ИЗБОРИТЕ – ВЕДНАГА, НАПРОЛЕТ ИЛИ ДАНО НЯКОГА ИЗОБЩО

август 2, 2013 at 4:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ Днес е петдесети ден на антиправителствени демонстрации в България и последен преди началото на парламентарната ваканция. Очаква се през август вълната от протести да затихне, без да спре напълно, а през септември да започне с нова сила. Дали наистина ще стане така обаче – слушаме Пламен Асенов.

В сряда демонстрантите в България обявиха ден на плажен протест. Те прекараха часове на жълтите павета и в градинките около Парламента по бански, децата се забавляваха в надуваеми басейни с надуваеми играчки, а възрастните – с плажен волейбол и други веселби. Е, не организираха конкурс за мис и мистър парламентарен плаж 2013, но и без тях денят мина в добро настроение и без сблъсъци с полицията, която, навлечена в задължителната униформа, завистливо се потеше отстрани.

Така в характерен артистичен стил протестиращите в България иронизираха голямата умора, налегнала българските депутати след само два месеца работа в Парламента и желанието им за дълга ваканция. Разбира се, всички знаят, че управляващите не толкова искат да си починат от прекалено много работа, колкото с отсъствието си от центъра на столицата да притъпят остротата на протестите.

Това е донякъде разбираемо. Исканията за незабавна оставка на правителството и нови избори започнаха още с първите стъпки на сегашното ляво управление, начело с БСП. Оттогава критиките – съответно броят на протестиращите, тяхната активност и тяхното въображение за нови форми на протест – се засилват с всеки следващ управленски ход.

Последният сериозен повод бе решението за актуализация на бюджета и увеличаване на държавния дълг с един милиард лева, което тройната коалиция от БСП, ДПС и Атака взе, въпреки критиките на всички сериозни икономисти в България. Смята се, че актуализацията е излишна и влече редица отрицателни ефекти, включително намаляване на кредитния рейтинг на страната, съответно – на чуждите инвестиции, а оттам може да се стигне и до спиране на европейските фондове. В същото време положителните ефекти не са ясни. Левицата обяснява, че парите са за спешни социални мерки и разплащане на наследени от предишното правителство държавни задължения към бизнеса, а останалата част от тях ще влезе в резерва, но това не задоволява никого.

Направените изчисления показват, че, дори и да има нужда от някои наистина спешни плащания, то те са в размер на около 200 милиона лева. Тези пари, казват икономисти, спокойно могат да дойдат от допълнителни мерки за намаляване на корупцията и за повишаване на събираемостта на данъците, най-вече – на приходите от мита и акцизи, така че няма нужда да се увеличава държавния дълг.

Като цяло в обществото пък е разпространено мнението, че поне половината от този милиард е предназначен да бъде откраднат от социалистите и техните съдружници в управлението. Това желание е една от основните причини да се държат така упорито за властта, напук на народа – обикновено казват представители на протестиращите, когато журналисти ги питат защо правителството не пада, въпреки силната протестна вълна.

Да, вероятно такъв мотив за упоритостта на управляващите наистина има, но той едва ли е най-значимият, поне за онази върхушка, която води играта. Както става все по-очевидно, най-важните причини за желанието им да се задържат на власт колкото може по-дълго се коренят в желанието на една външна сила – Русия, да стори всичко, за да превземе сто процента от българската енергийна система, а с това – да увеличи максимално и политическата зависимост на страната. Още кабинетът Орешарски не беше напълно сформиран, когато в София пристигнаха руснаци с настояване спешно да се сключи договора за изграждане на газопровода „Южен поток”. И на практика го сключиха. Освен другите геостратегически цели, включително такива, свързани с промяна на балансите в отношенията ЕС-Русия, този газопровод има и един твърде интересен, но силно негативен за България ефект – той прави напълно излишна цялата българска газопреносна система и я подменя изцяло с руска. Това е сериозен залог за налагане на дългосрочна политическа, а и икономическа, зависимост на страната, но въпреки това по темата тук повече се мълчи, отколкото да се говори.

Но нещата не свършват с това. Преди дни премиерът Пламен Орешарски представи програмата си до пролетта на следващата година. Една от точките в нея предвижда още през есента да започне работа за рестарт на проекта за строителство на руската ядрена централа в Белене. Той бе замразен от предишното правителство след референдум по темата, който социалистите поискаха, но на който се провалиха с гръм и трясък. Сега те явно смятат и без референдум да постигнат целта си. Всъщност – не своята, руската цел искат да постигнат.

Тези попълзновения на руските имперски интереси в България са един от най-сериозните мотиви, който стои в основата на масовите протести през последните 50 дни срещу управлението на левицата, отдавна известна като руската пета колона тук. От тази гледна точка може да се очаква, че уличните демонстрации, дори да затихнатсега, през месеца на летните отпуски, ще продължат с нова сила през есента, с откриването на новия политически сезон.

Друг е въпросът, че по този начин главното искане за оставка на правителството и нови избори веднага, се отлага във времето и протестът, започнал като спешна акция за потушаване на избухнал в държавата пожар, се превръща в дългосрочен проект, в който думата „веднага” се заменя с израза „когато и да е занапред”. А това е ефект, който директно налива вода в мелницата на социалистите, те това искат – отлагане, забавяне, удължаване, прилагане на процедурни хватки, подмяна на реалностите с измислици, всичко, което им носи допълнителни възможности да останат на власт поне докато си свършат основната работа.

От гледна точка на политическата наука, протестът трябваше досега да успее с целите си, защото е възможно през ваканцията неговата енергия да се разпилее. Да, поводи за недоволство ще има, като се познават възможностите, намеренията и манталитета на управляващите – тези поводи едва ли ще бъдат по-малко значими или по-малко вбесяващи  от досегашните. Но къде ще отиде енергията? Още повече, уличните протести не са съпроводени с активни и авторитетни реакции и действия на политическата опозиция в страната. Последният пример е, че партия ГЕРБ не само се върна в Парламента, независимо от заявеното намерение за бойкот, но и се отметна от искането си за избори през есента, синхронно с това на протестиращите. Онзи ден бившият премиер Бойко Борисов каза, че най-добре е изборите да бъдат през май догодина, едновременно с тези за евродепутати – изявление, което директно предава каузата на протеста. А могат да се прибавят поне още два фактора. Първият е пълната неспособност на новата формация, тъй нареченият „реформаторски блок”, който се смята за десен проект, да произвежда реална политика. Вторият – неспособността на протеста сам да се превърне в политическа алтернатива на управляващата левица. Всичко това означава, че, въпреки лозунгите „да живее протестът”, по време на лятната ваканция той може както лесно да оживее, така и безславно да издъхне.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: