БЪЛГАРСКИЯТ КОМПРОМАТ – НАЙ-КОМПРОМАТНИЯТ КОМПРОМАТ НА СВЕТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Православната Страстна седмица в България не заглуши политическите страсти, свързани с изборите на 12 май. Всичко е концентрирано около темата „подслушване”, а център на вниманието е бившият вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов. Още е трудно да се каже със сигурност обаче дали той е главен виновник или главна жертва в тази кампания – смята политическият анализатор Пламен Асенов.
– Пламен, има мнение, че това е най-наситената с компромати предизборна кампания от началото на прехода. Така ли е и ако да – защо?
– Дълга е темата, Фили, но телеграфно – да, този път специалистите по компроматите надминаха себе си. Дори компромати е мека дума. Свидетели сме на организирана, обемна по съдържание и широка по обхват компроматна война, с ангажирани много хора и институции. Кой има ресурс за такава кампания? Не знам точно. Но знам, че е направена като по учебник за дезинформация и контрадезинформация на уж бившите комунистически тайни служби. Не че съм чел такъв учебник, но стилът ми е до болка познат. Вече 33 години следя като журналист политическите процеси в страната, а сега виждам прецизност, каквато никога не съм виждал, прецизност, сравнима само с някои акции от времето на тоталитарния режим. Това означава едно – че залогът е прекалено голям, дотолкова, че да накара да заработят заедно хора с твърде противоречиви интереси и да бъдат активирани дългосрочно приспани клетки за влияние.
– Какъв е този важен залог – може би БСП да спечели изборите, както смятат мнозина наблюдатели?
– Да, но това е на втори план, Фили. На първи план е желанието ГЕРБ да не спечели, да не управлява отново. И не защото ще го прави много по-добре или много по-зле от БСП. В период на продължаваща икономическа криза в Европа, и едните, и другите имат еднакво ограничени възможности да подобрят нещата и еднакво неограничени – да ги оплескат. Единствената голяма разлика между техните позиции, нагласи и намерения за бъдещо управление е въпросът за строителството на АЕЦ „Белене”, от която ГЕРБ се отрече, а БСП защитава със зъби и нокти. Това е проект, който на високите нива концентрира много външнополитически интереси, като засяга пряко дори отношенията ЕС-Русия, а на по-ниските нива концентрира много икономически апетити, тъй като е изначално и в широк мащаб корупционен. Както се казва, тук е заровено кучето. И ако държим под око тази идея, Фили, по-лесно и точно ще си отговорим на стотиците въпроси без отговор, свързани конкретно с нашата днешна тема – подслушването като център на предизборната кампания в България.
– Пламен, онзи ден прокуратурата обяви, че бившият вътрешен министър Цветанов е извършил престъпление по делото за подслушване на висши политици и бизнесмени, определено като българския „Уотъргейт”. Той обаче продължава да води кампанията на ГЕРБ, а лидерът Борисов каза, че го подкрепя изцяло. Това не е нормално поведение, нали…..или може би в България е нормално, поне преди избори?
– Много неща в тази история, Фили, изглеждат ненормални. Но звучат по друг начин дори ако фактите само се поставят по местата им. Бърз пример с казаното от теб, което се носи и в цялото медийно пространство тук. Прокуратурата всъщност няма право да обяви някого за престъпник, това може да каже само съдът. Разликата не е формална. При това делото за подслушване е образувано от същата тази прокуратура, за която се знае, че поне веднъж съзнателно е излъгала съдия, за да облече той незаконно подслушване в законна форма. След което въпросният излъган съдия стана главен прокурор, а излъгалият го прокурор стана градски прокурор на София. Но няма да изброявам повече факти за коя точно прокуратура говорим, Фили, ще вземат и нас с теб да разследват, защото те, компетентните прокурори, са известни като лица доста тънкообидни. Искам да кажа просто, че този трилър с подслушване, анонимни сигнали, заведени, отворени стари или отменени нови дела, подхвърлени записи, направени очевидно от един защитен прокурорски свидетел, но около 15 дни преди той да бъде официално обявен за такъв, всичко това казва само едно – нищо не е каквото изглежда. Тоест, ако човек не следи отблизо и в детайли всички ходове, а се остави на медийното и политическото облъчване, което върви в момента, ще остане жестоко излъган в представите си за нещата. Другият вариант за близост до истината е човек да се придържа към класическия въпрос – на кого е изгодно това, което се случва.
– Пламен, аз обаче ще попитам друго. Ако приемем, че, според очевидния отговор на класическия въпрос, в случая имаме предизборна атака срещу партия ГЕРБ, защо тя е насочена срещу втория човек Цветан Цветанов, а не срещу лидера Бойко Борисов?
– Този въпрос има много отговори, Фили. От това, че точно Цветанов е предизборният мотор на партия ГЕРБ и ако бъде ударен той, колата спира, до това, че за Борисов май няма вече какво ново да се каже. А и той е доста хлъзгав, всичко се стича по него, без да го засегне политически – независимо дали е истина или истински компромат. В този диапазон вървят отговорите. Аз обаче ще отида по-нататък, Фили. Ще кажа, че който и да беше на мястото на Цветанов, имам предвид като вътрешен министър в предишния кабинет, той щеше да бъде обект на атаката, независимо от всички други обстоятелства.
– Защо смяташ така?
– От случващото се напоследък е ясно, че подслушването е заложено по принцип като тема на предизборната кампания, Фили. Тази каскада от целенасочени събития не става ей така, от въздуха. Тя е плод на дълга подготовка и доказателството е, че се задейства успешно дори при положение, че изборите дойдоха малко предсрочно. А знае се, че за подслушване най-лесен е ударът срещу вътрешния министър, доколкото открай време в МВР се правят безобразия със СРС-тата и никой министър не може да овладее това. С други думи, Фили, тъй като наистина сме в Страстната седмица, нека да опиша ситуацията така: казва се – който не е съгрешил, пръв да хвърли камък срещу него. И някой веднага хвърля – макар да е съгрешил и още как. Това е само словесен образ, естествено, далеч съм от мисълта да героизирам Цветанов, той трябва да сърба, каквото е надробил, ако е надробил нещо.
От друга страна, Фили, много, ама наистина много ме гложди въпросът, който Бойко Борисов зададе онзи ден – как става така, че ние от ГЕРБ подслушваме цели четири години, а всички компромати са само срещу нас самите и няма нищо срещу политическите ни противници.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 
Вашият коментар