ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН

октомври 23, 2012 at 5:02 am (Публицистика) (, , )

19.10.12, радио Пловдив

Слушай тук:

http://dox.bg/files/dw?a=b801ea844f

Ако Бетовен не съществуваше, той трябваше да бъде измислен – решавам всеки път, щом чуя някоя от неговите вдъхновяващи композиции. Е, почти всеки път, де. Ако пъпчивият тийнейджър на съседите прави петдесет и осми опит чрез издевателство върху пианото да впечатли някоя си Елиза с надеждата тя да му пусне-е-е…..да му пусне поне една усмивка през оградата, то тогава е трудно да харесваш докрай композитора, съчинил въпросната вдъхновяваща музика. Най-малкото, защото на моменти си принуден да участваш в грозни сцени:

Чува се некадърно тийнейджърско упражнение върху Fur Elise

На дразнещия фон се тропа силно и следва крясък: – Стига с тая Елиза, бе, това е за петдесет и осми път, оглушах вече…..

Упражнението по свирене спира и глас отговаря: – И Бетовен е бил глух, ама не е крещял по невинните музиканти, докато най-чинно се упражняват…..

Упражнението по свирене продължава.

Някъде се чува изстрел. Упражнението пак спира. И пак продължава…..

Разбира се, давам си сметка, че да измислиш глух пианист в свят като нашия си е проява на силна екстравагантност или странно чувство за хумор. Но да измислиш пък глух композитор, какъвто е Бетовен, си е проява направо на извратен вкус от страна на всеобщия ни творец. Като казвам „всеобщ творец”, визирам пряко версията на източните европейски богомили, че човекът всъщност е сатанинско, а не божие  творение. Неслучайно например момчетата от групата Trans-Siberian Orchestra издадоха албум, озаглавен Beethoven’s Last Night – „Последната нощ на Бетовен”.

Слушаме около 55 секунди от началото на композицията Beethoven от едноименния албум.

В албума те правят рок-версия на някои от най-известните композиции на гения Бетовен. А в текстовете пък развиват един по-изтънчен и модерно осмислен вариант на същата сатанинска идея, само че чрез друга световно известна легенда, тази за доктор Фауст, като в неговата роля според тях се намира Бетовен. Той получава огромния си талант и става един от най-великите композитори на света, срещу служба на Мефистофел и, разбира се, в края на краищата погубва безсмъртната си душа:

Следва около минута и пет секунди от композицията Mephistopheles` Return

Талантът на момчетата от Trans-Siberian Orchestra все пак дава доста добър, макар и оспорван от мнозина резултат. Какво да кажем обаче за един друг „талант”, който реши да се набърка във високия свят на низките мефистофелски дела, като сам се сравни с гения Бетовен:

Двадесетина секунди от Dark Fantasy на Кание Уест

Това е парченце от Dark Fantasyна рапъра Кание Уест, който неотдавна смотолеви публично на брилянтен гангстерски нещо като: „Никой, брато, не мож` ма прекара със здрави такъми рибарски, един е Бетовен и аз го обесих на мюзика мой тъпанарски…..” Което в превод означава, че момчето Уест се мисли за композитор, по-голям от Бетовен и го заявява публично. Ако беше моя работа да давам акъл на глупавите, бих добавил – и затова Кание Уест възможно най-бързо трябва да отскочи до психиатъра си и дълго да лежи там на кушетката. Ама не е моя работа, защото още в Библията е казано човек да не се бърка в простотията, която Бог е отредил на другите…..

Но, така или иначе, забелязал съм, че, за разлика от смислените неща на Запад, които закъсняват да дойдат в България понякога с десетилетия, когато там се случи някоя голяма идиотщина, тя тутакси пристига по нашите земи. Затова очаквам скоро, по примера на въпросния рапър Уест, някоя българска Златка, Патка, Чатка или друга чалга-девица с малко име вместо име, да се изфука, че също се намира най-малкото на нивото на Бетовен. Например на нивото на Бетовен в сантиметри. Или даже, че май е изпреварила Бетовен – да речем по показателя „получени кинти за единица участие”.

Но да оставим мъртвите да погребат своите мъртви, а ние да се погрижим за живия Бетовен. Битието му е истинска каша от противоречия и странности, така че при него всъщност изначално са заложени предпоставките да бъде както велик композитор, така и човек на великото страдание. На великите страсти. На великите реализирани и нереализирани възможности. Само ще скицирам тези предпоставки набързо:

 /върху подложка от „Silencio”/

– Бетовен е роден през 1770 година в Бон. За него се казва, че е немски композитор от австрийската музикална школа с фламандски произход. Така че ако досега сте се чудили защо името му е Ван Бетовен, а не Фон Бетовен, както приляга на един прилежен германец, вече знаете;

– майка му носи твърде библейското име Мария Магдалена и това не може да не звучи подтискащо за едно дете, било то и гениално;

– баща му, който носи не по-малко библейското име Йохан или Йоан, е алкохолик с амбиции – амбиции не за себе си, а за сина си. Той се опитва да представи пред публиката младия Лудвиг за по-голям гении от младия Моцарт и така още в началото на живота тотално обърква представата на детето си за възраст, а вероятно и за доста други неща;

– при Бетовен са налице и някои болести, които му оказват влияние цял живот, но най-вече – това е прогресиращата глухота. Развитието на процеса го прави отначало все по-затворен и саможив човек, а в последствие, с напредването си, го превръща направо в непоносим и непонасящ човешка компания мизантроп;

– отначало във Виена, където се мести от Бон на 22-годишна възраст, Бетовен е известен като виртуозен пианист. Но колкото по-глух става, тоест, колкото по-трудно и по-малко композира, толкова повече се разнася славата му на велик композитор. Което обаче не означава, че и финансовите постъпления са съответно нарастващи, напротив;

– за добро или за лошо, прогресивното оглушаване оказва силно влияние и върху характера на самата музика, която композира Бетовен. Ето как меко и романтично звучи например „Лунната соната”, една композиция от неговия тъй наречен ранен период, време, когато слухът му още не е започнал да запада:

Откъс – началото на „Лунната соната”

А ето и какво е звученето на музиката на Бетовен в края на живота му, когато духът на гения се бунтува не само срещу пълното предателство на собствената плът, но и срещу цялата Вселена, за която духът на гения е като всичко друго, което се появява от нищото и изчезва в нищото – слушаме откъс от късната „Симфония № 9:

Откъс от Симфония № 9

Бетовен умира млад, на 56 годишна възраст, по време на силна гръмотевична буря. Има версия, че смъртта му обаче е била вследствие на бавно отравяне с олово.

Започва откъс от Симфония № 7, а върху музиката дикторският текст продължава

Според мен това са пълни глупости. И не защото оловото не би могло да го довърши. Но, освен него, то би могло да довърши и кой да е обикновен човек. А в това няма смисъл, няма логика, няма грам митология.  Много повече ми харесва версията за бурята, представям си трясъка на гръмотевиците и светкавицата на светкавиците, които падат върху гърчещото се от неутолима вътрешна страст тяло на умиращия гений.

На погребението на Бетовен се стичат десетки хиляди хора. Какво ли са слушали те в онзи последен миг?

Началните фрази от Симфония № 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: