Говори Пловдив: ИЗНЕНАДИ В РОЗОВО

август 26, 2013 at 6:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , )

 

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Розовите руснаци насред София са красива гледка и една от най-хубавите политически изненади през август. Тази реплика на розовия танк на художника Давид Черни, с която се извинихме за срамното си участие в комунистическата инвазия срещу чешката пролет през август 1968-ма, се оказа пълна със смисъл и породи знакови реакции.

Сред пловдивските зевзеци например веднага възникна предложение да боядисаме в розово и тълпите руски туристи, забелязани напоследък по Главната. Поводът е, че вдигат неприятен шум, като си подвикват на висок глас – сматрите, сматрите, щъкат неуморно под силното обедно слънце, което тук се счита за твърде неприлична проява, замаяни от жегата, зяпат неадекватно и създават вътрешно напрежение у кибиците, които, поради добрите си сърца, се чувстват принудени непрекъснато да спорят трябва ли да се вика вече линейка или трябва още да не се вика, изобщо – всячески пречат на приличните пловдивчани да люпят спокойно семки и да пият кафе.

Не сме ги още обаче боядисали. Надделя мнението, че за туристите не си струва усилието по технически причини – например знае се, че твърде трудно ще засъхне по тях боята. Пък и едва ли ще се дадат толкова лесно, сигурно ще искат да се бият.

Ако се съди по официалната руска реакция на розовия паметник в София – непременно ще искат да се бият. „Властите в България реагират недостатъчно на оскверняването на паметници на съветските воини” – каза по този повод говорителят на МВнР на Русия Александър Лукашевич. И поиска „наказание на виновните”.

Колко ли е „достатъчно”? И що е то „наказание” в руската представа? Ами, в края на краищата, да вземем да ги застреляме, бе, другарю Лукашевич! `Що да ги не гръмнем? Може в името на Сталин, може в името на Путин, а може и в името на световната революция, все едно.

Или още по-добре – да ги пратим на каторга в Сибир. Там мръсните  дегенерати, дето осмиват „паметниците на съветските воини, паднали за свободата на Европа и България”, ще имат повече време да осъзнаят вината си и да се разкаят. Пък после пак можем да си ги гръмнем, к`во ни пречи!

При всички случаи, не ни пречат неща като почит към историческата истина или, не дай, Боже, някаква си съвест, зародили се у нас след идеологически спор по темата – дали въпросните съветски войници наистина са загинали за свободата на Европа или са загинали за завладяването на Европа от Империята на злото. Не ни пречат, защото такива спорове не водим изобщо – току-виж сме научили някоя заразна истина, та ще трябва да отгърмим не само всичките си врагове, но и самите себе си като приносители на заразата.

В ситуацията с розовите руснаци насред София явно имаше опасност точно от такова развитие, та се наложи самият български външен министър Вигенин да изиграе несвойствената за себе си роля „глас на разума”, който казва на Кремъл – „`Айде по-кротко!” Представяте ли си каква ирония, граждани? Аз не мога да си представя, но е факт – той им заяви в прав текст, че „случаят не бива да предизвиква кой знае колко крайна реакция”. Не можем да искаме повече от момчето.

Или можем? Познаването на степените в крайните руски реакции за нас, нормалните хора, няма особено значение, защото е всеизвестно, че руснаците са като децата поне в две посоки – колкото и да са лоши, искат непременно да ги обичаш и колкото повече внимание им обръщаш, толкова повече ти се качват на главата. Според българските комунисти обаче, които са свикнали щом в Москва пръднат, тук непременно да се насерат, явно има съществена разлика между степените „кой знае колко”, „никой не знае колко”, „най-добре никой никога да не узнае колко” и т.н.

Например коректно е според Вигенин в момента да им се каже „не бива да се насирате кой знае колко”. Е, можеше да бъде по-смел, да им заяви – „никой, освен нас, не знае колко сте се насрали, трайте си, нека така и да си остане”. Обаче май го достраша да стигне чак до там. Както и да е, важното е, че общата идея е ясна.

Друг е въпросът, че тези изрази са амбивалентни и могат да се отнесат както към руската реакция на розовия паметник, така и към общата реакция на самия Вигенин. Защото покрай другото, той отгърмя и една съвършено безподобна глупост – че България вече официално се е извинила на Чехия за участието си в инвазията, та, веднъж сторено, това не бива да се повтаря всяка година.

Това, другарю Вигенин, не е „кой знае колко” умно.

Абе, г-н началник на Външно, вземете се в ръце или накарайте някой друг да ви вземе, та да се успокоите малко и да помислите. С официалното извинение нещата може и да стоят така, ама актът с боядисването на безумния руски паметник в розово не е форма на официално извинение. То е проявление на колективната историческа памет и съвест на българския народ. А това са неща, които трябва да се поддържат вечно живи, така че няма лошо да се повтарят под различни форми и всяка година.

„Всяко поколение трябва да знае какви простотии са правили предците му, за да ги избягва усилено и да намери свои собствени простотии за правене” – учат пловдивски мъдреци. Те знаят, нали живеят в град на 8 хиляди години, тук с мъдрост са пропити дори някои камъни.

Жалко обаче, че премиерът Орешарски не е сред тях. Иначе градският дух можеше да му подскаже, че докато падаш по спирала надолу, не бива да си прекален оптимист, защото това само отваря нови хоризонти в дъното. Имам предвид казаното от премиера онзи ден във Варна, че „правителството ще направи всичко възможно до края на годината да не се наложи втора актуализация на бюджета”.

Къде го чукаш, къде се пука! – както научно се изразяват хората при инцидентите, които често спохождат девойки със силиконови цици.

Сведущи от цял свят още по повод на първата актуализация обясниха на Орешарски, че тя изобщо не е наложителна, пък той на втората вече прави ПР. Защото нали се сещате, граждани, че ако някой политик, без никой да го пита, започне да се кълне, че няма да допусне да се случи нещо лошо, за което вие даже и не се сещате, че може да се случи, то той просто иска да свикнете с мисълта, че нещото съществува и в даден момент ще ви се наложи да му го купите като скъпа играчка, въпреки неговата отчаяна борба да не го правите.

Така че – мерси за предупреждението. Съвсем розово ми стана пред очите от мисълта за предстоящата до края на годината втора актуализация на бюджета. Само не знам още милиард ли ще си приготвят за крадене управляващите бандити или този път ще бъдат малко по-скромни.

Аз предлагам все пак да бъдат малко по-скромни. И то не, за да не вземат да хълцат от вътрешно притеснение да не би да ги хванем като крадат, да не би да им порасне носът поради опашатите лъжи или някак неочаквано без розови очила да започнат да виждат наистина всичко в розово. Не, просто защото другарката Мая Манолова пак предаде четата.

На няколко пъти вече тя разкрива публично факта, който властта досега упорито скрива – че социално слабите в България оттук насетне няма да получават помощи, защото антиправителствените протести, в които участват непрекъснато, са „една нова форма на временна заетост”. Те там били толкова добре платени, а някои очевидно и толкова здраво са протестирали, че направо на море били отишли с тези пари.

И сега като се върнат от Малдивите – `айде пак в протеста. И айде пак пари, този път за ски през зимата…..

Ако госпожица-другарката нямаше тапии от две-три висши училища, можех да кажа, че толкова тъпа и нагла п…а изобщо не съм виждал през живота си. Но не мога да го кажа по няколко причини.

Първо, твърде уважавам споменатия женски анатомичен орган, за да го слагам да пърха в розовия контекст на Мая. Второ, сигурен съм, че тя е умна, защото знам, че много е учила, изучила се е дори в самата Москва, където и другарят Станишев. И трето, не е нагла, а е добра, скромна и самоотвержена, както става ясно от думите на някой си Борислав Тасков, казани пред медиите по време на поредното комунистическо сборище в Жабокрек: „Мая е новата Райна Княгиня, която не се срамува да се изправи срещу протестиращите. И когато ги пита какво искат, те не знаят какво да отговорят.”

Много героично! Очевидно само с моралното си присъствие направо ги е разбила, мръсниците.

Ега ти идиотите, тия жабокреци наистина смятат, че живеят в онова, в което им се иска, само защото така им се иска!

Както и да е, обаче издайническите думи на работната комунистическа пчеличка Мая наистина показаха, че при предстоящата втора актуализация на бюджета, властта може да ползва всякакви други тъпотии, но не и социалните плащания като аргумент, за да вземе назаем още едни пари, които да открадне, а после ние да платим.

В конкретно зелено да платим, не в абстрактно розово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: