20. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНДРЮ ЛОЙД УЕБЪР

февруари 27, 2013 at 11:53 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

27. 02. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=22

Наистина не знам как да започна. Човекът, който представям днес, е сътворил толкова красиви неща, че откъдето и да подхвана, все ще е грешно. Или все ще е правилно. Или и двете едновременно. Но май точно в този случай най-добре да се започне с музика. С мюзикъл. С един истински фантом на модерната опера.

Фантомът на операта

Фантомът на операта е тук, в ума ми, пее Кристина. Фантомът на операта е там, в ума ти, потвърждава Фантомът. Дори не съм питал, но естествено, че познахте – говорим за онзи фантом на операта, който трудно излиза от умовете, веднъж влязъл в тях, говорим за рицаря на британската корона и член на Камарата на лордовете, за музикалния вълшебник, покорителя на всички музикални театри по света, барон Андрю Лойд Уебър.

Фантомът на операта

Когато започнах да чета по-подробно за живота на композитора Андрю Лойд Уебър, останах с впечатлението, че той всъщност се състои само от творчество. Смушкани на биографичното дъно са колекциите му от вина, от картини и предмети, свързани най-вече с викторианската епоха, трите му брака и петте му деца, несметното богатство, което го поставя между стоте най-имотни британци. Основното обаче, което се вижда след името Уебър, е – какво е написал, какво къде е поставил, каква награда е спечелил. Още докато е на 9, той композира сюита в шест части, по-късно твърди, че основните теми за „Котките” е нахвърлил още на 15. На 17 вече е композирал мюзикъла The Likes of us – „Такива като нас”, по либрето на Тим Райс, вдъхновено от една книга на Лесли Томас. Мюзикълът обаче е поставен чак през 2005-та.

Такива като нас, 4 част

Музиката не е толкова позната, но стилът на „Такива като нас” си носи характерното звучене,  нали? Все пак, за обикновените „нас” името Уебър реално става известно през знаменитата за Европа 68-ма година, с поставянето на „Йосиф и неговата пъстра дреха”. В този мюзикъл, вдъхновен от библейския разказ за Йосиф и неговите братя, а може би и от едноименната книга на Томас Ман, Тим Райс се шегува със сериозни неща, а Лойд Уебър на майтап смесва музикални стилове. Истинската световна слава обаче идва две години по-късно, когато тандемът Уебър – Райс създава рок-операта Jesus Christ Superstar, „Исус Христос суперзвезда”.

Jesus Christ Superstar, Superstar, от 1.39`

Разбира се, няма да коментирам нищо. Вероятно всички сте слушали музиката от оригиналния албум или сте гледали филма от 73-та. И двете имат страстни почитатели и страстни отрицатели. За мен обаче тук Уебър създава две наистина велики парчета. Първото от тях, изпълнено от Ивон Елиман, е посветено на любовта – арията на Мария Магдалена – I Don’t Know How To Love Him, „Не знам как да го обичам”.

I Don’t Know How To Love Him – Jesus Christ Superstar (1970 Version)

Няма нужда от превод, нали? А другата ария, която също май няма нужда от превод, е посветена и по фантастичен начин съчетава в себе си безнадеждността и надеждата. Тя е известна като I Only Want To Say, „Искам само да кажа”, арията на Исус Христос, когато остава сам в Гетсиманската градина, точно преди да бъде арестуван, измъчван и разпнат. Той е самотен и тъжен, вече знае, че е приготвен за жертвен агнец и моли – Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази горчива чаша. Но настоява и да разбере – защо е всичко това.

I Only Want To Say, Йън Гилън

Това е оригиналното изпълнение от 70-та година на Йън Гилън, тогава вокалист на „Дийп пърпъл”. Всъщност точно заради ангажиментите си с групата той не успя да снима три години по-късно и във филма го замести Тед Нийли, който остави една наистина интересна визия на Исус, но изпълнението му, макар много вдъхновено, все пак не може да се сравнява с това на Гилън. Всички знаете какво следва после – Андрю Лойд Уебър и последното му  сътрудничество с Тим Райс.

Madonna- Evita – Surprisingly Good for You (1996)

Мадона в ролята на Евита. Не можела да пее ли? Само че филмът с нея е чак от 1996-та, докато албумът излиза тридесет години по-рано, през 76, а мюзикълът – след още две години. Don`t cry for me, Argentina завладява света, но от историята на Ева Дуарте и Хуан Перон има още какво да се чуе.

В началото на 80-те Уебър излиза с „Котките”, представление, което се задържа на Бродуей цели 21 години, а пет години по-късно се появява „Фантомът на операта”, чисто оперна история за любов и опера, или за любовта към операта, а може би дори за операта в любовта, история, вдъхновена от едноименния роман на Гастон Леру. На 11 февруари 2012 година „Фантомът…..” отбеляза представление номер десет хиляди на Бродуей, след като пък самият Уебър с „Магьосникът от Оз” отметна в тефтерчето си своя деветнадесети мюзикъл.

Разбира се, не всички в този живот са съгласни да пеят само „Осанна” на маестро Лойд Уебър. Към него има няколко обвинения в плагиатство, но той печели единственото реално заведено съдебно дело. Не, че няма нищо в тази работа. Има нещо. Чуйте само един пример – първо спорния пасаж от албума „Echoes” на „Пинк Флойд”, а после от „Фантомът на операта” на Уебър:

 Pink Floyd, „Echoes”, 1971, от 1.24`

Аз съм пълен лаик в музиката. Това, което чувам в случая е, че съвпадение има. Но онова, което не знам, е дали то означава кражба, тоест, дали е нарочно или случайно, дали говорим за плагиатство или за съвпадение на музикални идеи. В края на краищата – музиката разполага само с 8 ноти. Тази шега може и да е изтъркана, но искам да кажа, че например в литературата, с нейните хиляди думи, постоянно има съвпадения, дори между цели изречения – и това пак не е плагиатство.

Но шумът, който периодично се вдига по тази тема не е за учудване, в края на краищата, така стоят нещата с гениите – не всички ги харесват, поне докато са живи. Но всички са принудени, съзнателно или не, да уважават техния избор. А точно сър Андрю Лойд Уебър композира онази последна ария от „Евита”, която, освен вопъл на пълното отчаяние от смъртта, е и химн на невероятната гордост от човешкия избор, плод на свободната човешка воля.

Madonna – Evita

Изборът беше мой – и мой напълно.
Можех да имам всяка награда, която пожелая,
можех да изгоря с великолепието на най-яркия огън
или пък друго – можех да поискам време.

Нали помниш, бях много млада тогава.
Годината беше вечност или ден –
какво да ги правя петдесет, шейсет, седемдесет?
Аз видях светлините, аз бях на своя път!

А как живях…..как те блестяха…..но как скоро светлините гаснат.

 

 

 

 

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: