66. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВОЛФРАМ ФОН ЕШЕНБАХ

януари 22, 2014 at 10:36 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

22. 01. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=69

Sigunes Klage – Wolfram von Eschenbachs „Titurel”

„Титурел” се казва тази прелестна немска средновековна песен. Текстът и всъщност е запазен фрагмент от едноименния роман в стихове на Волфрам фон Ешенбах, човекът считан за най-великия поет на Германия през ХІІІ век и автор, останал в световната банка на духа със своята вдъхновяваща история за рицаря Парсифал и вечното търсене на една чаша. Или на един камък. Или на нещото, каквото и да е там, наречено Светия Граал.

Sigunes Klage – Wolfram von Eschenbachs „Titurel“

Името Волфрам, което е вариация на по-разпространеното немско име Волфганг, идва от старогермански и означава „пътуващ вълк”. Това или е някаква шега на Вселената или не е никаква шега на Вселената, но и в двата случая е доказателство в полза на теорията, че името на човека по магичен начин се съотнася с делата на живота му. Да, защото именно пътуването е основното занимание както на автора, Пътуващият вълк от Ешенбах, така и на основния му герой Парсифал. Пък и изобщо на немногобройните му творби, достигнали до нас през цели 8 века време-пространство. Сред тях като бисери блестят оцелелите едва 9 лирически стихотворения, посветени, естествено, изцяло на темата любов. Ето как е например в „Изгря зората”:

Изгря зората на пазача с песента

и сепна дамата, която тайно

нощес лежа в прегръдките на мъж любим.

И в ясните очи посърна радостта.

Горчиви сълзи рукнаха безкрайно

и жално рече тя: „О, ден неотвратим!

Ти радваш всяка твар – защо ли не и мен?

Жадува всеки да те зърне, а от теб боя се аз:

не може милият ми да остане в този час,

че твоите лъчи прогонват го сломен.“

Нали се сещате, тук говорим за драмата на любовта между рицаря, който си тръгва рано-рано от покоите на дамата, тя горко страда, а той я утешава поне още два пъти, преди наистина да си тръгне. Промъкнал се е при нея в късна доба, за да не узнаят бащата, братята или съпругът – дори те да са на кръстоносен или друг военен поход, винаги ще се намери кой да прецака конспирацията, затова всичко трябва да е наистина тайно. Така е в песните на прочутите немски певци, познатите минизингери, най-прочут сред които пък е именно Волфрам фон Ешенбах. Той обаче неслучайно е звезда, доколкото в един момент разчупва каноните и внася съвършено неочаквана нотка – започва да възхвалява съпружеската любов и от страна на мъжете. Това е времето на железните девствени пояси, чиято цел е да запасят семейната чест откъм женска страна, докато рицарите са на поход. Самите рицари обаче твърде решително са отбягвали моногамията. И Волфрам явно иска да промени царящата разюзданост, като поетично внушава на мъжете, че е досадно да не можеш да се гушкаш с любимата цял ден, както всъщност ти се иска, а трябва всеки път сколасваш с любовта още преди изгрева и да си ходиш тайно. Затова в стихотворението си „Потайна любов” той пише:

Но който желание има

да легне с прекрасна любима,

без страх от безброй съгледвачи

и заран спокойно да крачи

вън от вратата,

той може деня да дочака,

а не да спасява в сумрака

с горест душата.

Такава любов ще намери при нежна

законна съпруга в кревата.

La Nef – Perceval and the Grail

Не, това всъщност не е любовна песен, макар че и в нея има надигаща се любов. Това е началото на историята на Пърсифал според френско-канадската група „La Nef”, от албума им, вдъхновен от средновековните романси за търсенето на Светия Граал на Кретиен дьо Троа и Волфрам фон Ешенбах. В тази песен Пърсифал е малко момче, отишло за нещо в гората, където вижда отряд рицари. Те са красиви и величествени в своите доспехи и момчето решава непременно да стане рицар, когато порасне, въпреки съпротивата на неговата майка, кралицата. Така започват романтичните приказки на човечеството, някои от които дори се реализират. Ето как: “В праха на Толедо, Киот, известен майстор, намерил източник на легенда, водеща началото си от писанията на езичниците” – така започва знаменитата история на Ешенбах за порасналия Пърсифал и приключенията му в търсене на Граала.

Enid – Valley Under Two Suns

„Бледите полета повдигат нощния сатен и се събуждат с двойното блестящо злато на гладко разширяващата се зора, а тя предсказаното ще изпълни” – така започва песента „Долината между две слънца” на немската метъл банда „Енид”. Тя е част от албума им „Munsalvaesche“, вдъхновена от „Пърсифал”. Пърсифал е име, което от старофренски се превежда като „през тази долина”. Заглавието на албума – „Munsalvaesche“, пък ни пренася на Луната и също е интересна игра на думи, доколкото Монсалваш се казва замъкът, в който, според историята на Волфрам фон Ешенбах, е скрит Светият Граал. Тук няма да навлизам в сюжета, свързан с неговото дълго търсене и дълго неоткриване – едно от най-великите приключения на колективната ни история и митология едновременно. При това приключение, което все още продължава своя поход. Нито ще се спирам подробно на безбройните хипотези за това що е то Граал, за какво служи той, как може да подпомогне духа ни и доколко може да замъгли съзнанието ни – само ще припомня най-разпространената версия. Светият Граал, смята се, е чашата, от която Христос пие вино на Тайната вечеря, а после в нея Йосиф Ариматейски събира кръвта от тялото Христово след свалянето му от кръста. Така тази чаша носи в себе си толкова земна и небесна мощ, че, заедно с древния еврейски Кивот, в който, казват, се намират трите оригинални плочи с десетте божи заповеди, са най-търсените артефакти на света. И може би най-описваните с думи, четка или ноти.

Richard Wagner, Tannhäuser, Wolframs Lied an den Abendstern aus dem 3.Akt, Roman Trekel

Слушаме гласа на Волфрам фон Ешенбах. Невероятно ли ви се струва да имам запис на човек, който е живял в края на ХІІ и началото на ХІІІ век? Не е невероятно, а направо невъзможно, затова всъщност слушаме баритона Роман Трекел в ролята на Волфрам фон Ешенбах от операта на Вагнер „Танхойзер”. Да, в нея самият поет се появява като герой. А в същото време и най-знаменитата му творба е сред основните източници на вдъхновение за „Пърсифал”, едноименната вагнерова опера. И отново само няколко думи за самия герой. Парсифал е един от дванайсетте рицари на крал Артур, но пък точно онзи, който намира Светия Граал след тридесетгодишно търсене. Друга версия е, че когато умира сър Галахад, именно Пърсифал става официалния пазител на Граала.

Richard Wagner, Parsifal (ACT I) 01

Информацията, която имаме за самия човек Волфрам фон Ешенбах, естествено, е твърде оскъдна. Смята се, че е роден някъде около 1170 година и умира или на 50 или на 60. Подобно на Омир, да са негово родно място и до днес спорят поне пет села в обширната област между Мюнхен и Нюрнберг. Всъщност идеята, че Ешенбах е от Бавария, се крепи на нещо много крехко – един стих от „Парсифал”, който звучи като wir, Beier, в превод „ние, баварците”. На мен ми прилича също на „ние, бираджиите”, но аз не съм компетентен по старонемския, така че вярвам на учените. Смята се, че Волфрам произхожда от благородническо, но не високопоставено семейство и цял живот служи в различни дворове – първо при господаря на Франкония, а после – и за най-дълго време – при Херман І, ландграф на Тюрингия. Пак учените и пак като се базират на текста на „Парсифал”, твърдят, но този път наистина много се колебая дали да им повярвам, че Волфрам фон Ешенбах е илитерат, тоест, не може да чете и пише, а диктува творбите си. Диктуването донякъде мога да го разбера, но не мога да разбера как, ако наистина не може да чете, Волфрам попива цялата тази невероятна културна и духовна традиция, която носи, разкрива или дори – съзнателно скрива, чрез текста на „Парсифал”. Точно до тази традиция никой необразован по онова време не е можел да се докосне, а никой образован не е разкривал нищо на необразованите. Това всъщност е част от самата тайна за Светия Граал, която без да искам сега ви издадох. Но все пак това е много, много по-малка част от онази голяма тайна за приключението на живота, която самият поет-рицар Волфрам фон Ешенбах ни издава в знаменитата си книга.

Енид, Пътуването

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: