35. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЙОХАНЕС ГУТЕНБЕРГ

юни 16, 2013 at 9:27 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

12. 06. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=38

Странно нещо е човекът. Готов е да разглоби удивителния свят около себе си, за да научи как е устроен, а после, въоръжен с това знание, да роди удивителни идеи, да изобрети удивителни инструменти и машини, да извади истински чудеса от самия себе си, само за да научи още повече. Така че все пак да попитам – чували ли сте как звучи една книга? Всъщност въпросът е подвеждащ, книгата няма само един звук, има много. Но някога цялата работа е започнала така:

Звук от писане с паче перо

Това е звук от паче перо, което пише по хартия. В ранни времена книгите се пишат и размножават трудно, изцяло на ръка, в Европа това става най-вече в манастирските скриптории. Но дори когато през 13 век с писането се заемат градските занаятчии, знанието продължава да живее на самотни острови сред човешкото море и не всеки може да стигне до него – и заради масовата неграмотност, и заради изключително високата цена на книгите. Но идват новите времена и ето какво се случва.

Симфония за пишеща машина

Това е „Симфония за пишеща машина” на Лирой Андерсън, изпълнена от оркестъра „Гласове за мир”, със солист перкусионистът Алфредо Анайя. Междувременно са изобретени калеми, перодръжки, писалки, химикали, след пишещата машина дойде компютърната клавиатура. Но и това е само началото, защото книгата, след като е написана по някакъв начин, трябва да се размножи. И тогава чуваме съвсем други звуци:

Линотип

Това е линотипна машина. В предния и край седи човек и пише на клавиатура, а отзад това чудовище стопява слитъци метална сплав и излива изписаните букви в редове. Те малко трудно се четат, защото са в негатив, но когато върху тях се постави лист хартия и се натисне с преса, текстът се появява като по вълшебство. И така, излетите редове се подреждат в специална форма, пристягат се и страницата е готова за печат. Тя се свързва с още една или още три готови страници, за да се чуе вече тази песен:

Стара печатна машина

Разбира се, в модерните времена линотипът почти го няма, а звукът на печатаната книга е по-скоро този от офсетната машина:

Офсет

Така или иначе, всички знаем, че великият човек Йоханес Гутенберг в средата на ХV век измисли книгопечатането. Всички го знаем, но не е вярно – книгопечатането е измислено отдавна от китайците и корейците. Той по-скоро създаде модерният, индустриалният печатарски процес, като сглоби в една преса цял комплекс от машини и технологии. Ако сега ни гледа от небето, Гутенберг сигурно е доволен от скоростта и качеството на печат, постигнати от нас, ненаситните за знание негови наследници, в опита да усъвършенстваме откритието му. И в същото време се усмихва скромно, защото заложените от него базисни принципи са на практика запазени дори след пет века развитие. Оказва се – все пак достатъчно сме умни, че да не разваляме нещо, което само по себе си е близко до съвършенството.

Германска ренесансова музика

За живота на Йоханес Гутенберг има толкова малко сигурни факти, та цяло чудо е, че името му е останало, за да бъде почитано от света. Но слава Богу, че все пак нещо знаем – не би било редно едно от най-важните изобретения в човешката история да остане анонимно или да бъде приписвано на някой си фалшив родител? Така или иначе, Йоханес се ражда около 1398 година в Майнц, Германия. Произходът му е от аристократичния род Генсфлайш цур Ладен. Името Гутенберг семейството приема по-късно, по името на разкошната къща, в който живее. В края на ХІV, началото на ХV век, мястото, наречено Германия, е на кръстопътя между Средновековието и Ренесанса, а времето в Германия е изпълнено с обществена и политическа динамика. Което на нормален език ще рече – с войни, бунтове, кланета, чума, вещици, рицари, дяволи и смърт. И едновременно с това – бременно е с не толкова забележимо на повърхността, но силно вътрешно движение на обществената и индивидуалната мисъл. Това движение  ражда изцяло нова епоха с Библията като литературен бестселър, издаден от Йоханес Гутенберг, с приказната четка на художника Албрехт Дюрер, с Реформацията на Мартин Лутер и последвалата научна революция, процеси, които в значима степен и до днес определят посоката на развитие на човешкия род. А в същото време – край приказните немски замъци, пълни с красиви заспали девойки, още продължават да бродят прелестните минизингери, средновековните певци на любовта.

Песен на Волфрам фон Ешенбах

В детството, пък и изобщо в живота на Гутенберг, родният му Майнц е център на поредица бунтове, при които семейството му ту се изселва в имението отвъд Рейн, ту се връща отново в града. Смята се, че Йоханес учи в добро манастирско училище, а после в Ерфуртския университет. Той е на около 35, когато отива да живее в Страсбург. Там извършва няколко бели, от които си проличава, че Съдбата изобщо нехае за него и той трябва да живее, въпреки нейното безразличие, ако не и напук на нейната съпротива. С други думи – проличава си какъв голям карък е великият Йоханес Гутенберг. Първо – някоя си девойка на име Енелин го осъжда за нарушено обещание за брак. После, заедно с приятеля си, богатият търговец Андреас Дритцен, решават да напечелят много пари, като полират метални огледала и ги продават на поклонници в Аахен. Тези специални огледала на мен ми звучат като малко мошеничество, защото са призвани да улавят слабата, но свещена светлина, излъчвана от религиозните реликви. Обаче избухва чума, голямото изложение на реликви се отлага, приятелят с парите умира, а роднините му започват да тормозят Гутенберг да върне вложените суми или печалбите от тях. Той може да им даде само купчина полирани огледала, но те не искат и да чуят, затова им обещава да ги компенсира с някаква си „тайна”. Е, не им я дава. Но как изобщо в тази напрегната атмосфера Гутенберг успява да прави експерименти и да измисли тайната – именно печатната преса, не е ясно. Но то с гениите май си е винаги така – най-плодотворни са, когато имат най-много грижи.

Минезингерска песен

Така или иначе, през 1448 година Гутенберг се връща в Майнц, взима назаем 150 гулдена и прави първата в света печатна преса. За целта модифицира обикновена преса за грозде, но измисля, усъвършенства и добавя към нея редица технологии – изливането на букви, състава на самите мастила за отпечатване. Знае се, че две години по-късно машината вече  работи, защото е отпечатано едно стихотворение. Гутенберг взима назаем още 800 гулдена, за да подготви и отпечата своята знаменита 42-редова Библия. Започва и да печели, като печата хиляди индулгенции по поръчка на католическата църква. Историческа ирония е, че на същата машина по-късно се върти и един от първите призиви на Мартин Лутер за реформация на църквата, който пък е насочен точно срещу църковната търговия с индулгенции. Но, какво да се прави, печатните преси са като парите – не миришат. Макар всъщност и едните, и другите да вонят доста специфично, ако наистина се набъркаш сред тях и ги помиришеш. Отпечатана, библията на Гутенберг става истински бестселър в тогавашна Европа и прави света да изглежда по-дълбок и по-истински. Четиристотин и петдесет години по-късно Марк Твен написа: Това, което светът е днес, добро и лошо, го дължи на Гутенберг. Всичко може да бъде проследено до този източник, но ние сме длъжни да му отдадем почит, защото лошото, което неговото колосално изобретение донесе, е засенчено хиляди пъти от доброто, с което човечеството е облагодетелствано.

Разбира се, мнението за величието на Гутенберг си е човешко мнение, не и мнение на съдбата. Не са излезли още и двеста копия от прочутата Библия, когато Гутенберг е обвинен от съдружника си, че използва получените пари „за други цели”, не и за нейното отпечатване. Съдът му отнема пресата и я дава на съдружника му, който я превръща в наистина печелившо предприятие. За Йоханес Гутенберг пък следват още и още бедност и житейски нещастия, които сякаш свършват едва три години, преди да свърши животът му. През 1465-та поредният нов владетел на Майнц дава на Гутенберг титлата хофман, съответната пенсия, плюс два тона зърно и два тона вино годишно, освободени от данъци. Въпреки тази истинска река от благини обаче, Гутенберг умира през 1468-ма, на около 70 години, и е погребан във францисканската църква в Майнц. По-късно тя е разрушена и тялото му изчезва. Но, макар по този начин да затръшна последната страница от живота на Йоханес Гутенберг, Съдбата и досега не успява да затвори първата страница от книгата на този велик живот, книгата, която той сам – и пръв сред човеците – отпечата.

Печатна машина Хайделберг

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: