28. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УЙЛЯМ ШЕКСПИР /част ІІ/

април 24, 2013 at 12:41 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

24. 04. 13, радио Пловдив

Целия текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=30

През 1585 година, когато е само на 21, Уйлям Шекспир вече от три години е женен за доста по-възрастната от него Ан Хатауей, има впечатляващ креват и три деца, но очевидно нещо му липсва. Не е ясно какво, но от нашата гледна точка – напълно липсва информация за следващите седем години от живота му. Няма никакви свидетелства къде е бил през това време, какво е правил и защо. Във всеки случай – не си е бил в къщи, със сигурност. Може би е излязъл до магазина да купи нещо и е забравил да се върне. Така или иначе, през 1592 поне една негова пиеса със сигурност вече се играе в Лондон.

И започва чудото на творчеството.

Прокофиев, „Ромео и Жулиета”

През следващите 20 години Уйлям Шекспир написва и поставя, предимно в театъра Globe, „Глобус”, на който е съсобственик, цели 38 пиеси. Не знам колцина от нас си дават сметка що за психическо изтощение е да напишеш дори две пиеси за една година. Казвам го, защото веднъж ми се случи и после пет години не можех дори да си помисля за писане на литературен текст. Вярно, аз не съм Шекспир, той сигурно затова е велик, защото го може. Но все пак се изумявам само като се опитам да си представя какво значи да пишеш по две пиеси на година всяка година. А понякога по три, че и четири, както става например през 1598. Тогава изпод перото на Шекспир излизат комедиите „Веселите уиндзорки” и „Много шум за нищо”, историческата драма „Хенри V”, както и втората част на драмата „Хенри ІV”. Да не забравяме, че има и още поне десетина текста, които не са датирани. И че в годините 92-98 той пише своите знаменити сонети, 154 на брой. А огромната част от всичко това са блестящи, гениални текстове, не постни графомански напъни. Потресаваща е също статистиката, която казва, че в произведенията си Шекспир използва общо около 29 хиляди думи, докато първото английско издание на Библията има едва пет хиляди, а кой да е нормален човек от Стратфорд по онова време е можел да изкара цял живот и с петстотин думи.

Белини, „Монтеки и Капулети”, увертюра

За всички нас е много трудно да си представим как един човек с няколко отделения в местното селско училище, внезапно успява да се превърне в истинска енциклопедична личност, в онзи блестящ поет и мислител, в дълбокия философ, учен и алхимик, в тънкия познавач на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар