69. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЙОЖЕН ЙОНЕСКО

февруари 12, 2014 at 2:34 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

12. 02. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=72

Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели.
Но ангели няма!
Кой вижда ангели…

О, восъчна кукло!

Попа клати глава,
малкото черно куче лае, лае,
жената в траур крещи,
един солиден господин плаче –
като гледа восъчната кукла,
хванала главата си с ръце.

Бяло, бяло и отново бяло!

Аз пък не вярвам в ангели.
А ти?
И ти ли…

Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели.

„Момичето виждаше ангели” се казва това ранно стихотворение на великия френски драматург от румънски произход Йожен Йонеско, виден противник на задължителната смърт и почитател на обикновеното безсмъртие. Кой ли пък не вижда ангели, кой ли пък не вярва в тях – може да си каже човек, ако прочете дори само един, а какво остава за всички текстове на Йонеско. Разбира се, най-вече – ако прочете пиесите. Да прочете пиесите ли казах? Да, така казах. По принцип, смята се, пиеси се пишат, за да се играят в театъра. Човек отива там да гледа играта на актьори и актриси, да види модерна режисьорска концепция, да се наслади на декори, музика и всякакви забавни хрумки – това са си отдавна и твърде разпространени предразсъдъци сред публиката. Не знам, може би за някои пиеси това наистина е важно – като патерицата за куцащия. Но пиесите на Йонеско трябва просто да се четат – да се четат преди театъра, да се четат след това, да се четат по време на театъра или вместо театъра. Защото, бъдете сигурни, ако ги четете с истински очи, целият театър ще бъде постоянно в главите ви.

Плешивата певица, режисьор Джани Де Фео

Оп! Чухте ли как той я плесна по дупето? Така започва Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар