ПОБЕДА ИЛИ ЗАГУБА – ИЗБЕРЕТЕ САМИ

август 30, 2013 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ Новият политически сезон в България започва следващата седмица и се очертава доста непредвидим. Известни са два основни фактора, които ще определят развитията поне до края на годината – упоритите протести срещу правителството на Пламен Орешарски и втвърдяването на позицията от страна на управляващата левица. Още по темата – от Пламен Асенов.

Днес е 78-и ден на граждански протести в София срещу правителството на лявата Тройна коалиция, в която влизат БСП, ДПС и Атака. Това управление не изглежда възможно, защото съчетава несъчетаеми политически принципи и интереси, но все пак то е факт след извънредните избори през май и дори се закрепи във властта, макар да работи под постоянен външен натиск и вътрешно напрежение. Управлението се реализира заради няколко обединяващи фактора. Първият е позиционирането и на трите партии в спектъра от ляво до крайно ляво. Това се вижда ясно и развенчава поне два мита от българската, а и от европейската политическа представа – че ДПС е либерална, а Атака – крайно дясна партия. Вторият фактор е общият икономически интерес на хората от върхушките на трите формации и едва прикритите зад тях олигархически кръгове. Това има връзка с общия произход на БСП, ДПС и Атака, чиито корени са в бившата БКП и нейната Държавна сигурност. Третият обединителен фактор е външен. Това са руските имперски интереси, които отдавна имат тук своята пета колона, но сега сякаш за първи път тя се показва цялата и играе като един отбор.

Какво ще се случи през новия политически сезон обаче – ще се задържи ли Тройната коалиция на власт, въпреки многото грешки, които вече направи в управлението, или ще бъде пометена от протестите, които не спряха дори  през август?

Онзи ден в дискусия по темата политолози и социолози не успяха да дадат категоричен отговор и това изглежда разбираемо. От една страна то е заради множеството неизвестни – като се започне от въпроса доколко вътрешните напрежения в БСП ще повлияят на ситуацията, та се стигне до ролята на външните фактори – какви ще са последствията за България от развитието на икономиката в еврозоната или евентуалните удари в Сирия. Има обаче и още една причина за невъзможността да се правят прогнози, която твърде рядко се среща в толкова компактен вид, колкото в момента тук, затова и рядко се коментира. Това е аморфността, която в момента владее българската политика.

Въпреки обединяващите точки, изброени по-горе, твърде аморфна е управляващата Тройна коалиция – най-малкото защото в нея една лява партия, несвикнала на диалог и компромиси, трябва да балансира интересите на една етническа с една ксенофобска партия. Аморфна е обаче и опозицията. В Парламента тя е представена от ГЕРБ, които дори в управлението не бяха известни като формация с ясна политическа физиономия и принципи, а сега, в опозиция, политическото им разкисване е още по-очевидно. Силно аморфна обаче е и опозицията извън Парламента, имам предвид най-вече новия десен Реформаторски блок. Това е образувание от няколко партии, които загубиха тотално последните избори и се обединиха, с идеята заедно да успеят при следващите. Засега обаче блокът само прави заявки, но не дава видими доказателства нито че е десен, нито че е реформаторски. Новият фактор в политиката, който се появи преди около 80 дни, Протестът, също не е добре структуриран и организиран. Той, въпреки очакванията, още от начало заяви, че иска да запази своята чистота и спонтанност, така че няма да се превръща в партия. Очевидно е обаче как този отказ може да похарчи силния изблик на градивна гражданска енергия, какъвто отдавна не е имало в България.

При така описаната картина, ще добием известна представа за възможните развития през близките месеци, само ако предвидим ще има ли и в кои формации, видими промени към по-твърдо политическо състояние. Засега според мен нито Реформаторският блок, нито ГЕРБ дават вид, че ще успеят да заприличат на истинска опозиция, която може не само да свали левицата, но и да бъде реална алтернатива за евентуалните извънредни избори. На всичкото отгоре между тях, макар да твърдят, че са от десния политически спектър, няма никакво сътрудничество. Обратно, от блока продължават упорито да разглеждат ГЕРБ като точно толкова голямо зло за България, колкото управлението на левицата, макар вече и децата да виждат, че това не е така.

Малко по-ясно стоят нещата с управляващата левица. Ако искат да изпълнят онова, което са планирали – било те самите, било техните кукловоди – те нямат друг шанс, освен да започнат да водят по-реалистична политика, за разлика от волунтаристичните напъни, които виждаме, че опитват да реализират през първите месеци. Управляващите отчитат безсилието на опозицията, затова на тях им остава битка само на два фронта – да се справят с протеста и да се преборят със собствените си вътрешни демони. В първото направление сякаш постигат известен успех, поне сега, през август, когато протестът е твърде рехав. Те засилиха не само пропагандната си кампания, но и очевидно взимат повече организационни мерки за пробив срещу улицата.

Последното им изобретение в тази посока е появата на Фейсбук група, която иска – ни повече, ни по-малко – забрана на всекидневния протест, под предлог да се гарантира спокойното преминаване през центъра на София. Групата е организирана…..е, името ще е трудно да познаете, но никой няма да сбърка, ако каже, че е от някое ченге. Инициатор е Владо Танев, бивш шеф в Дарик радио, осветен преди три години от комисията по досиетата като информатор на комунистическата ДС. В списъка по-нататък са хора, свързани или с БСП, или с Алексей Петров, известен като полицейски и гангстерски бос едновременно, или с икономически структури от енергийната мафия и едрия бизнес. Вдъхновителите на подобни ходове знаят, че няма реално да спрат протестите. Целта им обаче е друга – да разколебаят възможно най-много хора, които нямат ясни позиции и така веднъж да предотвратят тяхното излизане на улицата, втори път – да поставят обръч на обществена изолация около Протеста. С други думи – властта се опитва да преодолее собствената си аморфност и да стъпи на по-здрава почва. Това изглежда много трудно, ако се имат предвид визиите им за управлението. Последният пример е идеята да забранят на големите хипермаркети да работят в събота и неделя, за да може клиентите да се насочат към малките квартални магазини и те да получат глътка въздух. Е, управляващите побързаха да се откажат дори от обсъждането на подобна възможност, но посягане към такива ходове, характерни за сталинския период от 50-те години на миналия век, вече показва докъде изобщо са напреднали българските социалисти в мисленето и действията си. И все пак големият политически въпрос в момента си остава – как ще се развие и какво ще постигне Протестът. Независимо дали има или няма политически съюзници, дали срещу себе си има по-добре или по-малко добре организирана съпротива от властта, точно Протестът държи ключът не само към текущите събития, но и към близкото и средносрочно развитие на България. В този смисъл – победата му може и да не е победа за всички, но загубата му със сигурност ще бъде загуба за цялата страна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: