Говори Пловдив: НЕПРИЛИЧНИ МИТОЛОГИИ

април 1, 2013 at 7:10 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разноликите митологични образи, създадени от древните гърци, ряпа да ядат, граждани, пред образите, които се вихрят из днешните български митологични пространства.

Какво ще кажете например за хибрида – кентавър с криле и рог, който напоследък излезе от сянката и плъзна по разни телевизии, не просто на припек, а с цел да ни дава акъл. Имам предвид добрия гражданин Алексей Петров, вече изцяло освободен от ишиаса, лумбагото или каквото там смъртоносно страдание го караше неистово да страда, докато търка нара в килията. Дотам страдаше, та чак строгият, но компетентен български съд се смили и облекчи мярката му за неотклонение.

Пък той взе да се държи, сякаш това не е милост, а индулгенция – тюхкат се балами в Пловдив. Но нека си се тюхкат, те баламите не знаят, че не са фактор в играта, защото са балами.

А аз пък наистина не знам защо му промениха мярката за неотклонение, след като гражданинът Петров видимо продължава да си е изцяло отклонен. Няма как да не е, защото постоянно е в шизофренична позиция – заедно с ролята на споменатия вече добър гражданин, той непрекъснато играе също Кентавър /доброто и лошото ченге едновременно/, Пегас /добър бандит с крилца, долита спешно в помощ на угнетените/,  Еднорог /умен бизнесмен, консултант и преподавател, борец и страдалец за просперитета на малкия и среден бизнес в страната/…..

Чудех се какво пропускам в този така сложно съчленен митологичен образ, а то било нещо дълго и твърдо между краката, с което човекът ще ни оправи, стига да се докопа до малко реална власт. Е, наистина, това митологично дълго и твърдо не идва от гърците, а от Златното магаре на римлянина Апулей, но, както е известно, то и злото не е само от Сатана, има зло, което си е чисто човешка направа…..

Така, де, ще ни оправи гражданинът Петров, не се шегувам! А и други като него ще ни оправят съвсем на сериозно, не на майтап.

Онзи ден гледам, по една телевизия предават гражданката Татяна Буруджиева. Викам си – чакай да чуя какво казва лично началникът на кабинета на другаря Станишев, зер, утре тя ще ни оправя вместо него, да знам какви изненади да очаквам. Ама не би. Тя зъб не обели пред публиката, че от няколко месеца играе началник на станишевия кабинет. Не каза дори, че от няколко дни играе и кандидат за червен комунистически депутат от БСП в Разград /последният израз изглежда погрешен, но не е/. Не че излъга другарката Буруджиева, просто премълча тези си странични роли. И мълчаливо ни разигра само ролята на Горгона Медуза на социологията.

Това е много смела постъпка, защото винаги има риск изневиделица да се появи Персей и да резне главата на Горгона – тръпнат в очакване пловдивските сеирджии.

И друго е смело – безцеремонно да нарушаваш професионалната етика, като в ролята на социолог  коментираш обществени нагласи и ефекти, които сам създаваш като политик – добавям аз. Макар да съм сигурен, че на другарката Буруджиева изобщо не и пука от празни провинциални приказки, защото тя със сигурност, дълбоко в сложната си душа, е наясно поне с две неща: първо, че в българското политическо небе Персей и другите херои отдавна са само далечни, напълно безопасни съзвездия, второ – че по нашите земи можеш да продължиш да си бъдеш социолог не само ако си началник на политически кабинет, но дори ако си пълен социопат, тоест, че в играта тук безцеремонното нарушаване на професионалната етика не е наказуемо изключение, а печелившо правило.

Имам предвид – правило, чрез което печелиш пари и власт. И също – правило, което важи не само за социолозите, а и за журналистите. Иначе как ще обясним поведението на Волен Сидеров, който онзи ден като Куция Хефест се изправи и задумка по небесните правителствени порти. Първо помислих, че пак е хванал красивата си Афродита да се забавлява интелектуално с някой политически блудник, та наскърбен е хукнал при новия премиер да се оплаче. Сигур` Волен като партиен лидер по Конституция има специално право на съчувствие от най-високо място – помислих си. Но после излезе, че не – той бил отишъл изцяло като прост гражданин с внезапно избуяло отвътре желание да присъства на заседанието на кабинета, за да го контролира в името на народа. И това му право също в Конституцията май било записано. А може и да не било записано, кой да ти каже.

Така или иначе, не го допуснаха като обикновен гражданин и огнената му природа се разлюти. Тогава опита да влезе с размахани юмруци-чукове и с майката на уста – като истински български политически бог Хефест. Пак не стана. И чак тогава извади Волен последния си, най-силния си коз – размаха истинска журналистическа карта под носа на НСО-то.

„Горкият глупак”, имаше такава книга на Ърскин Колдуел – припомнят пловдивски интелектуалци зад гърба ми.

Не знам защо го припомнят. Може би се заяждат с човека. Или с гилдията като цяло, защото този път НСО-то дори от журналистическата карта не се стресна. Но това е специално изключение за Волен, вервайте ми, знаете ли аз колко такива съм ги плашил…..

В случая обаче говорим за друго – за възможността на изборите през май, подведени нарочно или неволно, вие всъщност да гласувате не за шефа на Атака Волен Сидеров с целокупните му национал-социалистически идеи, както ви харесва, а за пишман журналиста Волен Сидеров, демократ. Това означава – защитник на собствената си свобода на словото, тоест, на правото всички да мълчат когато той говори. Също и на други универсални права, например той да прави каквото си иска, докато прави онова, което искат онези, които му плащат, за да прави дадени неща. А може и да не е вотът ви за пишман журналиста Волен, може да е за някоя още по-волна негова самоличност, за вътрешния му православен християнин или нещо друго, което се появява само при голяма нужда, простете за асоциацията проста.

След всичко това, иди доказвай, че политиката не е занимание за луди. И че коментара на политиката на лудите не е занимание за циници с изтръпнали мозъци.

Преди малко призовах да ми вервате. Правилно се догадихте, че в онзи момент и на мен ми се догади, защото се сетих за бившия ни премиер, дето дори не казваше на приличните хора колко е часът, когато любезно го запитат на улицата. Дали нарочно не казваше или не знаеше поради вродена тъпота, можем само да се догаждаме. /Ако ви втръсна този израз, да го заменя – за подобна нужда някои писатели от началото на миналия век използваха „да се договедя”. Това по-точно ли звучи?/

Така или иначе, съвсем без да искам, сетих се за всенародния този любимец, който обеща да ни оправя само 700 дни, а ни оправяше цели два мандата. Голям зор беше, не помните ли? Особено докато схванем какво точно той ни причинява, докато ние го обичаме. А сетих се за него, защото друг пишман български журналист – Цонев син, наречен още Пъпеш Жълт, извади отново на телевизионния екран позабравеното величество с цел напоително интервю за гледната му точка към сегашната политическа ситуация.

Кусур ми беше само неговата величествена гледна точка.

Ама все пак интересно беше, де, да видиш как единият нещастник лиже и маже, а другият се гъне и пъне. Но май резултатът пак излезе 1:0 за Пъпеша. Той видимо успя в старанието си да не попита случайно нещо умно, докато онзи, въпреки старанието си, не успя да отговори нещо умно, дори случайно.

„Сигурно защото не може да имаш висок политически морал и висок политически разсъдък едновременно” – опитват се да го защитят пловдивски царедворци. Ако ги попиташ защо не може – мучат. И се нахвърлят да те бият, ако кажеш, че и по морал, и по акъл той просто е гъвкав като градински маркуч. И също толкова празен. А когато е пълен, то е с гола вода.

Изтощително е да мислиш за подобни типове. Но остана ми да отговоря още само на един въпрос – какво общо имат те с гръцките митологични образи. Ами нищо. Никаква митология няма в цялата работа, само простотия. Пък и, както видяхме от примерите преди това, дори да има митология замесена, пак простотията преобладава.

То затова и всичко изглежда толкова неприлично, де!

P.S. Какво да кажем пък за Сашо Диков, който напоследък се явява в ефир като Дик off. Май го мисли за много хитро, ама то си е Dick off отвсякъде.

И `що му не кажете какво значи, бе, колеги, а му се надсмивате тайно на човека, че се гордее с английския си?

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: