42. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРИЯ КАЛАС

юли 31, 2013 at 10:42 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

31. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=45

Леонард Бърнстейн казва за нея, че тя е „Библията на операта”. Други я наричат La Divina – Божествената. Но за всички нас тя така или иначе си остава великата и незабравимата. По просто казано – Мария Калас.

Мария Калас, Силата на съдбата, 1954

Годината е 1954, Калас пее Верди. На мен ми звучи страхотно, но критиците да кажат дали това е сред най-добрите или сред по-малко добрите нейни изпълнения. Аз знам само, че заглавието на тази опера – „Силата на съдбата”, макар да не е писано за нея, сякаш е писано за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – твърди самата тя.

Мария Калас, Силата на съдбата, 1954

Тъй като всички обичат великите хора да са техни хора, мнозина американци ще спорят с мен дали Мария Калас е европейска или американска певица, след като е родена и прекарала първите 13 години от живота си насред Манхатън, Ню Йорк. Обаче истината е, че тя започва да пее пред публика и да учи пеене в Атина, после доучва в Италия, където талантът и избухва и се разгръща докрай. На всичкото отгоре цял живот предпочита европейските сцени и сигурно не е случайно, че се представя само седем пъти в прочутата Метрополитън в родния си град.

Доницети, Мария от „Дъщерята на полка”

Калас в ролята на Мария от операта „Дъщерята на полка”, от Гаетано Доницети. Истината е, че самата Мария Калас наистина за малко да се превърне в „дъщерята на полка”, при това съвсем не образно, а директно казано. И съвсем не в добрия, а в най-лошия смисъл.

Историята е следната. Бащата на Калас, родена като Анна Мария София Сесилия Калогеропулос, е темпераментен грък, аптекар в Ню Йорк, който твърде много обича жените. Майката е още по-темпераментна гъркиня, която четири дни след раждането на дъщеря си отказва да я погледне изобщо, ядосана, че не се е родила момче. По-късно обаче и писва от постоянните изневери на мъжа и, взима си двата куфара и двете дъщери и се връща в родната Атина. Вече е открила таланта на Мария, така че, вместо детство, осигурява за нея постоянно мъчение, като я кара да пее и пее. И тъй като времената са тежки, а семейството няма пари за издръжка, майката допълнително праща тийнейджърката Мария да прави компания на гръцките, а после, след окупацията по време на Втората световна война – и на немските войници, за пари и продукти. Има сериозни свидетелства, че Мария не се поддава, тоест, не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но в нея, разбираемо, се загнездва силна неприязън към майка и, която се задълбочава и продължава цял живот.

Калас, Самоубийство, операта „Джокондата” на Амилкар Пончиели

Това е арията, наречена „Самоубийство” от операта „Джокондата” на италианския композитор Амилкар Пончиели. Вероятно и такива драматични мигове е имало в онзи неин гръцки военен живот. Но за какво говорихме – за силата на съдбата ли? Защото в същото време точно прекомерната амбиция на нейната майка прави така, че талантът, не, божественият дар на Мария, да се овладее и развие напълно. При това го Прочетете остатъка от публикацията »

Реклама

Постоянна връзка Вашият коментар