ПРОТЕСТЪТ „ОТКОГА ВИ ЧАКАМЕ“ ПИТА „ДОКОГА ЩЕ ВИ ЧАКАМЕ“

август 16, 2013 at 5:22 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ В България започна трети месец на протести срещу правителството и за нови избори. След президентското вето върху закона за актуализация на бюджета, отпуската на депутатите бе прекъсната за извънредно заседание днес, а протестиращите казаха, че готвят обсада на Парламента. Какво може и какво не може да се случи в следващите часове в София – слушаме Пламен Асенов.

Днес се очаква българският Парламент да заседава и отново, както стана в 40-я ден на протеста, сградата да бъде обсадена от демонстранти, които искат оставка на правителството и нови избори. Как се развиха събитията, за да се стигне до тук?

В началото на август народните представители излязоха във ваканция, като последно гласуваха искания от правителството на Пламен Орешарски закон за актуализация на бюджета. Основното в него, освен заложените малко допълнителни социални разходи и закъсняло разплащане с бизнеса, е желанието на кабинета да вземе нов заем от един милиард лева. Това не само ще увеличи държавния дълг и ще вдигне лихвите по кредитите, но проблемът е и непрозрачният начин, по който ще се харчи по-голямата част от този милиард, смятат водещите независими икономисти. Мнението им явно до голяма степен съвпада и с това на президента Росен Плевнелиев, ако се съди по обявените от него мотиви за налагане на вето върху закона.

Не е ясно какво са си представяли министрите и лидерите на управляващата левица, но те посрещнаха ветото, меко казано – с изключително раздразнение и веднага обвиниха президента във всевъзможни грехове. Например – че блокира управленската програма от 165 точки, представена от премиера Орешарски, която трябва да се реализира до края на годината. Че взима страната на протестиращите срещу управляващите, тоест, не изпълнява конституционното си задължение да бъде обединител на нацията, а става неин разединител. Най-абсурдното обвинение е, че, видите ли, това действие на президента е политическо – и това, по някакъв необясним начин, е твърде лошо.

Става дума за същото абсурдно обвинение, което по-рано вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев артистично отправи срещу протестиращите, като с укор и малко тъга в гласа каза, че  протестът им, започнал като граждански, все повече се превръща в политически. Сякаш в демократичното общество има някаква разлика между двете. Или сякаш гражданите нямат право да участват в политиката. Или сякаш президентът е фризьор и може да коментира само новия стайлинг в лятната прическа на депутатите, а не актуалните събития в държавата.

Това абсурдно мислене на управляващите намери израз и в техните практически действия. Например председателят на Парламента Михаил Миков отначало откровено нагло заяви, че няма да свиква изобщо извънредно заседание за обсъждане на ветото на президента. Часове по-късно се поправи, като каза, че заседание все пак ще има, но на 30 август, тоест, само ден преди края на лятната ваканция, което означава, че то ще е извънредно, но без всъщност да е извънредно. Докато Миков се опитваше да измисли нови политически закачки обаче, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов организира своите депутати и с подписка поиска извънредното заседание, което да обсъди ветото. Това вкара парламентарния шеф в голям потрес, защото при тази ситуация той е длъжен да свика народните представители в едноседмичен срок.

Вероятно като слуша всичко това, някой ще попита защо социалистите и техните съдружници в управлението от ДПС и партия Атака чак толкова се инатят и не искат да направят нещо просто – да се съберат на извънредно заседание, да отхвърлят бързо ветото и спокойно да се върнат по онези морета и острови, където почиват. Всъщност истината е, че има две сериозни причини за това.
Първата е страхът дали управляващите ще успеят да информират всички свои депутати за датата на заседанието, дали те ще успеят да се завърнат оттам, където почиват, колко ще струва това и кой ще плати за разходката – ако си представим например, че някой е отлетял за далечно Таити. Изобщо – има редица неясноти, които карат властта да се страхува за кворума в Народното събрание. Защото в случая, за да се отхвърли президентското вето, на управляващите са им необходими задължително 50 процента плюс един, тоест, 121 гласа подкрепа. Те и без това трудно събират подобно мнозинство и винаги треперят какво ще хрумне на непредвидимата партия Атака. А сега треперенето е двойно по-силно.

Втората сериозна причина управляващите да шикалкавят и да не искат да се събират точно в този момент е нестихващият уличен протест. Те използваха ваканцията си точно като тактически ход в опит да свалят напрежението и частично успяха – протестът не изчезна съвсем, но намаля като интензитет, а медийното му отразяване се позагуби. А сега трябва отново да се съберат и знаят, че това ще провокира нова силна протестна вълна. Макар и тук да е валиден въпроса колко хора ще си зарежат отпуската, за да се върнат в София, да протестират за ден, а после – пак на морето, способността на протестиращите за самоорганизация и саможертва никак не са за подценяване. Всъщност, в интернет вече се появиха призиви колкото може повече протестиращи да се съберат днес, петък, около Народното събрание, в инициатива под мотото „Голямото посрещане”. На основната страницата на протеста ДАНСwithme7 пише: „Няма да се примирим с престъпната безотговорност на хората, които си дадоха ваканция и тяхното отсъствие няма да ни спре да искаме оставка на правителството и парламентарни избори възможно най-скоро“. Разбира се, както е характерно за протестите тази година, появиха се и множество артистични идеи. Например – да бъде посрещнат сутрешния полет от Варна още на летището от „момичета в носии, хляб и английска сол”, с плакати „От кога ви чакаме” и с развалени домати под ръка. Напомня се също, че заради барикадите, които ще бъдат изградени около Парламента днес, депутатите да имат предвид, че няма да могат да си хванат обратния полет за Варна, както са планирали.

Всички тези обстоятелства, както и някои по-дребни детайли около ситуацията, на които просто няма време да се спирам, правят развитията в София, в деня петък, 16 август, твърде непредвидими. Ще се стигне ли отново до сблъсъци между полиция и  демонстранти, ако да – какви ще са последствията от това? Не искам да правя прогноза по този въпрос и то заради нещо парадоксално – защото смятам, че отговорът му зависи не толкова от демонстрантите, колкото от полицията. Ще реши ли тя сега, когато редиците на протестиращите са все пак по-рехави, да проведе сблъсъка, за който се готви отдавна, ще използва ли отново провокации за изостряне на обстановката, както направи преди 24 дни или ще запази сили за решителните битки на психика, а може би и на физика, които се очакват след края на парламентарната ваканция през септември? Можем само да гадаем, защото от полицията не съобщават нищо за намеренията си. Така или иначе обаче, до няколко часа отговорите на тези въпроси ще се знаят. А това, което се знае със сигурност отсега е, че протестите наистина няма да спрат и евентуалната остра полицейска реакция днес може само да ги засили утре.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: