. Управляващите в София са предпазливи, а всички останали са разделени на две – и граничната линия минава колкото през отношението към самата Украйна, толкова и през това към Русия. Българските реакции на украинските събития днес коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, как се приема създаването на новото украинско правителство – дали като доказателство, че в Киев наистина се случва демократична революция, какъвто е коментарът на президентът Росен Плевнелиев в Туитър?

– Погледнато глобално, според мен безспорно е така, Фили. Всичко в Киев започна и завърши като битка на украинците за европейското им бъдеще и отказ да се примирят с проруския режим на Янукович. Главните стъпки на новите власти там, включително промените във Върховната Рада, назначаването на президент и правителство, насрочените избори, разпускането на спецчастите „Беркут”, убили десетки украинци, освобождаването на опозиционния лидер Юлия Тимошенко от затвора, разговорите за извеждане на Украйна от икономическата криза – тези стъпки в правилната посока сочат ориентация към промяна, свързана с демократизация на страната.

– Как се съчетава обаче това с информациите, които има, за силните антиеврейски настроения в Киев например, за наличието там на групи неонацисти…..

– Разбира се, Фили, не всичко в Украйна е еднозначно, затова подчертах, че говоря за главните стъпки, за общата посока. Тепърва предстои да се овладее ситуацията и да не се допуснат действия, които компрометират демократичното развитие. Освен другото, подобни действия биха имали стойност на подарък за Русия, която не иска да изпусне Украйна от ръцете си. За какво всъщност говорим? В Украйна наистина има и, разбираемо, точно в тези времена се проявяват, силни националистически настроения. Те в голяма степен са израз на непримиримост с руското присъствие и руското влияние в страната. Говоря основно за тъй наречените „бандеровци”, които мнозина, поне в България,  асоциират с неонацистки групи. Всъщност истината е различна. Степан Бандера е украински националист и се бори за независимост на страната още след 1922 година, когато болшевиките правят Украйна част от СССР. Седмица след нападението на Германия над Съветския съюз, организацията на Бандера обявява създаването на независима украинска държава, но само дни по-късно той е арестуван от германците и прекарва години в концлагера Заксенхаузен. През декември 1944 го освобождават, предлагат му да се бие с тях против руснаците, но той отказва. Организацията му обаче създава нелегална мрежа и дълго води собствена партизанска война срещу Съветите. Всичко свършва през 59-та година, когато Бандера е убит в Мюнхен от КГБ. Не казвам, че неговата Организация на украинските националисти е демократична, нито, че е водила борбата си с чисти ръце. Просто казвам, че тезата „бандеровец” значи нацист”, е пропагандно клише, сътворено още навремето от КГБ. Да, както във всеки краен национализъм, и в украинския има отвратителни неща – антиеврейски чувства и действия, има двойни стандарти – да не признаваш правото на другия, а да искаш той да признава същото право за теб и така нататък. Това наистина няма място в демократична и европейска Украйна, но се надявам то да бъде овладяно.

– Всъщност, Пламен, не е ли именно това повод за колебливата позиция на официална България към ставащото в Украйна?

– На мен ми се струва, че то се използва повече като претекст, Фили, зад който лявото управление тук крие нежеланието си да заеме ясна проукраинска, тоест, в края на краищата – проевропейска, позиция. Управляващите знаят, че тя не просто би могла, а със сигурност ще се изтълкува от руснаците като антируска и затова се опитват да лавират с обтекаеми фрази. Например в Брюксел, точно след разстрела на мирни граждани в Киев, запитан за българската позиция, лидерът на БСП Сергей Станишев, който, впрочем, е и лидер на ПЕС, каза само – нека съберем повече информация. Вече седмица я събират, затова и досега карат без позиция. Подобно е отношението и на външния министър Кристиян Вигенин. Да, в даден момент той призна, че властите в Киев са отговорни за разстрела на невинни хора, но в първата официална българска декларация от 19 февруари такова нещо нямаше и насилието се осъждаше абстрактно, като нещо, току-що паднало от небето. Неслучайно Илиян Василев, бивш посланик в Москва и експерт по постсъветското пространство, каза – „не може правителствената позиция на България за Украйна да е без цвят, без акцент и без гръбнак”. Мисля, че това е наистина точна характеристика, Фили.

– Но, Пламен, не е ли тази предпазливост оправдана, дори като се има предвид само, че една от първите стъпки на новата власт в Киев бе отмяна на Закона за малцинствените езици, стъпка, която засегна пряко и българското малцинство?

– По официални данни в Украйна има около 250 хиляди етнически българи, Фили, по други сметки са двойно повече. Да, те са засегнати от отмяната на закона, според който, ако в даден регион живее над 10 процента малцинство, езикът му може да се използва като официален на местно ниво. България уж възрази на тази отмяна, но не го направи категорично, защото може да бъде обвинена в двойни стандарти – ако искаме това право за българите там, то какъв официален регионален език трябва да разрешим в Кърджали и Разград, където процентът турци е не 10, а над 50. Освен това, ясно е, че правата на малцинствата биха намерили много по-трайно и положително решение в една европейска Украйна, отколкото в Украйна, в която руснаците продължават да разиграват сценария „разделяй и владей”, както личи и от последните развития в Крим.

– Такива аргументи обаче не се коментират, налага се повече пропагандната позиция, че украинските власти са недемократични и тормозят българското малцинство.

– Е, така става, Фили, в уж демократичната джунгла често побеждава медийно по-силният. Но този тип пропаганда все пак не може да промие всички мозъци на всички българи. Ясно и категорично доказателство за това дойде от тъй нареченият паметник на съветската армия в София. Онзи ден той осъмна боядисан в цветовете на украинското знаме и с надпис „Слава на Украйна”. С нота Русия веднага поиска от България да залови и накаже авторите на „вандалския акт”, както те го наричат. Това става в момент, когато самата Русия поставя в повишена бойна готовност войските си от Западния район и показва мускули, а може би се кани да извърши и нещо наистина много вандалско в нова Украйна. Чудя се само каква ли ще бъде тогава позицията на българските социалисти.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: