УПРАВЛЕНИЕТО – ПРАЗНИ ДУМИ, ПРОТЕСТЪТ – ПЪЛНИ МЕЧТИ

септември 6, 2013 at 5:49 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Правителството на Пламен Орешарски е на власт вече сто дни, въпреки че преживя 85 от тях в ситуация на граждански протести. Ще има ли оставка на кабинета и нови избори до края на годината, както искат протестиращите или левицата ще се задържи на власт – това е основният въпрос, който продължава да определя дневния ред на българското общество и темата, по който днес разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, през ваканцията напрежението в България отслабна, макар да не затихна съвсем. Върна ли се предишната му сила със старта на есенния политически сезон?

– Колебая се, Фили, между „да” и „не”, защото нещата не са еднозначни. В началото на седмицата координаторите на протеста призоваха повече хора да се съберат пред Парламента в сряда за „Голямото посрещане” на депутатите след лятната ваканция. Те излязоха с призив, в който се казва: „Протестът получи подкрепа от различни обществени организации и политически сили. Очакваме техните привърженици на площада – не с партийни знамена, а като свободни граждани на България. Приемаме подкрепата на политическите сили само при ангажимент за постигане и на трите цели на протеста: Оставка веднага!, Нови парламентарни избори преди края на годината! Провеждане на Операция „Чисти ръце“ за премахване на всички връзки между държавното управление и мафията!”

Нескритото желание на протестиращите беше голямото посрещане на депутатите да се превърне веднага в тяхното голямо изпращане. Това обаче не стана – и Парламентът, и правителството, продължават да работят, макар и под всекидневна обсада.

– Защо не стана? Не се събраха достатъчно много хора ли?

– Всъщност, Фили, истината е, че май няма значение колко хора се събират да искат оставка, защото се вижда, че управляващите изобщо не се съобразяват с неписаните правила на демокрацията, а писаните пък четат както дяволът чете Евангелието. Те казват: да, в София всеки ден протестират хиляди хора, но София не е България, много повече са онези, които ни подкрепят и искат кабинетът Орешарски да работи. Просто техният глас не се чува, защото живеят в провинцията – но ние сме длъжни да стоим на власт заради тях.

– А така ли е наистина?

– Определено – не, Фили, ако се имат предвид резултатите от последното проучване на агенция „Алфа рисърч”. То показва, че обществената подкрепа за кабинета Орешарски е същата като в началото – около 23 процента. Обаче хората, които го отхвърлят, са се увеличили от 28 на 48 процента. Този резултат е потвърден и от други отчетени тенденции. Например, въпреки че управляващите се опитват силно да лансират тезата, че кабинетът работи в полза на обществото, тя се приема с повече недоверие. Преди три месеца – от 39 на сто от българските граждани, а сега – едва от 26. Ако отначало 53 на сто са смятали, че ползите от това управление се акумулират от среди, близки до самите управляващи, то в момента убедени в това са цели 70 на сто от анкетираните.

– Добре, Пламен, ясно е, че това управление няма доброволно да си отиде. Но има ли сили протестът да го свали или му трябва подкрепа, откъде може да дойде тя и идва ли?

– Със сигурност, Фили, отговорът е „не”. Протестът няма сили. Той е симпатичен със своята артистичност, енергия и надеждата, която носи, но политически е неясно ориентиран към някакво абстрактно дясно, не е добре организиран и е еклектичен по състав и интереси. Това го прави неефективен. Особено като се има предвид, че е изправен срещу българската левица, известна с лозунга – тази власт с кръв я взехме и само с кръв ще я дадем. Колкото и да е невероятно, 23 години след уж демократичните промени, тук този лозунг още работи. Да, той е срамен и не се ползва пряко от върхушката на левицата за вдъхновение на симпатизантите, но масово се използва от самите симпатизанти, за да се вдъхновяват един друг. За сметка на това пък върхушката демонстрира изключителна наглост и безпардонност при защитаване на позициите си, използва манипулации за отвличане на вниманието и разсейване на обществото от основните проблеми, използва открити лъжи по отношение на собствената си дейност. Например онзи ден, при откриване на есенната парламентарна сесия, партиите представиха приоритетите си за новия политически сезон. И ето какви са те за водещата БСП – прекъсване на порочните зависимости между бизнес и политика, отстояване на обществените и националните интереси; защита на българските производители от нелоялна конкуренция и защита на потребителите, като се предотвратяват злоупотребите с монополното положение. Да ви звучат познато тези празни думи? Но има и още – според БСП трябва да се работи “за възстановяване на икономиката, за ускорено икономическо развитие, за разкриване на нови работни места, за стимулиране на различните сектори в земеделието и за опазване на уникалната българска природа.” Още по-празни думи – и всичко това разгорещено се представя като реална, полезна и умна политическа програма, която иска обществена подкрепа. Или да вземем гвоздея в отчета на премиера Пламен Орешарски за стоте дни на неговото управление – може би най-важното ни постижение е, че освободихме страната от страха. Това, Фили, е толкова нелепо, че дори не може да се коментира по приличен начин.

– Пламен, не каза нищо обаче по въпроса откъде може да дойде подкрепа за протестите и идва ли тя реално?

 проуч

– Имаш предвид – подкрепа извън онази, която даде миналата седмица Роджър Уотърс, като събори Стената насред София, но първо изписа на нея думата „Оставка”? Да, има още хора от артистичните среди, които ясно подкрепиха българските протести, но до там. Подкрепа от страна на опозиционните български партии протестът не може да получи. Самите те са в твърде аморфно състояние и видимо очакват протестът да помогне на тях, не обратно. Синдикатите в България пък, известни с повратливото си поведение, като виждат сега, че управляващите се закрепват във властта, все повече се нагаждат за колаборация с тях. Като цяло – картината не е розова, Фили. И в момента, колкото и рисково да е, вече може да се прогнозира, че, ако не се случи нещо много извънредно, то оставка на правителството и избори поне до края на тази година със сигурност няма да има.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Истински анализ!За жалост въпреки усилията на голяма част от младите хора едва ли ще постигнат целите на ПРОТЕСТА ,за демократично и справедливо управление.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: