ОБИЧАЙНИЯТ МОРАЛ НА ЛЪЖАТА

юли 26, 2013 at 7:37 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ С втвърдяване на позициите започва седмата седмица на протести в България, чиято цел е оставка на правителството и нови избори. Управляващите отказват да се съобразят с гласа на гражданите и така напрежението ескалира. С коментар за актуалните събития в страната слушаме Пламен Асенов.

След заседание на ръководството си в сряда вечерта, от БСП, най-голямата партия в управляващата Тройна коалиция, категорично заявиха, че дори не са обсъдили вариант правителството да подаде оставка. Те продължават да твърдят, че протестиращите са малцинство, че мнозинството не иска нови избори, а иска кабинетът и Парламентът да работят, за да реализират спешни мерки в подкрепа на социално слабите и за развитие на икономиката. Казват също, че трябва да променят Изборния кодекс, защото иначе изборите ще доведат до същата патова парламентарна конфигурация. Управляващите настояват, че гражданските протести са дирижирани от тъмни сили и втвърдяването им  напоследък се дължи на нетърпението на стоящите отзад кръгове. Ние сме готови да чуем протестиращите, но те не знаят какво искат – заявяват също от БСП и колегите им от ляво-центристкото ДПС и ултралявата, ксенофобска и проруска партия Атака.

Всичките им аргументи обаче имат един видим недостатък – не са верни. Някои от тях са обикновена лъжа. Например последните социологически проучвания показват точно колко невярно е твърдението, че протестиращите са малцинство. Още през миналата седмица социолозите отчетоха, че „за” оставката на кабинета Орешарски се обявяват най-малко 52 на сто от българите. Ако проучвания са днес, след сблъсъка между полиция и демонстранти във вторник, вероятно резултатът ще бъде дори още по-категоричен. Другата откровена лъжа е, че протестиращите не знаят какво искат. Това е толкова обратно на конкретното и съвсем ясно формулирано искане – оставка на кабинета и нови предсрочни избори, че няма как твърдението да бъде по-невярно и все пак да може да се формулира поне граматически правилно. Част от другите аргументи на левицата са просто жалки опити за манипулация – например внушенията, че непременно трябва да се промени Изборния кодекс и трябва непременно те да го променят, че ако те не са на власт, страната ще изпадне в хаос или, още по-страшно, ще се управлява пак от правителство на Бойко Борисов. Всъщност, всякакви такива, дори не особено страшни страхотии, са призвани само допълнително да разколебаят колебаещите се, но не и да убедят мислещите. Третата група аргументи са съзнателна фалшификация, дълбочинна подмяна на истината и опит за прехвърляне на проблемите от болната глава на здравата. Имам предвид например настояването на социалистите да бъдат оставени да работят в полза на обществото. И това, след като вече близо седемдесет години опитът доказва, че левицата тук нито може, нито иска да работи за обществото, а само за себе си и за своите господари. Също визирам и внушението от ляво, че протестите са  дирижирани, както казват те – „от част от олигархията”. Всъщност хората излязоха да протестират срещу кабинета на БСП, ДПС и Атака точно защото в обществото вече има натрупана критична маса от информация, че самата левица е главна фасада за политическите и икономическите интереси на българската олигархия, комбинирани с геополитическите и икономическите интереси на Кремъл, че тя е кукла на конци в ръцете на кукловоди, които провалиха нормалния, естествен и правилен ход на посткомунистическия преход тук през последните 24 години.

Така или иначе обаче, каквото и да казват управляващите за характера на протеста, те никога не споменават думата „морал”. Демонстрантите този път, за разлика от винаги досега, настояват дори не толкова срещу определена идеологическа позиция или визия за управление, колкото срещу липсата на морал в политиката изобщо, срещу наглостта и безсрамието на властта изобщо, срещу безогледната подмяна на обществените приоритети  с лични и групови интереси от страна на тъй наречената българска политическа класа изобщо. А социалистите в нито една реплика, независимо на какво ниво, никога не споменават думата „морал”. За това има две възможни причини. Едната е, че не я използват, защото в тяхната ценностна система тази дума не съществува, тоест, тя няма смисъл. Втората е, че бягат от думата „морал” като дявол от тамян, защото тя наистина може да ги убие като партия, ако се загнезди случайно в човешкото им подсъзнание и оттам премине в политическото им поведение. Не виждам друго обяснение. Иначе поне веднъж досега да бяха казали, каквото наистина мислят – протестиращите са неморални, защото искат да ни свалят от власт, а ние сме морални, защото не искаме да ни свалят. Или нещо такова.

В случая, разбира се, нарочно довеждам нещата до гротеска, за да се усети колко тежка е атмосферата в България напоследък, особено след като във вторник полицията провокира гражданите около Парламента и нанесе на част от тях леки телесни повреди. Всичко се случи по време на мирен протест, когато бе направен опит да се изведат с автобус от блокирания Парламент трима министри и някои депутати от управляващата Тройна коалиция.  Трудно е тук да влизам в подробности кой е виновен, кой – невинен и защо. Ще кажа обаче само какво се разбра от обясненията на вътрешния министър Цветлин Йовчев на другия ден. Полицията, която, естествено, беше с тежкото си оборудване за борба с безредиците, просто се е опитала леко да изтласка тълпата, за да изведе автобуса, а отделни хора от множеството сами са се ударили – случайно или нарочно – на палка, на щит или в каската на някой полицай. И като доказателство за истинността на това описание, Йовчев заяви следното: „Полицията не е имала заповеди да се държи  агресивно”. Като оставим настрани преизказната глаголна форма, която цели да внуши, че някой друг, а не самият вътрешен министър би могъл да заповяда на полицията да е агресивна спрямо мирно протестиращи хора с вдигнати ръце, то остава странният въпрос – какво ли пък щеше да се случи, ако имаше заповед да е агресивна. Има ли изобщо законен начин такава заповед да се издаде в една демократична страна, където протестите са мирни и цивилизовани, просто са прекалено упорити в исканията си и това никак не допада на…..например на естетическия вкус на управляващите. Не по-малко странно изказване направи и лидерът на БСП Сергей Станишев. Станишев, който лично отдавна настоява ГЕРБ да се върнат в Парламента, за да заработи той нормално, сега ги обвини, че нарочно са предизвикали безредиците около Парламента във вторник като…..са се върнали в Парламента. Да, ГЕРБ наистина спряха бойкота и се върнаха, но за да участват в работата на три комисии и да кажат „не” на замислената от левицата актуализация на бюджета, комбинирана с трупане на нов държавен дълг от 1 милиард лева с неясно приложение. Каква точно е връзката на това с ескалацията на протеста, Станишев не си и направи труд да обясни. Просто пусна внушението, още в Библията описано като „да гледаш сламката в окото на другия, а да не виждаш гредата в собственото си око”. Или, в нашия случай – да  даваш вид, че правиш така. Защото всъщност всички тук, включително самите социалисти, са наясно, че именно техният политически инат, тяхната неспособност на диалог и компромис в обществен интерес, са в основата на сегашното напрежение и на развръзката, която предстои в най-близко бъдеще. И която ще бъде толкова по-лоша, колкото по-дълго се отлага.

Advertisements

2 Коментари

  1. Анонимен said,

    Искам да благодаря, че това което искам да чуя го има винаги на вашата страница. Също и за Вашето дълбоко чувство за справедливост, чест и истина.

    Вече 70 години окупатора инсталира една групичка, следвана от хиляди мухи без глави, за да управляват тази страна. Нейните централи за Дезинформация Агитация и Пропаганда ежедневно произвежда лъжа след лъжа. Името на тази група „комунизъм и социализъм“ е един оксморон. Те никога не са вървели в течението, което тези думи представляват. За тях е важно било само да имат властта в ръцете си, по какъвто и да чадър. Като се почне от лъжата за „освобождението“, „народните синове“, „борците против фашизма“, без да е имало фашисти, освен покръстените от тях и се стигне днес до лозунга, че протестиращите не протестират против тях, а против всички други. Че след като седемдесет години създадоха най-лошата страна в Европа, сега имат нахалството да твърдят, че само те могат да да оправят нещата. И на всички е ясно, че те трябва първо да се махнат като първа огромна пречка. След това може би ще се намерят достатъчно умни хора да направят от страната ни това, което отдавна можеше да стане.

  2. Анонимен отговор said,

    Каква по-голяма истина от това. Но къде са тези, които уж не са мухи без глави да накарат мухите без глави да се отърсят от тези гниди, които са се впили в тях и ги управляват вече близо 70 години. Или в милионите промитите мозъци, още от детство, нищо не може да вирее.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: