ГОРКАТА НИ НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

ноември 22, 2013 at 7:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Основните заплахи за България и мерките за справяне с тях – това бе темата на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев. Той премина на фона на ескалиращо, но все по-хаотично улично недоволство и завърши без конкретен резултат. Защо – отговор търсим с Пламен Асенов.

– Пламен, нищо конкретно не произлезе от Консултативния съвет, но все пак нямаше ли поне една теза, зад която да се обединят всички участници?

– Имаше, Фили. Чуй как звучи тя – „Членовете на КСНС се обединиха около разбирането, че ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили. Необходими са общи действия за спазване на закона и укрепване на доверието в публичните институции.” Както се казва в по-маргиналните среди – на това място се пие по едно за последно и компанията отива да спи. Защото е наистина изтощително всички водещи политици, плюс шефовете на най-отговорни институции в държавата, да се съберат на едно място, да заседават 6 часа и да измислят…..просто това, Фили.

– И все пак в тази декларация се признава, че има ескалация на напрежението. Това не е малко, защото можеше да се продължи по модела „не знам, не чух, не видях”, който управляващата тройна коалиция прилага в поведението си.

– Ако непременно търсим рационални зърна, можем да открием и още, Фили. Например – че политиците тук изобщо си говорят , а не са започнали да се изясняват с по-радикални средства. Но реалната полза от заседанието на Консултативния съвет може да се търси само във факта, че обществото получи възможност да чуе различни, включително и правилни, мнения за това кои са основните заплахи пред страната. Друг въпрос е дали хората, заслушани в шума от уличните протести или сами създаващи шума на протестите, изобщо чуха и разбраха казаното.

Например според доклада на вътрешния министър Цветлин Йовчев заплахите са две. Първата е войната в Сирия и нестабилното като цяло положение в Близкия Изток, съчетано с липсата на ефективен механизъм от страна на ЕС за реакция при подобни кризи. Заради което България поема по-голяма тежест, отколкото може да издържи. Втората заплаха, казва Йовчев е „обществено-политическата криза в България”. В това той включва комплекс от негативни процеси и изброява основните от тях: изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалко български избиратели и ниско доверие в институциите.

– Всъщност, Пламен, това изглежда като адекватна позиция, не е ли така?

– Така е, Фили, дотук позицията е адекватна, макар може би малко прекалено обща. Подчертавам го, защото оттук нататък, щом стига до конкретните измерения и решенията за изход от тази криза, веднага се вижда как вътрешният министър започва да греши. Или да си играе с пропагандни трикове. Или направо да внушава абсурди с цел политическа изгода. Цветлин Йовчев например развива доста подробно тезата на управляващата левица, че в страната има две групи протестиращи. Първите са наречени „спонтанно протестиращи”. Те, общо взето, искат промяна, но някак абстрактно я искат, не знаят какво точно трябва да се направи, затова и са поставени в ролята на „добрите”. Втората група са „мотивирано протестиращи”, както ги определя Йовчев. Те знаят точно каква промяна искат и защо я искат, но – парадоксално, но факт – именно заради това са лошите. Да, Фили, преди да ме попиташ – да, българският вътрешен министър съвсем сериозно твърди, че незнанието е по-добро от знанието. И добавя, разбира се, че провеждането на едни предсрочни избори в момента няма да донесе изход от кризата, а само може да я задълбочи.

– Всъщност, Пламен, последното може и да е вярно, ако съдим по социологическите проучвания, според които в страната липсва реална политическа алтернатива и се задава още по-сложна конфигурация в бъдещия Парламент.

– Може и да я вярно, Фили, а може и да не е. Това са само проучвания, но, както знаем, не проучванията, а изборите са главният инструмент на демокрацията. И второ, не вътрешният министър, а хората с гласа си казват кое в политиката е правилно и кое – не. В тоталитарна България вече сме виждали докъде води превръщането на вътрешното министерство в политическа полиция, няма нужда да го виждаме и в демократична България. Още повече, случайно или нарочно, покрай опита си да прави политика, Цветлин Йовчев пропусна да спомене някои много по-съществени заплахи за българската национална сигурност в момента. Добре, че все пак президентът Росен Плевнелиев ги изтъкна по време на Консултативния съвет.

– Кои са тези по-важни заплахи?

– Първо, Фили, опитите хората в България да бъдат не просто разединени, а директно противопоставени един на друг, както казва президентът – на протестите да се спретнат контрапротести, на студентите – контрастуденти, на гражданите – контраграждани. „Контрапротестът е българска иновация – твърди той – и си заслужава да се замислим за ефектите от нейното широко използване днес”. Ако имам забележка, Фили, то е, че не съм сигурен дали контрапротестът в модерните времена не е руско изобретение, възприето и от нашите московски възпитаници. Но може пък и българско да си е. Вторият сериозен риск, изтъкнат от Плевнелиев и премълчан от управляващите, е силната енергийна зависимост на България от Русия. Според президента има непосредствена опасност да се повтори газовата криза от зимата на 2008 година, затова институциите трябва да се отнесат отговорно към проблема и да ускорят работата по диверсифициране на енергийните доставки. На мен лично, Фили, ми е трудно да повярвам, че това ще се случи, особено при сегашното откровено проруско управление в България, но все пак настояването трябва да се повтаря непрекъснато, докато някога все пак се случи и зависимостта ни от Русия започне да намалява. Третата заплаха за националната сигурност, която самият Росен Плевнелиев определи онзи ден като най-значима в момента, е застрашеният етнически, а аз бих добавил – и граждански, мир в страната заради засилващата се вълна от псевдопатриотизъм, ултранационализъм и ксенофобия. „Проповядва се обратното, но това всъщност са прояви, насочени срещу българския национален интерес – подчерта президентът и допълни: – Не трябва да допуснем вълната от омразата да разяде обществото ни.” Иска ми се, Фили, повече хора не просто да чуят тези думи на Росен Плевнелиев, но и да разберат, че омразата и насилието не раждат нищо друго, освен омраза и насилие. Знам, ако си вътре в този порочен кръг, от него трудно се излиза. Но по-лесно ли е да живееш в него?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: