ЛЮБОВТА МЕЖДУ НАРОД И УПРАВЛЯВАЩИ

август 9, 2013 at 5:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ Макар сега в намален състав, протестите срещу лявото управление в България продължават близо два месеца. Засилва се и напрежението между президента и левицата, след като държавният глава наложи вето върху два важни закона – за Специалните разузнавателни средства и за актуализацията на бюджета. От Пловдив слушаме Пламен Асенов.

Уличните протести в България не заглъхнаха съвсем, след като Парламентът излезе в лятна ваканция. Те продължават всеки ден по обичайния маршрут и, макар в намален състав, но със запазен артистичен дух, хората продължават да искат оставка на правителството на Пламен Орешарски и нови парламентарни избори.

Междувременно малка група протестиращи със знамена и лозунги тръгна пеша от София за морето на поход под мотото „Окупирай Евксиноград”. Идеята е протестът да се разраства с преминаването през различни селища по пътя, край морето да мине с призива за оставка през места, където почиват депутати от управляващото мнозинство, а накрая символично да се окупира основната им резиденция – „Евксиноград”.

Впрочем, протестиращи от Варна подсказаха как може да се развие тази идея. През последната седмица те вече започнаха подготовка за очакваната по-голяма акция, като застанаха пред входа на резиденцията с протестни лозунги, а двама водолази с плакат „оставка” изплуваха от водата почти на самия плаж. Имаше идея дори над територията на резиденцията да летят протестиращи с парапланери, но засега това се отложи.

В същото време добре се видя и реакцията на управляващите. Те просто засилиха полицейското присъствие в и около резиденцията. Включиха също катерите на гранична полиция в една твърде съмнителна от законова гледна точка дейност – да арестуват водолази и хора с лодки, които се насочват към „Евксиноград”, но без да имат отношение към нарушения на българското гранично пространство или каквато и да било друга незаконна дейност. Казаха освен това, че ще вземат мерки срещу полети над резиденцията. Сега в България вървят залагания какви точно ще бъдат тези мерки, ще включват ли те използването на изтребители от ВВС или парапланерите ще бъдат сваляни само с прости ракети земя-въздух. Но, така или иначе, това е етапът, на който се намира в момента любовта между народ и управляващи в България.

Макар без използване на физическа сила обаче, управляващата левица в България все повече затъва в конфликт не само с народа си, но и с президента Росен Плевнелиев. Той започна отдавна, още от изборите през 2011 г. и досега се развива с различна интензивност. Особено се ожесточиха атаките през последните два месеца, когато Плевнелиев открито застана зад искането на протестиращите за нови избори. А капакът бе сложен през последната седмица, когато президентът наложи вето върху два важни закона, приети от левицата, без тя да се съобрази с общественото мнение и елементарната логика. Това са законът за използване на „специалните разузнавателни средства” или, най-общо казано, за подслушването и следенето в държавата, както и законът за актуализация на бюджета, с който управляващите искат да вземат един милиард лева допълнителен заем и да задълбочат държавния дефицит.

По първия закон, този за подслушването, основното възражение на президента бе заложената в него възможност новосъздаденото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, без да е част от съдебната система, да се намесва в нейната работа и в тази на следствието, а също и наличието на някои неуредици, свързани с парламентарния контрол. Така че като цяло, според президента, законът нарушава принципите за разделение на властите и за независимостта на съдебната система. Ветото бе, разбира се, веднага преодоляно от депутатите на мнозинството и остана на практика без последствия. Все още не е ясно как ще се произнесе по въпроса Конституционният съд, който президентът сезира впоследствие.

Подобна се очаква да бъде съдбата и на втория закон с президентско вето – този за актуализация на държавния бюджет. Въпреки публичната кампания, при която се говореше за важни социални разходи, свързани с новия заем от един милиард, за разплащане на неразплатени задължения към бизнеса, за заложено от предишното правителство несъбираемо увеличение на бюджета и други, това, което се разбра от текстовете на самия закон е, че управляващите на практика заложиха възможност правителството да се разпорежда безконтролно с тези средства. Просто в закона целите на част от разходите са разписани най-общо, без да са обвързани със съответните числа.

Това сякаш потвърждава отдавнашните съмнения, че голяма част от парите всъщност ще бъдат, грубо казано – откраднати от социалистите и техните партньори, по до болка познатите тук механизми за кражба на обществени фондове. Неслучайно десният Реформаторски блок в първата си реакция на президентското вето заяви директно – с ветото си Росен Плевнелиев отлага кражбата поне на половин милиард лева.

Но това всъщност е малката беда. Голямата е в друго – казват водещи български икономисти, а и президентът в мотивите си за ветото. Голямата е беда е, че, дори нищо да не се открадне, заемът не генерира развитие на икономиката, а просто ще налее едни пари тук и там, за да си купят управляващите спокойствие. А има и още – увеличеният държавен дълг ще доведе до намаляване на кредитния рейтинг на България, а оттам – до увеличаване на лихвите по кредитите, което допълнително ще удари икономиката. Заемът се тълкува също като отказ на левицата да изпълни едно от основните си предизборни обещания – да наложи дисциплина в администрацията, включително митническата. Тоест – тук се намеква не само, че социалистите толерират мързела сред данъчните чиновници, а и че не искат да си мръднат пръста за сериозна борба с контрабандата, каквато е необходима.

Всичко това, разбира се, вбеси управляващите. Премиерът Пламен Орешарски каза, че с ветото си президентът грубо се меси в работата на изпълнителната власт. Шефът на Парламента Михаил Миков пък първо заяви, че няма да разваля ваканцията на депутатите с извънредно заседание за обсъждане на президентското вето, а после все пак го насрочи, но едва за 30 август – само ден преди официалния край на ваканцията. Депутати от БСП и ДПС веднага отправиха – преки или леко завоалирани – обвинения към президента, че нарушава Конституцията, че саботира сегашното парламентарно мнозинство и че не е независим, а взима решенията си под диктовка от страна на реваншистки сили и олигархични кръгове, недоволни от сегашната власт.

При всички случаи, ветото на президента и този път няма да мине, че той ще бъде бламиран от парламентарното мнозинство на БСП, ДПС и Атака. Те може би изглеждат победители в подобни отделни битки, но за всички е ясно, че няма как да спечелят войната като цяло, защото всеки подобен конфликт подкопава още повече и без това не особено високото обществено доверие в левицата и нейните способности за адекватно управление на страната.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: