РАЗДЕЛЕН, ДОРИ САТАНА НЕ МОЖЕ ДА УСТОИ ДЪЛГО

ноември 14, 2012 at 7:56 am (Без категория) (, , , , , )

Пламен Асенов

Сджафкаха се.

Точно както се очакваше се сджафкаха – без срам от хората, без свян от Бога.

И точно като глутница вълци – до кръв, до смърт, до каквото има още там, в мрака, който настъпва, щом затвориш очи, за да стиснеш още с милиметър зъбите си около нечие гърло.

Поне да не личеше толкова дивата страст, изписана по лицата им, докато пред лицето на България казваха, че патриархът е още топъл и сега не е време да се говори кой от досточтените митрополити ще го наследи. Нито е време по-издълбоко да се разискват неговите монашески заслуги и неговите патриаршески падения. И най-малкото пък е време да се обсъждат техните собствени падения.

Защото е настъпило времето да се смирят и пастирите, и паството, времето за покой и времето за отправяне взор към вечността, времето за мълчание и времето за молитви в явно и тайно. Така казваха.

Вместо това, още докато говореха и ето, срамни въшки изпълзяха по челата им, големи колкото златни жълтици, само че черни, не златни. А зъбите на властолюбието в устата им остро проблясваха, наточени до смърт от пилите на грапавите езици. И всичко в тях издаваше истината, докато с всичко в себе си се опитваха да я скрият.

Пак добре, че телевизионните камери не могат да виждат пряко вътре в човека. Не ми се мисли тогава какъв събирателен образ на достойния пастир щеше да зърне редовият православен християнин.

Но, прости им, Господи, те добре знаят какво правят и въпреки това го правят!

И въпреки това им прости!

Само ти им остана, защото този път ние няма да им простим. Няма как, твърде слаби човеци сме. И твърде грешни, за да преглътнем поредната Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар