59. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЗАХАРИАС ЯНСЕН

ноември 28, 2013 at 12:50 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

27. 11. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=62

Jakob van Eyck~Variations sur Pavan Lachrimae de Dowland

Днес ще ви срещна с един човек, за когото всичко известно може би е светата истина, а може би е долна лъжа. Сигурно е обаче, че човекът е роден в Нидерландия в края на ХVІ век, казва се Захариас Янсен и му се приписват две от най-невероятните изобретения на човечеството – телескопа и микроскопа.

Jakob van Eyck~Variations sur Pavan Lachrimae de Dowland

Преди края на Ренесанса и преди началото на Просвещението – това е времето, в което се ражда Янсен. Сочат се различни години – от 1580-та, до 1588-ма, а противоречия има и относно мястото на раждането му – дали в Хага или в Мидълбърг, където живее през по-голямата част от живота си. Вече нищо обаче не може да се научи със сигурност, защото целият градски архив на Мидълбърг е унищожен при немска бомбардировка през Втората световна война. Ето още един начин, по който нашето време се меси в собственото си минало. Но както и да е, едва ли това е най-важното в случая. Далеч по-важно ми се струва да знаем повече за аромата на времето и атмосферата на мястото, с които животът на Захариас Янсен е свързан.

 

Constantijn Huygens – Memor Fui Dierum Antiquorum

 

Спомням си старите дни – така се казва тази вълшебна барокова песен на холандския композитор и поет Константин Хюйгенс, съвременник на Захариас Янсен. Всъщност, знаем кои точно дни си спомня Хюйгенс. Краят на ХVІ и началото на ХVІІ век е време особено – през него минава границата между късния, натежал от плод Ренесанс и ранния, пускащ първите крехки, но дълбоки корени, век на Просвещението. За ориентир можем да кажем, че Ренесансът свършва някъде през 1616 година, когато умират Шекспир и Сервантес. В следващите десетилетия до началото на ХVІІІ век се извършват може би най-важните за европейското развитие трансформации, които създават и нашия свят. Галилей и Нютон полагат началото на модерната наука, Рене Декарт – на философията, Хобс и Лок на модерната политическа теория, развива се законодателството, създават се националните държави, изобщо, поставят се здравите основи за превръщането на религиозната идея за свободната човешка воля в чисто житейската практика на свободния телом и духом човек.

До ХV век сегашните земи на Белгия и Холандия формално са част от Свещената Римска империя, но на практика са разпокъсани на много градове-държави или провинции, част от които със самостоятелно управление, друга част – владение на различни благородни фамилии. Малко преди средата на ХV век ги обединява херцогът на Бургундия, но после те преминават в ръцете на Карл V, испанският император от династията на Хабсбургите. Самият той е отгледан в Гент и много обича хората от ниските земи, затова през 1548 година дава на 17-те нидарландски провинции тъй наречената Прагматична санкция, широка автономия, която граничи с пълната независимост. Неговият син, Фелипе ІІ, обаче няма такива сантименти. На всичкото отгоре той е дълбоко вярващ католик и с ужас наблюдава как в Нидерландиите се ширят идеите на Реформацията, най-вече калвинизмът. Опитът му да реши всички проблеми като отново централизира провинциите, не дава резултат, през 1568 година избухва бунт, който прераства в тъй наречената 80-годишна война. Казано така, общата политическа картина изглежда проста, макар че всъщност е адски сложна. За да си я представим по-добре, трябва да имаме предвид поне още няколко факта – Испания, чието владение е Нидерландия, е католическа страна, която обаче е в много лоши отношения със съседната, също предимно католическа, но политически конкурентна Франция. Нейният канцлер Ришельо е кардинал на  Светия престол, но подкрепя протестантите на Север – в Холандия, Дания и Швеция, макар в същото време да воюва с протестантите на Запад, в Англия, с които пък протестантите от север имат близки отношения. Самите нидерландски провинции често имат различни интереси, различни форми на управление, различни визии за настоящето и бъдещето, изобщо – учудващо е как изобщо оцеляват и се превръщат в днешните проспериращи държави Белгия и Холандия. На всичкото отгоре това е времето на тъй наречения Златен век в Нидерландия – век, свързан с истински бум на икономиката, но и на изкуствата. Този тип движение, при който икономическото развитие е първо и над всичко, се нарича „меркантилизъм”, дума, натоварена днес с отрицателен заряд, – но по онова време ниските земи наистина донякъде приличат на пълната с мляко и мед Обетована земя.

 

Constantijn Huygens – Doe Israel vry uyt Egypten trock

 

Силата, разума и способностите на фламандци, валонци, холандци и всички други общности, които живеят по онези земи, наистина избуяват и дават обилен плод през ХVІІ век. Въпреки споменатите сложни политически отношения, нидерландските градове са сравнително спокойно място, което брани своето право да живее в мир, за да се развива, да произвежда, за търгува и постоянно да увеличава благосъстоянието си. Там има големи търговски борси и там се случва първият борсов крах в човешката история, предизвикан от спекулативните игри с цената на прочутите холандски лалета. Страната обаче се съвзема бързо и Златният век продължава. Той ражда не само велики художници и прекрасни музиканти. Там се заселват за постоянно, често минават или поне свободно издават най-скандалните си книги великите мислители на времето, като започнем, разбира се, с бащата на рационализма Рене Декарт. Там, в крайна сметка, се раждат както телескопа, така и микроскопа, две технологични чудеса, които водят до изумителни открития и тласкат човечеството далеч напред в духовната битка за опознаване и завладяване на света.

 

Johannes Hieronymus Kapsberger – Canario

 

Със сигурност се знае, че в края на ХVІ век двама италианци опитват да направят телескоп като поставят две лупи в тръба, но не успяват да постигнат почти никакво увеличение. Малко по-късно, в началото на ХVІІ век, в холандския град Мидълбърг, където има няколко водещи работилници за лещи и очила, се появяват изведнъж четирима души, включително Захариас Янсен, които показват работещи телескопи и искат патент. Властите обаче отсъждат соломоновски и ги отрязват – не дават патент на никого, защото не е ясно чии точно откривателски претенции трябва да удовлетворят. Така или иначе, знае се, че при демонстрацията с телескопа на един от майсторите, Ханс Липерхей, властите от Мидълбърг успяват да разберат колко е часът, но като гледат стрелките от часовниковата кула на съседното градче. Обаче въпреки разпространеното мнение, че микроскопът е обърнат телескоп, исторически май е обратно – телескопът е обърнат микроскоп. Защото се смята, че поне десетина години по-рано младият Захариас Янсен, буквално като юноша, създава микроскопа, разбира се, не без помощта на баща си Ханс. Това, естествено, е нещо доста примитивно от сегашна гледна точка, но тогава прави революция, защото успява да постигне увеличение до девет пъти. Името на този фантастичен уред идва от гръцки и буквално означава „гледам малкото”. Английският учен Робърт Хук пише за него – „току-що е открит един нов видим свят”. А Уйлям Борел, посланик на Франция в Холандия, свидетелства, че е видял микроскоп на Захариас Янсен при едно посещение в Англия през 1619 година. Показва му го Корнелиус Дребел, холандски математик на служба при английския крал Джейкъб І и Борел го описва така: „Той беше с тръба, дълга една и половина стъпки, от позлатена мед, с диаметър два цола, носена от три медни делфина. Поставката й беше кръгла, от абанос и върху нея се поставяха дребни предмети, които при наблюдение отгоре наедряваха като по чудо.” Знае се също, че първото научно изследване, правено с помощта на микроскоп, е на Франческо Стелути, който описва пчели и фасетите на техните сложни очи. Най-мощният микроскоп изобщо пък, наречен „Титан 80-300” бе представен неотдавна от канадски учени. Той прави възможно проникването в наносвета и създателите му го наричат „Хъбъл” на атомно ниво. Той е толкова чувствителен, че дори ако някой диша покрай него, може да повлияе на резултата от изследването. Всъщност, за чудесата, които откриват пред човечеството изобретяването както на телескопа, така и на микроскопа, може да се говори буквално с години. Но какво стана с изобретателя Захариас Янсен, ще попита някой, какъв беше неговият живот, защо почти нищо не научихме лично за него, а само за епохата и делата му? Ами просто за него наистина много малко се знае. През краткия си живот Янсен се жени два пъти, умира преди 1632 година неизвестно от какво и ако не е истинският изобретател на двата знаменити уреда, ще трябва да го запомним само като фалшификатор на пари, какъвто със сигурност е бил в един период от живота си. Все пак обаче – парите са от този свят, а микроскопът и телескопът – от другия. И какво и пречи на Вселената, ако любопитният човек, който е изобретил тези уреди с цел да погледне в отвъдното, се нарича именно Захариас Янсен.

Cantiones Natalitiæ – Dutch Christmas carols from the Southern Netherlands in the 17th century

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: