Говори Пловдив: ВДЛЪБНАТИ ХОРА

януари 27, 2014 at 7:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Студенти отново окупираха Софийския университет.

И ето ви го другарят Станишев, прочут левент, намества иронично очилцата в Бургас и вика – ами те обслужват политически интереси. Казва го с такава интонация, сякаш това е престъпление, което никой друг в тази страна, освен самият другар Станишев, няма право да извършва.

И все пак – защо смятате така, бе, другарю Станишев, питат го журналисти. Ами защото са против нас, значи са за Бойко Борисов, отвръща той с присъщата си брилянтна логика. Така де, извинете, това последното беше излишно, защото всички знаят, че той друга логика, освен брилянтна, няма, доколкото всички виждат, че тя му е залепена като етикет в долната част на гърба.

От своя страна автономният ректор на автономния СУ, другарят Иван Илчев, подчинен на другаря Станишев само и единствено по партийна и никаква друга линия, твърди, че същите студенти, окупаторите, били фанатици. Не разбрах точно дали според него са фанатици, защото с тях не може да се говори или с тях не може да се говори, защото са фанатици. Но, така или иначе, едно от двете ще да е.

Сега чак обаче, от тези иванилчеви откровения, граждани, схващам за какво става дума през цялото време. Става дума за ясно публично определяне на това кои са виновните и кои – невинните. Естествено – студентите са виновни. За всичко и за всичко останало. Защото са фанатици.

Докато другарят Илчев и любимата му партия са изцяло невинни, защото изобщо не са фанатици.

Не са фанатици за това да заграбят и задържат властта в тази страна на всяка цена, независимо от раните, които нанасят с некадърността и продажността си на цялото българско общество и поколения българи. Нито са фанатици в начина, по който десетилетия наред упорито и неотклонно прокарват руските имперски интереси в европейска България. Никакви фанатици не са и по отношение на омразата си към всичко демократично, нормално и морално тук и по света, омраза, която понякога прикриват, но в ситуации като тази не успяват.

Невинни са те издъно – вервайте им колкото си искате!

Освен всичко това обаче, другарят Иван Илчев с омерзение изтъкна още един прелюбопитен факт по отношение на подновената студентска окупация. Според него окупаторите отначало били цели 30, а после останали дори по-малко от 10.

Което, от светата болшевишка гледна точка, наистина винаги е важен аргумент във всяка политическа битка. Разтълкувано, това е напълно демократичният аргумент – аз съм по-силен маймун, затова ще се съобразяваш с мен. Измислен е той още в пещерите, където са живели прадедите ни, но си остава валиден и до днес в най-прогресивните човешки общества на Земята – Северна Корея, Куба, Русия, Китай и шепа други. Така де, само шепа сме. Не може всички да сме чак толкова прогресивни, трябва да има и врагове, които непрекъснато да заговорничат срещу нас, с които да обясняваме големите си неуспехи и за борба срещу които непрекъснато да мобилизираме хората. Иначе, току-виж, те се мобилизират за борба срещу самите нас. А това е недопустимо според великата ни и човеколюбива идеология, която казва, че ние сме длъжни да спасим човечеството от самото него, не то да се спасява от нас.

Така е, сигурен съм.

Като чух този количествен аргумент на другаря Иван Илчев по темата защо студентите не са прави да окупират университети и да поставят искания, веднага ми се прищя да му кажа – а, бе, другарю Илчев, `ми ако са наистина само 10 душичките вътре, защо тогава не им пратим специалните части да ги атакуват с палки, газови гранати и губени куршуми. Това поне вашата – а по принуда и наша – любима партия доказано го може. Така всичко ще приключи бързо, най-много случайно да се убият един-двама студенти, а останалите да се пребият до смърт.

Сами ще се убият, имам предвид. Или помежду си ще се пребият.

Защото гордите ни храненичета от спецчастите, на които ние, народът, плащаме, за да съществуват, да се обучават, оборудват и прочие, като влязат вътре, със сигурност ще се отнесат към нашите български деца като към писани великденски яйца – няма да им посегнат изобщо, за да не ги счупят. Може и по едно кафенце да ги послужат даже, каквито са си любезни.

Наистина отначало смятах да се обърна така към другаря Илчев, историк, но този начин на изразяване ми се стори прекалено саркастичен дори за мен и оксиморонния ми мозък. Затова ще му кажа само, че историята, в която се е забъркал с позицията си по темата, не е онази история, която ще се учи след години в самото СУ и певци няма да припяват името му като спасител на университета от новата студентска окупационна зараза.

Не мога, граждани, да пропусна и мнението за студентската окупация на един титан на българската политическа мисъл, неслучайно, а нарочно дорасъл до поста Председател на Парламента. Казвам че е нарочно, защото Михаил Миков отдавна е известен на цялата ни общественост като човек, винаги клекнал в подножието на мъдростта, тъй като никога не успява да се извиси до нейните висини.

Или поне като човек, винаги клекнал.

А знае се, че точно такива са най-подходящи за висок и отговорен пост според стандартите на партията, която си е мъдра и когато съгреши дори.

Та въпросният ценен партиен кадър в Плевен, на въпрос за новата студентска окупация, подхвърля ехидно – „да окупираш, само за да искаш оставката, е извън онова, което вдига хората по света”.

Шеметна мисъл, не сте ли съгласни, граждани.

Сякаш цялата проевропейска Украйна се е вдигнала и се бие на Майдана с назначените от руснаците губернатори, статски съветници и младши писари, плюс техните мръсни ченгета, заради някакво си плюшено мече например, а не за да си подадат те оставката и да се изметат от властта в Киев завинаги.

Сякаш самата провропейска България през 96-97 се вдигна и окупира себе си единствено за да се поразкърши на чист въздух, а не за да получи оставката на некадърния правоверен комунист Виденов и скапаното му комунистическо управление, което докара страната до просешка тояга. И това – след като правоверният и некадърен комунист Луканов я беше докарал, горката, до същото дередже само пет години по-рано.

Та и сега, когато правоверни комунисти пак са дошли да ни управляват, студентите им казват в декларацията си две важни неща – окупираме СУ, защото сте некадърни и искаме оставката ви, а освен това искаме тази страна да не се управлява повече в интерес на руснаците.

Но според Миков това не са основания, за да се вдигнат хората.

Ало-о-о, другарю Миков, пък и останалите гореспоменати – ако мозъкът на човек е вдлъбнат от едната страна, `що му трябва да се вдлъбва и от другата, вместо да намери начин все пак да изпъкне отнякъде?

Сигурно съм твърде прост, та не разбирам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: