Говори Пловдив: ОКУПАЦИЯ НА ТЪПОТАТА

октомври 28, 2013 at 6:38 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Окупацията на Софийския университет е политически акт – вика Димитър Токушев, професор по конституционно право и председател на българския конституционен съд.

Ами балетен акт ли да бъде, бе, г-н професоре? Или сексуален някакъв очаквахте да видите, а?

Явно студентите прекрасно си знаят какъв точно акт извършват в момента, след като поставят две чисто политически искания – разпускане на Парламента и нови избори възможно най-скоро. Няма нужда вие да им обяснявате какво те самите правят. И няма нужда пред обществото да играете субект с чене, увиснало поради факта, че някои си позволяват да смятат гражданското и политическото за едно и също нещо, след като вие не ги смятате за едно и също. Тази игричка с „гражданският протест е хубав, а политическият – лош” вече на всички ни омръзна, изтърка се през последните месеци, когато управляващите етно-национал-социалисти в България я скъсаха от употреба.

Ако този професор, граждани, преподава на студентите по същия баламски маниер, по който коментира света около себе си, не завиждам на утрешните конституционалисти на България, а оттам – и на самата България.

– Освен това веднага става ясно защо под неговото мъдро ръководство българският конституционен съд взе две от най-тъпите решения в цялото си съществуване – викат пловдивските ми състуденти от Софийския университет, с които понякога беседваме по тънки теми от миналото и настоящето.

Те явно имат предвид решението за Пеевски, срещу което тръгна студентският протест и онова за връщането на ченгетата в медиите, срещу което, за съжаление, не тръгна никакъв протест.

Така е, не мога да оспоря тъпотата на тези две решения. Но ще добавя и още нещо тъпо – малко по-рано същият професор Токушев обясни, че е лично обиден на студентите, защото го обвиняват, че в казуса Пеевски е изпълнил политическа поръчка, а в битието си на конституционен съдия той никога не е получавал подобна поръчка и никога не се е поддавал на външен натиск.

– Тогава остава единствено възможността да е взимал решенията си по съвест. От което пък веднага можем да прозрем що за съвест обладава този мощен професорски мозък – викам на аверите и те кимат разбиращо.

Но има и още нещо, което точно един професор по конституционно право не може да не знае – предназначението на конституционния съд е да дава тълкувателни решения, а това е дейност силно субективна, няма как тя да се базира само на обективните принципи, заложени от ченгетата-основатели в Основния закон. То ако той беше достатъчно ясен, че да се базира всичко само на него, нямаше изобщо да се стига до спорове и оттам – нямаше да има нужда от самия конституционен съд. Пък дори да си го имахме за украшение на демокрацията, решенията в него щяха да се взимат с консенсус, не с душевно разпъване на кръст.

С други думи – дори и пряко никой никога нищо да не е диктувал на професора, по самите негови решения съдим за съзнателните му леви политически убеждения. Ако пък той отрича, че те са съзнателни, остава ни само да заключим, че човекът през цялото време се базира на комунистическото си подсъзнание. А това изобщо не е добра новина от гледна точка на обществения интерес.

За разлика от Димитър Токушев, бившият премиер Бойко Борисов пък се базира на нещо съвършено неизвестно – и като казвам „неизвестно”, имам предвид не само от гледна точка на мъглявата материя, наречена „конституционно право”, а дори според точните науки. Забелязал съм, граждани, че неговите думи и действия винаги минават през сложни перипетии, през могъщи върхове и дълбоки долини, докато спрат да се отричат взаимно и се наместят на една и съща плоскост.

Ето ви веднага и пример за такова бурно движение нагоре-надолу.

– Орешарски – вика бившият премиер – не е като мен.

– Така де, как ще е като теб – прибързано ще коментира някой. – Външно ти изглеждаш като гардероб, облечен в костюм, а той – като нещо, домъкнато от котката, макар също облечено в костюм. Как стоят нещата вътрешно, не е особено ясно и при двамата, по-добре обаче и да не поглеждаме, че току-виж сме видели…..

Не харесвам подобни прибързани коментатори, граждани, които не изчакват човека да си довърши мисълта. Защото тя си е наистина велика: Орешарски не е като мен, защото ние подадохме оставка след само няколко дни протести, докато на него не му пука, дори ако някой окупира Луната.

Не разбирам защо някой по принцип възразяват срещу цветистия език на Бойко Борисов, той създава толкова много веселие в обществото и вае нови ярки образи, които задълго ще се отпечатат в колективната ни памет.

А на всичкото отгоре в този случай е и съвършено прав. Така си е, граждани, не му пука на Орешарски от протести срещу него и управлението му. Пука му само да не сгафи нещо пред кукловодите, не пред народа си. Всички вече добре знаем това. А от какво точно му припука на Борисов, та през февруари подаде оставка толкова лесно и отвори пътя на комунистическото управление, това е друга тема.

През последните дни обаче между бившия и сегашния премиер има и нещо много общо – пържат се в един и същи адски казан, след като Парламентът взе най-тъпото възможно решение в цялата своя история, решението за удължаване до 2020 г. на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци, с което на практика денонсира договора на България с Европейския съюз.

Направо не е истина, че това се случва, граждани – да вземат хора, дето се пишат уж сериозни политици, да се поведат по акъла на волния ездач Сидеров, който ги намъкна до ушите в тази изключително гореща каша! Това решение е толкова тъпо, че дори парламентарният председател Михаил Миков успя да обясни на публиката със свои думи защо е гласувал против него. То е толкова безсмислено от фактическа гледна точка, както обясниха сведущи юристи, че явно единствената му цел е била да се вкара страната в огромна политическа беля. Ако случайно мине, де. Защото със сигурност никой, дори вносителят му, а и вдъхновителят на този вносител, не са си представяли, че то може да мине.

И затова като гледах физиономията и усмивката на Орешарски докато отиваше на среща с Барозу онзи ден, колкото и да не ви се вярва, направо ми дожаля за него. Донякъде ми напомни кривата усмивка на Станишев, когато отиваше на среща с Путин, който благоволи да го приеме цели два дни след уречения ден и час. Само че сега Орешарски го приеха тъкмо навреме…..

Не знам в Брюксел какво точно е било, обаче от цялата игра с мораториума, която се случи в София, налегна ме впечатлението, че ни пробват, граждани, че се опитват да окупират мозъците ни. С други думи – пробват ни, за да видят как ще реагираме, ако някой тръгне наистина да вади страната от Европейския съюз в онзи момент, когато руските господари на този „някой” счетат това за целесъобразно.

А ние и този път не издържахме изпита. В смисъл – ще ни извадят от ЕС и няма да гъкнем, това е изводът от поведението ни засега.

Дано студентите променят тъжната картинка, нали мозъците им още не са окупирани като нашите от многото преживени простотии…..

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

1 коментар

  1. zlatarova said,

    Дано студентите успеят да доведат до оставка,до изход от безобразията на самопроизвели се „политици“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: