Говори Пловдив: БЪЛГАРИЗИРАНЕТО НА ЕВРОПА

ноември 4, 2013 at 6:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Онзи ден, покрай коментарите за изборите в Чехия, бившият ни посланик в Прага Здравко Попов вика, че се наблюдава процес на българизация на политическия живот в родината на Хашек и светлото пиво.

Той има предвид настъпилото напоследък и там роене на партии, бум на популизъм,  съответната фрагментация на законодателното тяло и съпътстващите всичко това компромати, скандали и други срамотии. Изобщо – има предвид нещата, присъщи на нас, българите, които обаче за чехите досега бяха като квантовата физика – всички знаят, че някъде там тя съществува, но никой нормален човек никога не я вижда. А ако я види – заобикаля издалеч. Или пие още една бира, за да му изчезне веднага от пред очите.

Много ми хареса това с българизацията, граждани. Самият факт, че някой се е сетил да използва този словесен образ, сочи, че процесът вече е започнал. С други думи, запален е първия светилник. Или е угасен. Или както там беше в историята със светилниците от Апокалипсиса на Свети Йоан, великият Богослов. Само че в този случай светилниците не са седем, а цели 27. Но какво пък, ще се потрудим.

Важното е, че, както твърдят други наблюдатели, ние тук постепенно, но неотклонно, се циганизираме – докато виж, с Европата ще постъпим благородно, нея само ще я българизираме.

Нали се сещате, говоря за реализация на онзи процес, от който ние, българите, вместо да се срамуваме, често сами сочим като повод за национална гордост – византийската империя ни владя към два века, но поради незабележимите дела на наша скромност – изцяло рухна; османската също опита как сме на вкус и от 90 години е в небитието, съсипана от самото ни присъствие, не от нещо друго; после съветската комунистическа империя ни докопа – и ето, развилняхме се ние да я обичаме и да искаме да ни направи 16-та република, така че тя от ужас бързо се разпадна само до Кремъл, плюс някакви си жалки околности.

Та сега идва ред на Европейския съюз.

Е, тук работата е малко по-различна, защото ЕС не е империя и не ни владее, а обратно, ние самите се натискахме да влезем там. И не ни дърпа тя към разтваряне и изчезване в духовния мрак на източните сатрапии, а ни предлага уникалната възможност да станем част от ядрото на демократичната, нормална и напредничава човешка цивилизация.

Но това са подробности, а ние явно не подбираме – щом нещо е по-голямо от България и има център, който не се намира насред собствената ни простотия, ще го рушнем като стой та гледай.

И този път започваме с Чехия.

– Те там отдавна са започнали, а ние още се мотаем! – със завист в гласа викат обаче любимите ми пияндета в Пловдив. Завиждат, `щото се знае, че чехите, нищо, че са цял час назад и се събуждат по средноевропейското време, винаги започват поне един час напред. Доколкото подкарват светлото пиво още със самото обуване на чехлите сутрин. Или най-късно – с миенето на зъбите.

Но като гледам – и ние не изоставаме много, де. Едната група майни вече е седнала в кръчмата, `дето се точи „Старопрамен”, а другата – отсреща, там дават „Старобърно”. /Ако обичат, съответните пивоварни да се бръкнат за рекламата!!!/. А аз като истинско буридановото магаре се чудя към кой отбор да се присъединя.

Добре ги познавам – едните са оптимисти, които винаги губят, другите са песимисти, които винаги печелят. Намерих и аз с кого да се събера….. 

– Все още има една голяма разлика между Чехия и България обаче – викат тия отдясно, надъхани с оптимизъм от кехлибарения „Старопрамен”, в желанието си да ме привлекат към своята бирена партия: – Там най-много места в камарата спечелиха социал-демократите, но, въпреки че не могат сами да съставят правителство, не искат и да чуят за възможността да го направят с комунистите. Готови са да го направят с кого ли не, дори с десните консервативни християн-демократи, но не и с комунистите, тях те се гнусят дори с дилафа да докоснат, както викаше дядо Вазов относно вестниците преди стотина години.

Вярно е, казвам си, това изобщо не е като в България, където дори си нямаме истински социал-демократи, та като общество сме принудили комунистите да играят тази роля, която иначе те мразят от дън душа. Но къде ще ходят, горките, играят, нали винаги казват, че всичко са готови да направят в името на народа. Те заради неговото виме се сдушиха даже с черносотниците волЕнтаристи, та едни социал-демократи ли няма да ти изиграят…..

– Сега като се провалят чешките социал-фашисти обаче, следващия път ще поумнеят и ще кацнат на дядовия – иронично опонират пък майните отляво, онези, дето надигат халбите с изкусително потъналото в мека пяна песимистично „Старобърно”.

Извинете за всъщност многопластово неприличния израз, но те така си говорят, аз само цитирам. Преведено – искат да кажат, че като видят чешките социал-демократи, че са загубили властта само заради някакви си прости антикомунистически предразсъдъци, ще си направят и те по-сложните сметки колко биха могли да спечелят, а не са, затова при следващ случай ще спрат да се гнусят, ще вземат да се конущисват по-отблизо и без особен срам с тъмночервената комунистическа мъгла.
Съмнявам се, граждани, дали наистина ще се случи така, защото тогава Ян Палах сигурно ще стане от гроба и пак ще се запали като факла насред Прага. Или поне Давид Черни ще боядиса двореца Храдчани розов като фламинго.

Но от друга страна – ако наистина със самото си присъствие в ЕС ние вече сме пуснали отровните си пипала и сме започнали да разлагаме Европата, може и така да стане – първо в Чехия, после и във всички 27 поробени от демокрацията държави…..

Не знам, не знам, пък и направо не ми се мисли, граждани!

То аз че не знам много неща е ясно, но това няма особено значение за общия ход на Вселената. По интересното за мен беше да науча обаче, че и президентът ни не знае много неща, които би трябвало да знае. Или които поне би трябвало да му покажат при поискване.

Например онзи ден той сам заяви, че не знае нищо, освен онова, което пишат медиите, относно параметрите на договора за строеж на „Южен поток”. Дори не знае дали такъв договор съществува изобщо – нищо, че строителството на руския газопровод в европейска България вече най-официално започна под носа ни.
Ами ние защо сме ви избрали, бе, пане президенте, както се пее в една чешка песничка, посветена на Хавел. Като не знаете нещо – искайте и ще ви се даде, тази инструкция е записана още в Новия завет. Ако не ви се даде, кажете по телевизора на гражданите – не ми се дава, искам подкрепата ви. И тогава те ще излязат на улицата, за да защитят свещеното право да ви се даде.

Не, че реално ще стане така в България, де, защото тук е България. Но иначе няма как да стане.

Ама те, гражданите, не искат да играят политическа игра чрез протестите си, само морална – викат някои напоследък. Викат го мнозина. Викат го дори студентите, които цели университети окупираха с чисто политическите, съвсем правилни и твърде навременни искания за разпускане на Парламента, оставка на правителството и нови избори. Не знам защо се срамуват да нарекат това „политическа позиция” и правят разлика между „политическа” и „гражданска”, разлика, каквато не съществува.

Да, гнусната комунистическа пропаганда, която вече сигурно владее около 95 на сто от българските медии, точно това внушава – че разлика има. Но ние, разумните хора, защо се вслушваме в нея, вместо да я побутнем с дилафа накъмто камината и ако не я изгорим напълно, то поне да я натикаме сред останалите боклуци на подсъзнанието си и да вземем най-после да се вслушаме в съзнанието.

Абе, хора, ако непрекъснато отказваме да играем политическата игра, значи скоро ще трябва да играем онази другата – на хаоса, който води към диктатура. Някой да е чувал за морална диктатура? Или да може да си представи до какви гадости ще доведе тя, ако се пръкне отнякъде и ни се стовари върху главите?

Освен всичко друго, да се играе здрава политическа игра срещу комунистите и да се натикват непрекъснато в ъгъла, е и морална позиция, доколкото те самите са хора без морал. Някой казват – дори по-лошото всъщност е, че са хора без никакви способности да управляват, които обаче постоянно се натискат да го правят.

Ами това ако не е пореден аргумент за липсата на морал сред тях, тогава не знам кое може да бъде.

Всичко казано дотук, граждани, само прилича на игра на думи, но не е. Категоричните доказателства за истинността му се намират пред очите ни, в хода на целия български преход през последните 24 години. Не, по-скоро – на всички развития през последните 70. Е, така, де, ако трябва да сме съвсем точни – през последните най-малко 90. Това са поне три заразени и изцяло съсипани поколения, а още няколко покрай тях – частично.

Дано Европа има по-силен имунитет срещу процеса на българизация, който може би наистина започва там от светата кир на някой си бай Ганьо, бухнал се трупешката  насред чешката политическа баня.

Все пак съм убеден, че няма как да започне от чешкото пиво, колкото и мръсници да си мият мръсните ръце в него. Прекалено светло е то за това.  

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Българизацията не включва морал,съвест,усет за държавност и т.н.,а само и единствено обедняване и олевяване,т.е.силата на мрака..силата на безкрайната безнадеждност,за жалост…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: