70. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕРНАН КОРТЕС /част първа/

февруари 19, 2014 at 1:46 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

19. 02. 14, радио Пловдив

Целия текст можете да слушате тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=73

Основният персонаж в тази история се казва Ернан Кортес. Истинският главен герой в нея обаче се нарича Съдба.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Историята, която следва, е изпълнена с толкова много сложни перипетии, изумителни случайности, невероятни съвпадения, щастливи и нещастни обрати в живота на всички участници в нея, че ако не се беше случила наистина, нейният автор и досега щеше да търпи критики, че прекалява с въображението. С други думи, ако тя беше човешко творение – пиеса, филм или роман, щеше вече да е забравена от публиката, както става с всяка любопитна, но и прекалено екстравагантна измислица. Само че тя не е човешко творение – хората в нея само участват.

 Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Какъв е общият фон на историята? През 1492 година Христофор Колумб открива един дребен остров от Карибите. Мястото е с хубав климат, богато на странни хора, животни и растения, но няма много злато, каквото се очаква да има в една уважаваща себе си Индия. Да, Колумб смята, че е стигнал до Индия по краткия западен път, затова нарича мястото Западни Индии, то става част от испанската корона и се пълни с хора, които продължават да изследват околните земи, водени от стари и нови легенди за несметни богатства. Тогава Ернан Кортес е вече юноша и душата му е завладяна от приказните истории за богатства и приключения, които се носят из цяла Испания. Цяла, защото през 1469 г. Кастилия се обединява с Арагон чрез династичен брак, който, за разлика от много други, се оказва успешен и играе важна роля за историята на Испания, Европа и света. През 1478-ма са завладени Канарските острови, а през 1492-ра пада Гранада, последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров. С това испанската корона върху главите на Фернандо и Изабела е вече голяма и красива. Островите в западния океан все още са дребни, едва забележими бисерчета, инкрустирани в нея. Но броени години по-късно ситуацията ще се промени – след като момчето Ернан Кортес порасне и прибави в короната Мексико, истинския огромен диамант. Засега обаче той още учи право в Саламанка.

Луис Милан, Павана ІV

Доста източници твърдят, че семейството на Кортес е знатно, но не особено богато. Не е истина. Дядото на Кортес, Алонсо, е Върховен магистър на духовния рицарски орден Алкантара, създаден за борба с маврите. Баща му, Мартин, е капитан от армията, но не кара с едната капитанска заплата – всъщност той е юрист и кралски нотариус, води дори лични дела на владетеля. Майка му, Каталина, е братовчедка на Франсиско Писаро, конкистадорът, който по-късно завладява инките. Фамилията е близка също с Николас де Овандо, губернатор на остров Испаньола, днес Хаити. Точно при него заминава през 1504 година младият Кортес. Преди това обаче учи две години и, макар че е умен, знае прекрасно латински, пише стихове, а и овладява добре тогавашното право, завършва само бакалавърската степен и се маха от Саламанка, защото на душата му е скучно. Родителите му не са доволни, че младият и високомерен инатливец се прибира в къщи, а на него пък в провинцията му е още по-скучно, отколкото в университета. На 18 Кортес поема към Новия свят и пристига в Санто Доминго, столицата на Испаньола. Веднага получава земя и роби, назначен е за нотариус на малко градче и бързо забогатява. Участва в различни експедиции в Хаити, както и в похода на Диего Веласкес за завладяване на Куба. Отличава се в битки, после се кара с Веласкес, лежи в затвора, сдобрява се с губернатора, прави селскостопански пробив, като пръв започва да отглежда в имението си едър рогат добитък, участва в добив на злато – изобщо, за петнайсетина години преживява вероятни и невероятни приключения и, ако може така да се каже, напълно израства като авантюрист. Всъщност, нали никой не си прави илюзии, че Кортес е добродетелен човек? Защото не е, въпреки дълбоката си религиозност. Точно за него доминиканският свещеник Бартоломео де лас Касас, един от малцината испанци, загрижени за съдбата на местните жители, пише: „Бог, който единствен знае колко индианци заплатиха с живота си за неговото богатство, ще му поиска сметка за това!“

Музика от двора на Карлос V

След Куба, губернаторът Диего Веласкес иска да завладее Мексико, богата на злато страна, за която се знае, че съществува отвъд морето и назначава Ернан Кортес за капитан на флота. Той се състои от девет кораба, които всъщност Кортес и негови приятели плащат със собствени пари. Когато флотът стига в Тринидад обаче, Веласкес получава донесения, че Кортес ще го измами и иска да го арестува. Не го прави за да не предизвика бунт на моряците, твърде предани на капитана си. Още в началото на експедицията този капитан е издигнал своето собствено знаме – кадифено, обшито със злато, с извезан червен кръст и надпис: „Приятели, да вървим под кръста и под този знак, ако сме вярващи, ще победим”. И всички вярват в тези думи, макар никой да не знае със сигурност колко пророчески ще се окажат те. Моряците са надъхани, от една страна с видения за съкровища, от друга – с вяра, че са християнски войни, които носят истина и спасение за езичниците. Ето как експедицията на Ернан Кортес, едва девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня, тръгва да завладява Мексико през годината 1519.

Звук от море и кораб

Испанската армада, музика

По онова време територията на днешно Мексико не тръпне в очакване да бъде открита, още по-малко – завладяна, от когото и да било. Всъщност, тя си е отдавна открита и населена с различни племена – първо олмеки, после толтеки, маи, заменени от неясно откъде дошлите ацтеки. През 1325-та те основават своята империя и, въпреки, че не познават колелото, имат страхотни постижения, сред които е и столицата Теночтитлан, днешното Мексико сити. Градът е фантастично инженерно съоръжение – комплекс от изкуствени острови и насипи между тях, израснало сякаш от солените води на езерото Тескоко. Хората в империята, дори онези от подчинените племена, си живеят както всички други хора по света – къде нещастно, къде щастливо, но при всички случаи, в свой познат и любим свят. Начело на могъщата ацтекска империя в онзи момент е Монтесума ІІ. Той поема престола през 1502 година, а при идването на испанците е 52-годишен. Освен император, Монтесума е върховен жрец, в мексиканските хроники е описан като “учен, астролог, философ и вещ във всички изкуства”, с други думи – нещо като европейската мечта за просветен монарх, само че сбъдната не през ХVІІІ, а още през ХVІ век. Знанията в тази ацтекска епоха на просвещение, разбира се, са свързани основно с религията им, а тя е странна, дори леко шизофренична – и то не само заради кървавите жертвоприношения, реализирани чрез изтръгване на още туптящи човешки сърца. Двойствеността идва оттам, че ацтеките се кланят официално на един бог – страшния, ако не зъл, Тецкатлипока /Димящото огледало/, а неофициално подкрепят друг – добрия и човеколюбив Кетцалкоатл /Пернатата змия/. Между тези двама божествени братя съществува съперничество открай време. В предишната епоха Кетцалкоатл създава човека от стари кости и го учи на много полезни неща, затова хората го обичат. Брат му не просто завижда за тази любов, има и нещо повече. Той подозира, че Кетцалкоатл, в милостта си към хората, е склонен да ги дари с най-висшия дар – безсмъртието, нещо напълно недопустимо от гледна точка на боговете. Ето защо Тецкатлипока прогонва брат си. Но той, когато си тръгва, оставя пророчество – ще се върна от Изток в годината Една Тръстика, в денят Девети вятър, и ще възстановя властта си. Ацтеките разполагат с точно описание на начина, по който изглежда Кетцалкоатл – той е странен с бялата си кожа, черни дрехи и съвършено необичайната за тамошното население брада, а, освен това – мрази човешките жертвоприношения. Заедно със свитата си язди някакви големи елени, имат огнени цеви и отплуват в морето към Изтока, качени на чудни “високи салове”. В годината 1519 след Христа, която ацтеките, разбира се, не измерват по същия начин, император Монтесума, първожрец на Тецкатлипока, е особено внимателен. Навсякъде се появяват знамения, че нещо тревожно предстои. Според цикличния мексикански календар това е годината Една тръстика и той е нащрек – ще изпълни ли Кетцалкоатл своето пророчество или и този път връщането му ще се отложи с още 52 лета. Е, не се отлага, защото Съдбата не знае как да отложи себе си. На 21 април 1519-та, когато Кортес пристига от Изток, качен на чудните си високи салове и акостира на брега до сегашния, основан от него град, Веракрус, по християнския календар петък от Страстната седмица. Той слиза на брега за тържествената литургия. Облечен е в черни дрехи, има бяла кожа и гъста брада, заедно с хората от свитата си язди някакви големи елени и държат необичайни цеви, от които понякога излиза огън. От предишното му слизане в Кампече се знае, че категорично мрази човешките жертвоприношения. На всичкото отгоре, християнският Разпети петък се оказва точно мексиканският ден Девети вятър. Монтесума е потресен – пророчеството се изпълнява пред очите му. Добрият бог Кетцалкоатл очевидно се завръща и той, самият върховен жрец, е свидетел пред народа си за това. Та кой ли слаб човек, пък бил той и всемогъщият император, ще дръзне срещу волята на боговете.

Епични песни, Две стъпки от ада

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: