ПРИКАЗКА ЗА КОЛЕДНОТО ПЕЛЕНАЧЕ

декември 14, 2012 at 5:39 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Коледа наближава и в България, както навсякъде, тя е време за празнични забавления, човешка топлота, равносметки и надежди. Имат ли тази година българите повече поводи за радост, отколкото миналата – разговарям с Пламен Асенов.

– Пламен, усеща ли се вече коледната атмосфера в България?

– Коледната атмосфера упорито настъпва и започва да се усеща, Фили, даже и сняг поваля тези дни, за да е по-истинско. Но мисля, че коледният дух сякаш още не се е вселил в хората. Не си играя на думи. В родния ми Пловдив напоследък с просто око се вижда как коледните украси плъзват навсякъде. Магазините са с празнични витрини, на площада пред общината се появи голямата елха, накичена с безброй цветни лампички, навсякъде по централните улици също има атракции с най-разнообразни форми, светлини и звуци. В същото време вече няколко приятели казват, че още не им идва отвътре усещането за истински празник. Особено тъжно ми стана за един от тях, да го наречем например Марин, с който онзи ден обикаляхме току-що открития немски коледен базар в Пловдив. А, да, забравих отначало да спомена, Фили, за този базар, който се появява в града за първи път. Той се намира на централния площад, дървените къщички с коледна украса са наредени в кръг около неработещия през зимата фонтан и4 всичко е озвучено от немски коледни песни. А в къщичките, Фили, си е малко вълшебство, което се състои от неизбежното греяно вино, вкусни вурстчета и други традиционни мезета, разни гевречета и сладкиши, дребни подаръци, играчки за коледната елха – всичко това донесено от Германия, оригинално немско. За момент ми напомни атмосферата, която усетих преди години, когато на Коледа попаднах в едно малко немско градче – Вайсенбург. Само за момент обаче, защото, както казах, засега в България атрибутите за прекарване на една наистина весела Коледа са налице, но празникът все още липсва.

– Пламен, започна да разказваш история, свързана с човек, наречен Марин, но май се отплесна по вкусни вурстчета и красиви спомени…..

– Простено ми е, Фили, предполагам, че ти също си била в Германия по Коледа, а и всички, които са имали това удоволствие, знаят за какво говоря. Но да си дойдем на думата – моят стар приятел Марин е сръчен човек, има златни ръце, както се казва. И хобито му е да прави дървени кукли – лешникотрошачки. Не знам има ли по Коледа и при вас, в Австралия, от тези nutcrackers, но те са традиционни кукли за Германия, Холандия, в Канада се тачат много, изобщо – в страните от Северна Европа и Америка. Неслучайно либретото за прочутия едноименен балет на Чайковски е по книга на немския писател Ернст Теодор Амадеус Хофман. Та, в едно от магазинчетата на площада с Марин попаднахме на колекция от лешникотрошачки – много хубави, както той ги оцени, ръчно производство, различни размери, естествено – със съответните за качеството им цени. „Аз няма да си купя, защото ще си направя nutcracker, ти няма да си купиш, защото ще ти подаря, но как да си го позволи един нормален българин с нормална заплата – каза ми Марин и добави – Ей затова тази година не ми е дошъл коледният дух, въпреки че обикновено ме спохожда още в началото на декември.”

– Пламен, нали няма да стигнем до историите за бедното сираче и коледното чудо като богат господин, който подарява на семейството дърва и всички се топлят…..

– Не, Фили, защото в наши дни господинът ще се окаже педофил, а семейството ще се чуди как да си пусне климатика с въпросните дърва. Така че до разказване на други лични коледни трагикомедии няма да стигнем, но интересни неща по темата богатство-бедност все пак има в България тези дни.

– Имаш предвид вероятно факта, че правителството не намери пари за коледни надбавки на пенсионерите. Колко лева бяха необходими за тази цел?

– Между 30 и 300 милиона, Фили, в зависимост от това кой какво разбира под думата „надбавки”, как оценява политическата си полза от този акт и много други фактори.

– Политическа полза могат да имат управляващите като дадат допълнителни пари на пенсионерите, но като не ги дават, за каква тяхна изгода говорим?

– Да, управляващите са първите заподозрени. Но нещата не са еднозначни и в тази игра ползите очевидно не идват само с даване. Ето например как коментира икономистът Лъчезар Богданов въпроса защо правителството не извади дори скромните 30 милиона лева, за да раздаде поне между 20 и 50 лева на пенсионер: „В случая действа някакво политическо съображение – казва Богданов – защото ако добавката е символична, това няма да помогне на тези хора, а ще създаде доста негативен имидж на правителството“.

От друга страна, преки политически ползи вадят основните опоненти на ГЕРБ. Лидерът на БСП Сергей Станишев например каза във Варна: „Правителството се подигра с пенсионерите и им отказа коледни добавки не защото пари няма, а защото на изборите са гласували за БСП.” Почти същото, но с поглед в бъдещото гласуване, не в миналото, заяви и бившият еврокомисар Меглена Кунева, лидер на партия „България на гражданите”: „Като не осигури коледни надбавки за пенсионерите, властта ги наказа, защото предполага, че няма да гласуват за тях”. И да отговоря, преди да ме попиташ, Фили – да, въпреки смешния си егоцентризъм, такива изказвания работят. Поне в България. И поне пред масата пенсионери, които са преживели целия си живот с натрапеното им очакване „държавата да даде”. Ето ти пример за едно поражение от комунизма, което често забравяме, Фили, но което си е живо дори на 23-та Коледа след промените.

– Пламен, в същото време някой икономисти казват, че българите ще похарчат около 3 милиарда лева за празника. Това не е ли доста сериозна сума?

– Правителствените икономисти обичат да говорят такива неща, Фили. И са спокойни, защото най-често хората не сядат да направят проста сметка. При тези милиарди, на всеки българин, включително пеленачето, се падат да изхарчи по Коледа над 400 лева. Тоест – средно четиричленно семейство ще пръсне над 1600 лева, при това извън текущите си разходи. Честно, звучи ми като коледна приказка – особено като се има предвид колко бутилки хубаво вино мога да си купя с парите на въпросното пеленаче, което, така или иначе, ще заспи рано, въпреки че не пие вино. Така е, Фили, коледна приказка – само че от онези, трагикомичните, които никога не се сбъдват.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: