Говори Пловдив: ПОЛИТИЧЕСКОТО НИЩО И НИКАКВО

май 27, 2013 at 5:35 am (Публицистика) (, , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Направо да не повярвате, граждани, направо да не повярвате!

Оказа се, че, освен красивите девойки по Главната на Пловдив, понякога успявам да забележа и други неща – например факта, че любимият на всички ни вожд и учител, другарят Сергей Станишев, не получи мандат за съставяне на правителство.

Не казвайте, че това не е истина, а само ми се привижда, като на гладно куче кокал. Или че поставям желаното пред възможното, още по-лошо, пред реалното. Да, като лидер на втората по големина парламентарно представена политическа сила от последните избори, той трябваше да го получи. И всички някак се подлъгахме да мислим, че го получи. Но не би, остана с празни ръце.

Смятате, че греша ли? Я погледнете записа от онзи ден и ще видите как президентът Росен Плевнелиев с рязък финт заобикаля почти протегнатата за мандат ръка на Станишев и тика хартийката директно на Пламен Орешарски. И поздравява първо него, сякаш той е шеф на червената партия, а не някакъв си наемник, нает за изплакване на зачервените от рев по комунизма – или от комунизма – обществени очи.

В този жест на президента няма реален смисъл, но има символика, нали? На практика – също такава символика, каквато носи твърдението на самия Орешарски по отношение на бъдещия му кабинет – че ще бъде съставен изключително от експерти.

– Ами така, де! – викат в Пловдив и уточняват: – Нали целият български народ добре познава точно като експерти Илиана Йотова, Ивайло Калфин, Ангел Найденов, Меглена Плугчиева и другите тути кванти, които засега се спрягат за министри. Като какви други да ги познава, при положение, че те за друго не стават?

Ще оставя за по-късно питането, граждани, което ни гложди всички в този случай – експерти по какво са въпросните тези според онези, които ги наричат такива. Но бъдете сигурни, че дори без да задаваме този въпрос, отговорът му ще лъсне в онзи ден, когато те напълно успеят да разгърнат експертизата си. Няма как да не лъсне, защото ще я разгърнат на нашия гръб.

Чудя се обаче дали да отложа и другото си съдбовно питане – ако Орешарски понечи да вкара в кабинета някакви истински експерти, които не са горещо препоръчани от любимата партия или поне от малката и любима сестричка ДПС, откъде ще ги вземе. И колко време ще и трябва на любимата партия да изтръгне мандата от ръката му. Или заедно с ръката, все едно.

Аз лично бих заложил на време с отрицателни стойности, ако живеехме в квантовия свят. Но тъй като живеем не в квантовия, а в оксиморонния свят, обзалагам се само, че такива фантазии на Орешарски никога няма да му хрумнат, `щото той е известен като  експерт, не като луд.

Самият Пламен Орешарски напоследък изглежда все по-силно озарен вътрешно, сякаш непрекъснато се учи от вожда и учителя си Сергей Станишев как най-добре се говорят глупости публично. И – направо да не повярвате – ама очевидно непрекъснато успява да научи нещо ново. Онзи ден например ни зарадва с изявлението, че е „скептичен към разделението на леви и десни”. „Важно е рационалният и прагматичен подход, защото една цел може да се постигне и с леви, и десни средства” – каза той в едно интервю.

Е, не чак в интервю, де, пред Гарелов го каза, за когото журналистиката означава близане на микрофони – но това е друга тема.

Важното е, че нашият нов премиер, още дошъл-недошъл на власт и вече измисли и, като истински мъж, маркира ново политическо пространство в страната, а именно  – политическото нищо и никакво. В тази негова територия очевидно между идеята за повече държава в икономиката и по-малко държава в икономиката няма никаква разлика. Или да искаш да печелиш сам и да даваш на обществото е същото като искаш обществото да ти дава, `щото те е длъжно – поради твоята красивост, умност, работливост или друго някое важно за обществото качество.

Разбрах, оттук нататък имаме две опции – да запомним Пламен Орешарски като премиер само с това мисловно постижение или да ни изненада с още бисери през мандата си.

Аз лично залагам на второто и ще обясня защо. Много просто – чух Орешарски в същото изказване да твърди, че според него „най-важните реформи, които трябва да се случат, са реформа на администрацията и нейното значително редуциране, както и реформа на МВР, едно министерство, което до момента е само козметично реформирано”.

Горкият Гарелов, направо се потресе и невярващо попита правилно ли е чул.

А всъщност – абсолютна истина е, напълно подкрепям адаша Пламен Орешарски, че тези реформи са крещящо необходими. Но и точно затова залагам, че тепърва предстои да чуем още много глупости от него. Защото кой ще му позволи да прави истински дълбоки реформи в двете ключови за политическото оцеляване на БСП сфери е ясно – никой. Но какви словесни бисери той самият ще сътвори, за да оправдае факта, че не може да направи реформите, обявени от самия него като „най-важни” – това е интересното.

В известен смисъл обаче можем да предположим какви ще ги дрънка, докато го слушаме още сега как словесно се гъне по въпроса за АЕЦ „Белене”. „Отговорът на този въпрос е по-сложен, отколкото се опитваме в последните седмици да разсъждаваме” – изръси той като за начало.

Не знам, граждани, ако премиерът ни едва в последните седмици е започнал да разсъждава по темата за руската АЕЦ на европейската българска територия, предлагам да се запитаме дали и доколко е подходящ за премиер. `Щото ний с вас разсъждаваме повече от десетилетие и вече стигнахме до решение, че централата не само е излишна, а и вредна за националните интереси на България и българите, нали? Пък той се кани пак да разсъждава, да прави нова експертиза, с две думи – да търси начини да рестартира проекта.

И ще намери – убедени са в Пловдив. Но не заради вярата си в поговорката, че който търси – намира, а защото, както ни осведоми още преди години знаменитият Христо Стоичков: „койту играй – пичели, койту ни играй – ни пичели”. Пък Орешарски играй, де, не си поплюва. И в случая добре знай, че няма как да играй срещу централата и все пак да спичели.

С извинение за ортографията и без извинение за смисъла.

При всички случаи обаче очаквам новият ни премиер да спечели от нещо друго – от благата тишина, която ще се чуе около състава на кабинета, ако главният прокурор Сотир Цацаров, както намекна миналата седмица, тъкмо днес или утре вземе, та арестува бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Това не може да се отлага безкрайно. Още повече – цветът и ароматът на народа наскоро излезе пред самата Съдебна палата да подкрепи самия главен прокурор.

Защо му е подкрепа на практически най-овластения и най-недосегаемия от закона човек в държавата, не е ясно.

Но, след като отказа въпросния арест миналата седмица, с обяснението, че не иска да помрачи откриването на новото Народно събрание, сега за разнообразие пък Цацаров може да развесели новия кабинет в деня на обявяването му. При наличието на новина за Цветанов, никой, не само Гарелов, но даже и смелият борец за правда Бареков,  няма да се вглежда прекалено в експертните качества на великите експерти, назначени от Орешарски за министри. И така шампанското ще им е далеч по-сладко. Макар че то май и иначе ще им е достатъчно сладко…..

Но какво съм се закахърил за привкуса, който ще остане в устата им – да правят каквото щат в своето политическо нищо и никакво! Вместо това аз постоянно си късам нервите, макар постоянно да си внушавам, че трябва да ми пука за тях точно толкова, колкото на тях им пука за мен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: