51. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖЕЙМС УАТ

октомври 2, 2013 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

02. 10. 13, радио Пловдив

Заповядайте на среща с „Великите европейци” – Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013 г.

Целия текст за Джеймс Уат слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=54

Какво е за нас времето, означено с 8 часа и 17 минути? Нищо, според някои. Но не и според онези, на които влакът им тръгва точно в този час от гарата. И тъй като на всеки от нас влакът му все някога тръгва, добре е да не закъсняваме, тоест – да се замислим.

Влакът тръгва

Великият британски писател Олдъс Хъксли, пише за великия шотландец и световен изобретател Джеймс Уат, че той, освен всичко друго, е изобретател и на времето за хората от модерната епоха. „За нас моментът 8.17 означава нещо, особено ако се случи това да е часът, когато влакът ни тръгва – пише Хъксли и продължава. – За нашите предци този странно ексцентричен миг е бил без значение, той дори не е съществувал. С изобретяването на локомотива, Уат и Стивънсън частично изобретиха и времето.”

Влакът минава

Мнозина и досега продължават да смятат, че Джеймс Уат е известен с изобретяването на парната машина. Това не е вярно. Първата машина, която използва пара, за да върши механична работа, е изобретена от Томас Нюкомен през 1712 година. Голяма, тромава и неефективна конструкция, тя дълго се използва единствено в минната промишленост за изпомпване на вода. Около 50 години по-късно Уат, който никога не е виждал работещ Нюкоменов двигател, започва собствени експерименти с пара и създава различни модели, но без особен ефект. Той обаче се хваща и чете здраво по темата. Наличната информация не е много, науката термодинамика все още не съществува в разгърнат вид. След година обаче му пада случай да разгледа Нюкоменов двигател отблизо и оттам да тръгне към създаването на собствения си модел, който застава в основата на индустриалната революция.

Хайдн, Годишните времена

През 1763 година Уат е нещо като техник към университета в Глазгоу. Той има там малка работилница и помага на професорите – поправя уреди и инструменти, създава екипировка за нови университетски опити, участва в разработката и представянето им пред публика. Веднъж му се налага да поправи истински Нюкоменов двигател и той го прави, но установява, че и след ремонта неговата ефективност е твърде малка, както казваме днес – цялата пара отива в свирката. Или поне повечето. В живота извън шегите, Уат разбира, че парата всъщност отива основно за загряване на цилиндъра, вместо да се преобразува в механична сила. Две години по-късно, след редица експерименти, изобретателят се досеща, че парата и буталото просто трябва да се отделят в различни камери, в които температурата да се поддържа еднаква. Просто, но не толкова, защото се оказва, че, въпреки успешният модел, сега пък има трудности от техническо естество – никой металург не може да създаде в реален размер толкова прецизни цилиндър и бутало, колкото са необходими. Едва десет години по-късно проблемът за изработване на голям цилиндър с плътно прилепнало бутало е решен от Джон Уилкинсън, който създава метод за прецизно пробиване на метала докато прави топове за армията.

Парна машина, пищялка

През 1776 година първите двигатели на Уат са внедрени в практиката. Те все още имат само възвратно-постъпателно движение, използват се в минната промишленост и са с огромни размери – височина над 7 метра и цилиндър с диаметър близо метър и тридесет. Ефективността им обаче е голяма и патентът започва да носи пари. Уат, изобретател до мозъка на костите си, мрази бизнес-пазарлъците, но за късмет има съдружник – Матю Болтън, който е напред в тази материя. Бизнес-стратегията им е да искат от собствениците на мини годишна такса в скромен размер – една трета от стойността на въглищата, спестени в сравнение с използването на двигателя на Нюкомен. Матю Болтън обаче е нещо повече от опитен бизнесмен, днес бихме казали, че той е нещо като продуцент на Джеймс Уат, защото участва в цялата работа около изобретенията му с пари, с контакти, със стратегии, дори с конкретни идеи и голяма настойчивост. Например той пет-шест години търпеливо убеждава Уат да преобразува възвратно-постъпателното движение на своята машина във въртеливо. И когато успява да го убеди, това отваря истински световни хоризонти за парната машина. Тя вече може да се използва не само в мините, но и в тъкачеството и металургията, в мелничарството и къде ли още не. Както казва в една своя статия Антъни Андерсън – „така подобренията на Джеймс Уат превръщат парната машина от първичен двигател с минимална ефективност в истински механичен кон на Индустриалната революция”.

Хайдн, Сътворението

Постигната е славна работа, Господ вижда и е доволен – пее хорът. Хайдн пише своята оратория „Сътворението”, в която Бог поглежда новородения свят и остава доволен, около  двадесет години, след като Джеймс Уат сътворява своето човешко чудо. Има ли връзка между двете? Не пряка, но в дълбочина връзка непременно има. Нали ние, хората, творим по божие подобие, както сме и създадени.

Хайдн, Сътворението

Джеймс Уат е роден през 1736 година в Грийнок, Шотландия. Заради крехкото си здраве, като дете той кара училището през пръсти, но учи в къщи. Дядо му е математик, оттам Джеймс наследява любов към математика, физика и техниката като тяхно практическо приложение. На 18 учи в Лондон за механик, но изкарва само година. Обратно в Глазгоу, започва да поправя и изработва прецизни математически инструменти, включително месингови отразяващи квадранти, везни, части за телескопи и барометри. Гилдията на ковачите, под чиято юрисдикция е тази дейност обаче, не го приема за член, въпреки че в цяла Шотландия няма друг подобен майстор. Но без да е член на гилдията, Уат започва да ремонтира и произвежда астрономически и други инструменти за университета в Глазгоу, като скоро става незаменим помощник и близък приятел с някои от най-известните професори. Следва разказаната вече история с парната машина, но нещата не свършват до тук. Уат  изобретява още интересни неща – например негов е патентът за първата копирна машина в света. Химическите му опити водят до измислянето на хлорин – ефективен химикал за избелване на платове. Да си представим какво значи това за известната точно с текстилната си промишленост Англия през ХVІІІ и ХІХ век. Уат става основен член на Lunar Society of Birmingham, или Лунното общество, което и досега си остава леко загадъчно. Тъй като няма устав, програма, дневен ред и не се води протокол от срещите, информацията ни за Лунното общество се гради на малко лични свидетелства и повече спекулации. Като цяло се смята, че то е нещо като клуб, където известни хора от епохата се събират на приятелски вечери и покрай удоволствието да споделят масата, споделят също идеи, виждания, мисли, новости. Вероятно са говорили и много глупости, но като цяло Лунното общество явно е нещо като център, който заразява света с идеите, методите,  технологиите и машините на Индустриалната революция. Известно е със сигурност, че в обществото са идвали като специални гости известни и влиятелни хора отвсякъде – хора например като Бенджамин Франклин от Америка.

Grand Funk Railroad, The Locomоtion

Точно в Америка през 1974 година група с тематичното заглавие Grand Funk Railroad, Голямата паника по железницата, изпя песента Locomоtion. Това е името на прочутия парен локомотив, който Джордж Стивънсън създаде през 1825 година, пет години след смъртта на Джеймс Уат. Уат обаче вижда най-великото приложение на своя гений, тъй като още през 1804 година в Уелс Мърдър Тидфил пуска първия парен локомотив. Той тегли влак от 5 вагона, натоварен с 10 тона желязо и 70 пътници, цели 14 километра. Но едва Стивънсън с Locomоtion впечатлява обществото, като го пуска да пътува по маршрут Стоктън – Дарлингтън в Североизточна Англия, първата британска линия с пара. В песента на Grand Funk става дума, разбира се, не за железница, а за новия танц Локо-Моушън, при който се наподобяват движенията на локомотив. Но какво друго, ако не страстен танц на мисълта, в прегръдка с човешката изобретателност и човешкия гений, е делото, което ни остави техническият магьосник Джеймс Уат? Колегата му изобретател Хъмфри Дейви казва за него следното: „Тези, които смятат Джеймс Уат само за един практически механик, имат погрешна представа. Той е също толкова забележителен като натурфилософ и химик, изобретенията му демонстрират дълбоко познаване на тези науки и онази особена способност на гения – да обединява всичко за едно практическо приложение.”

 Хайдн, Годишните времена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: