ГАЗ ДО ДУПКА

ноември 16, 2012 at 5:44 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Вчера в София представители на Българския енергиен холдинг и руската компания „Газпром” подписаха инвестиционно решение за изграждане на газопровода „Южен поток”. Постигнато бе и споразумение за намаляване с около 20 процента на цените на руския газ, което ще влезе в сила от началото на 2013 година.

– Пламен, преговорите за „Южен поток” продължиха цели 8 години, но все пак договор има. Какви са неговите основни параметри?

– Само руската част на газопровода, Фили, е дълга 2 500 километра. Тръбите ще излизат край Анапа и после по дъното на Черно море ще стигат до България, откъдето се разделят. Северното направление е през Сърбия и Унгария за Словения и Австрия, а южното – за Италия. Ще бъдат захранени също мрежите на Македония и Хърватска.

Общият капацитет на „Южен поток” е около 63 милиарда кубически метра газ, като се очаква той да бъде достигнат през 2018-2019 година, но първата тръба ще заработи още през 2015-та. Стойността на българската част от проекта е 3 милиарда и 300 милиона евро, като Българският енергиен холдинг, който е реалната страна по договора, и „Газпром” притежават по 50 процента собственост върху съоръжението. През последните дни правителствени представители обявиха, че всъщност строителството на газопровода ще се финансира изцяло на проектна основа, тоест, държавата няма да бъде обвързана, включително и с държавни гаранции. Предвижда се 100 процента от средствата да се вземат назаем, а после да се изплащат с част от транзитните такси. Твърди се, че газопроводът ще се изплати за 15 години, докато експлоатационният му срок е 25, а жизненият цикъл на самата  тръба – около 40 години.

– Пламен, всичко това звучи добре като икономически и технически параметри, но дали наистина ще се случи?

– Сложен въпрос, Фили, чиито положителен отговор никой не може да гарантира. При всички случаи обаче не си първият човек, който изпитва съмнения. Те започват от темата дали Русия има газ, за да захранва достатъчно дълго пълния капацитет на „Южен поток”. Не дали има газ като обем, защото тя обем има, но дали технически е осигурен достъпът до него. Руснаците казват – да, редица специалисти се съмняват. При това може би с право, като се знаят проблемите напоследък със захранването на брата-близнак – газопровода „Северен поток”. Вторият проблем е свързан с банковия заем. Трудно изглежда, поне в момента, някоя банка да даде сто процента финансиране, над 3 милиарда евро, без никаква държавна гаранция. Вариантът, предвиден по-рано – от заем да се търсят 70 на сто от парите, а 30 на сто да се осигурят от собствени средства – беше по-реалистичен. Той обаче не устройваше България, която няма, а дори и да има, няма готовност да извади и плати сега половин милиард евро срещу печалби в бъдеще. Ако все пак се намери такава банка, то тя най-вероятно ще е руска и ето как опираме до третия, най-сериозен повод за съмнения, свързани с „Южен поток” – политическите.

– Какъв е политическият аспект тук?

– Той се свързва най-вече с прекалената българска енергийна зависимост от Русия, Фили и необходимостта тя да бъде намалена. И друг път е ставало дума, че България е почти сто процента зависима и новите проекти не спомагат за диверсификация на газовите, пък и другите енергийни доставки. Диверсификацията не само е една от важните български цели, поставени официално от правителството на Бойко Борисов в енергийния сектор, а е част също и от общата европейска енергийна стратегия. Някои специалисти тук казват, че „Южен поток” е нова тръба и значи – ето ви стъпка към разнообразяване на доставките. Само че не и на доставчика – възразяват техните опоненти. Струва ми се, възразяват с право. Защото за нашата енергийна независимост не е важно дали газът тече по една или две тръби, а е важно да тече не само от Русия насам. Отдавна обещаваните интерконекторни връзки с преносните системи на приятелски страни като Турция, Гърция и Румъния не са готови, въпреки усилията, които правителството уж полага за реализацията им. Газовите сондажи, които се правят на българска територия, още не са дали съществен резултат. След странна публична кампания на еколози, Парламентът забрани сондажите за шистов газ, технологията, която в САЩ смъкна цената на газа до 64 долара за хиляда кубически метра, докато ние плащаме на руснаците 534 евро за същото количество.

Всичко това означава продължаване на зависимостта. Този проблем до голяма степен се запазва и в новия договор за „Южен поток”, подписан вчера. Той не само не отваря, а директно ограничава възможността по същата тръба да тече газ, закупен от други, не руски източници. Неизвестно защо, това ограничение е прието от българската страна, въпреки че противоречи както на българския интерес, така и на европейските директиви за енергийните доставки.

– Пламен, при последните преговори с руснаците обаче въпроса за зависимостите сякаш остана настрани. Вместо това правителството хвърли усилия да обвърже съгласието за проекта „Южен поток” с договаряне на по-изгодни цени за руския газ през следващите 6 години. Доколко тези усилия се увенчаха с успех?

– Правителството е доволно, Фили. Вчера преговорите зациклиха, заради желанието на България да обвърже с цената на газа подписа си за изграждане на „Южен поток”, нещо, с което руснаците разбираемо отказваха да се съгласят. Наложи се в последния момент, когато срокът за подписване вече изтичаше, премиерът Бойко Борисов да разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин и така се стигна до повода за радост на управляващите. Както бе обявено от премиера Борисов, през следващите шест години цената на руския газ за България ще падне с около 20 процента.

– Пламен, намаление от 20 на сто е наистина сериозно.

– Така е, Фили. Точните параметри на цената остават търговска тайна, но приблизителните сметки показват, че от януари 2013 година тя ще бъде около 420 евро за хиляда кубически метра газ. В сравнение с 534 евро досега, намалението е наистина значително. Лъжицата катран в тази каца с мед обаче е фактът, че дори и тази по-ниска цена, която ще плаща бедна България занапред, остава по-висока, отколкото цената, която и в момента плаща богата Германия. Но, какво да се прави, отдавна е известно, Фили, че истинската справедливост е дефицитен продукт. Особено в тази Вселена.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

има 1 коментар

  1. zlatarova said,

    Браво!Точен анализ,но кой може да проникне в него???Нали тези,които ни управляват решават…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: