ДА СЕ ГРИЖИМ ДОБРЕ ЗА ДУШИТЕ СИ

декември 27, 2013 at 7:06 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Въпреки всички проблеми, които имат хората в България, дните между Коледа и Нова година по традиция са отделени за спокойствие и…..празник – ако може. Така че днес с Пламен Асенов ще погледнем към онова, което е зад политиката. Или пред нея. Във всички случаи обаче – което е преди политиката: животът наоколо.

– Пламен, какво радва окото ти в Пловдив тези дни? Миналата година ни разказа за един пъстър немски коледен базар, който гостуваше там, има ли го пак?

– Няма го, Фили, а това, което има на градския площад, е постно, дори жалко. Ще разбереш колко, като ти кажа, че още не съм изпил чаша вино там. Като споменах вино обаче – открих една страхотна черна немска бира. Има връзка между двете, има! Бирата ме спасява, защото временно съм спрял виното от любимата си българска изба и още се колебая дали да продължа да пия от него.

– Защо?

– Разбрах, че избата е собственост на банкера Цветан Василев, един от хората, за които се смята, че са в дъното на българските беди напоследък, от онези, довели на власт и диктуващи много от действията на опасната за страната тройна коалиция, срещу която българите протестират вече 200 дни. Та ето, още се чудя дали е правилно да продължа да наливам пари точно в неговия джоб.

– Все пак не можа да се удържиш от политиката, нали?

– Веднага си взимам бележка, Фили. Иначе като погледна наоколо, радвам се на прости неща – че майка ми е жива и горе-долу здрава, че синът на един приятел, който е в Щатите, тези дни започна работа в Blue Sky Studios – голямото анимационна студио на 20th Century Fox. Само ще припомня – тяхно дело е филмът „Ледена епоха”. Какво да ти кажа, чудеса стават, а подобни чудеса като поводи за радост вероятно има всеки от нас. Ето, зарадва ме и художникът Анастас Константинов като ми звънна онзи ден от Маями.

– Какво прави пък той в Маями? Питам като за стар познат, защото вече веднъж или два пъти сме говорили за него…..

– Да, Фили, когато обсъждахме творците, които си стоят в България, въпреки че са познати и признати навън много повече, отколкото в родината. Та сега Анастас участва в петгодишна програма за промотирането му на американския арт пазар, подготвена и реализирана от тамошния му мениджър. По нея през миналата година той беше три месеца в Питсбърг, а сега е сред 17 автори от цял свят, които участват в Starry Night exposure, огромно изложение на изкуство в Маями. Междувременно не е забравен и в Европа. В средата на годината, заедно с 24 други европейски творци, Анастас участва в проект на известния френски куратор Кристиян Нурберген. Проектът се казваше „Карт бланш”, реализира се в галерия „Шваб бобур” в Париж, а основната идея на Нурберген беше да представи „новите импресионисти” на Европа. Всъщност, Фили, разказвам ти всичко това не само защото се радвам за успехите му и искам повече хора да научат за тях. Има и конкретен повод, свързан с днешната ни коледна разходка из Пловдив – от известно време личната галерия на Анастас в Стария град, която доскоро беше от затворен тип и можеше да бъде посетена само със специална покана, вече е отворена и за широката публика. Казвам го обаче и с малко страх – да не вземат сега всички да хукнат натам и да счупят вратите, трябва да се внимава…..

– Добре, ще внимаваме…..Значи сега с теб сме се запътили към Стария град…..

– А, не, не, преди да стигнем до там, Фили, можем да видим една друга страхотна изложба – на скулптора Зиятин Нуриев. Зиятин е от кърджалийското село Мост. Още като студент, по комунистическо време, той направи впечатление с таланта си и имаше престижни участия в чужбина. В средата на 80-те, по тъй наречения Възродителен процес, той се затвори в ателието си в Кърджали и сътвори цикъл скулптури, които така страстно мълчаха срещу насилието, че комунистите за малко да го накажат сурово. Все пак му се размина, но, така или иначе, някъде на ръба на промените, Зиятин бе поканен за доста време да твори в специално ателие в Япония, а после получи предложение да преподава в престижен университет в Истанбул, където е професор по скулптура и до момента. Мисля, че за последните двадесетина години това е едва втората или най-много третата му изложба в България и с нея пловдивската галерия „Резонанс” си добавя още престиж. Иначе за камъните на Зиятин ще кажа само, че носят дълбокото внушение на египетската скулптура, съчетано с изключително модерно мислене. Радвам се, Фили, че познавам отдавна този човек и че той все пак понякога се връща тук заради приятелите си.

– Пламен, като те слушам, иска ми се да взема самолета и до дойда до Пловдив, поне за малко…..

– И аз искам да дойда до Мелбърн, Фили, но Господ не е наредил нещата по този начин, а по друг. Все пак, ако реализираш плана си и дойдеш тук тези дни, ще минем и през Градската художествена галерия. Там ще видим илюстрации на Иван Кирков, един от най-новаторските художници от втората половина на миналия век. Той е роден през 1932 година в Асеновград, завършва Академията при Кирил Цонев и Илия Петров, а още с първото си участие в обща младежка изложба през 61-ва предизвиква скандал. Или полемика – както деликатно казва критиката. И ето какво още казва тази критика: „Изумителната творческа активност на Иван Кирков, склонността му към експеримент в различни области и жанрове, щастливото съчетание между интуиция и интелект в творбите му, го правят един от най-дискутираните съвременни художници”. Рисунките, които се представят, Фили, са за книги с приказки и са правени от Кирков основно през 60-те години, но са отхвърлени като неподходящи за деца от тогавашните ортодоксални комунистически цензори. Изложбата всъщност е организирана от галерия „Юнион”, а илюстрациите са лична собственост на двама колекционери и се показват наистина за първи път пред публика, така че преживяването определено си струва.

– Пламен, а ще ми кажеш ли как стана така, че от темата за душевните спокойствия и радости по Коледа, всъщност преминахме към темата за изкуството?

– Лесно беше, темата всъщност е една и съща и затова, поне аз, опитвам да се храня с подобни човешки чудеса не само по Коледа, но и между Коледите. Нали знаеш, Фили, че Коледата има тази малка особеност винаги да наближава – щом мине едната, веднага започва да наближава другата, така че трябва да сме винаги нащрек и да се грижим добре за душите си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: