Говори Пловдив: ЗА ПЕТНАТА, ЛЕКЕТАТА И ДУПКИТЕ НА ЧОРАПА

януари 20, 2014 at 7:53 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Информират ни, граждани, че другарят Бисер Петното остава в ареста. Някои с малко гордост ни информират, други – с малко тъга.

Аз лично бих съпроводил историята за последните развития около този човек с въпрос – защо другарят Сидеров, който официално даже отрича да подкрепя правителството, никога не попада в кауша след хулиганските си действия, а другарят Петното е вътре, въпреки че от сърце подкрепя другаря Орешарски и всички правилни дела и документи на другарите от БСП и ДПС. Които всички са правилни.

Бедни, бедни другарю Петното! Ти явно подкрепяш всички, които ти плащат, но не си случил да попаднеш на онези, които в тази страна не само плащат най-добре срещу оказана подкрепа, но и най-добре закрилят.

Така предполагам, де, може и да греша, но нито веднъж досега не съм чул от устата на другаря Петното официално да подкрепи той Русия, православието, топлата братска дружба между двата братски славянски народа, скрепена със студена водка и горещи девойки, както и изконните и справедливи руски интереси в България.

Всичко друго подкрепя, горкият другар Петно, а виж, тези най-съществени неща – не.

А трябва, ако наистина от сърце иска и той един ден да бъде назначен в Парламента за напълно отговорен депутатин, когото българският закон, понякога разтеглив като акордеон, а друг път стиснат като кокошо дупе, никога не хваща.

Простете, граждани, че започвам днешния текст с паралел между някакво си Петно и някакво си Леке, но нали си даваме сметка, че те са хора от един дол дренки, онзи дол, който напоследък дава облика на целия български политически храсталак. Да, само привидно в него хора като Георги Първанов и Сергей Станишев, Румен Петков и Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Буруджиева, Семейство Симпсън и Фамилията Корлеоне, да не говорим за Никито Бареков и Никито Бареков, са дренки от друг дол.

Този вкоренен в обществото ни предразсъдък по отношение на тези типове вероятно се дължи просто на по-добър ПР, отколкото другарят Петното може да си позволи. Както и на склонността на Вселената да си прави много странни шеги с нас, българите – доколкото съм забелязал, че с населението на други държави нейните политически шеги не са нито толкова много, нито толкова странни.

Към изброената компания от дренки, граждани, според мен вече непременно трябва да добавим и лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов – ама не заради всичко, което му приписват комунистите през годините, а заради нещо наистина скандално, по което всички мълчат като опукани пуканки, въпреки че то стана известно буквално преди дни. Имам предвид казаното от другаря Румен Петков – че е провел среща с Борисов, на срещата е завел някой си анонимен руснак, тримата са водили разговор за съдбата на АЕЦ „Белене”, при което Борисов се е съгласил да промени досегашната си позиция, че руската централа тук не може да бъде строена, в позиция, че руската централа тук може да бъде строена.

Строили са Борисов, с други думи.

Ще оставя настрани въпроса кой е бил този неизвестен руснак, който е участвал в организирания от Петков рекет за промяна на важна политическа позиция от страна на  водещия български опозиционен лидер – защото името на руснака би трябвало да се изясни още след първия разпит в ДАНС, веднага след което той да бъде обявен за персона нон грата в България. Разбира се, ако ДАНС междувременно случайно не са забравили кои са истинските въпроси и как се задават те.

Ще оставя настрани и питането, което много ме гложди – с какво е бил заплашен или какво е обещано на Бойко Борисов, за да промени той ей така, отведнъж, своята  позиция, която защити дори на референдума преди година.

Ще попитам само нещо съвършено просто – защо Борисов изобщо се е съгласил на среща с Румен Петков, човек, известен с това, че повечето му срещи имат лош край. Преди години например по подобен начин, само с една нищо и никаква среща край басейна, Петков така строи прочутите братя Галеви, та те повече не се вяснаха в България.

Този път обаче пикаещият водка в плевенските фонтани надмина себе си. Защото си е наистина голяма магия, нали – лесно е да изпратиш Галевите извън страната, трудно обаче е да докараш цяла АЕЦ вътре в нея. Неслучайно самият другар Петков с видимо задоволство заяви по телевизора, че смята това за един от най-големите успехи в цялата си политическа кариера.

И сега нека, граждани, погледнем в светлината на тази информация, която самият Бойко Борисов, впрочем, потвърди, как изглежда свирепата драма, която тъй наречените медии в България разиграват около появата на втори франт в БСП. Т`ва събуждането на проекта АБВ, т`ва евентуалната алтернативна листа на левицата за евроизборите, т`ва появата в обществото на страхове и надежди около сакралния въпрос „ще се разцепи ли БСП или не” – всичко това са картонени кули и нищо от това не е истинско.

Отново ни карат да им дишаме само парата от свирката.

Истинско в случая е само едно – че сред комунистите се води война кой да служи по-добре на руските си господари и кукловоди.  

Как става това ли? Ами например Георги Първанов и кликата около него забелязват /вариант – техни доверени руски приятели им подсказват/, че Станишев и кликата около него се суетят и няма видим напредък по изграждането на „Белене”. А явно точно в момента на руснаците им трябва някакъв напредък. Защо – не е ясно. Дали просто пак е дошло време да бъде облъчено българското общество с нова голяма порция приказки за наивници, на които да се уловят новите наивници, появили се от последния лов на наивници насам? Дали някакви други, по-европейски цели са заложени, като например желанието на Кремъл да окаже натиск върху ЕС в енергийната сфера, в отговор на натиска, който ЕС оказва на Русия в енергийната сфера? Кой може да каже какви са истинските планове на руските другари, след като често и самите те не могат да кажат какви са истинските им планове. Пък и сега не говорим за тях пряко. Дори не говорим за смешното фалшиво разцепление в БСП. Говорим за това, че Бойко Борисов пак обърна палачинката по темата АЕЦ „Белене”.
Не знам за вас, граждани, но този път, поне от моя страна, това обръщане ще му е за последно и ще му се брои завинаги.

Досега някак – с представата за нормалните политически технологии, които съществуват по света; в името на по-общи, полезни за обществото цели; с идеята, че всяка друга опция за управление е по-добра от тази да ни управляват пак чистите и откровени комунисти; с утешението, че между две злини трябва да се избере по-малката – та заради всичко това си мислех, че тъй наречената десница в България трябва да работи с Бойко Борисов.

Да, тя е толкова десница, че ако и се скъса чорапът, през дупката ще може да и се види шапката, но все пак – смятах – в момента няма друг шанс да се спрат комунистите.

Сега вече не смятам така.

Лошото е, че не знам повече какво да смятам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: