ПРИНОС КЪМ ОБЕЛВАНЕТО НА „БЕЛЕНЕ“

април 30, 2012 at 5:28 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Вот на недоверие, провален, след като част от вносителите оттеглиха своите подписи и остър дебат за съдбата на АЕЦ „Белене”, който поставя дебела разделителна линия преди парламентарните избори догодина – тези две събития оформиха основните черти от лицето на последната българска политическа седмица.

– Пламен, за първи път вот на недоверие в българския парламент се проваля, защото група депутати, които първоначално го подкрепиха, преди самото гласуване оттеглиха подписите си. Това само знак за политическа непоследователност ли е или има и други тълкувания на поведението им?

– Нека уточним две неща, Фили. Първо, става дума за вот на недоверие, който БСП поиска заради правителственото решение да бъде спрян проектът за изграждане на АЕЦ „Белене”. Второ, става дума за депутатите от партия „Атака”. Тези два факта имат нужда и от малко обяснения. Самото намерение за вота очевидно не беше популярна стъпка, след като и най-близкият съюзник на социалистите – Движението за права и свободи, предварително заяви, че няма да го подкрепи. То все пак влезе в процедура,  защото бе подкрепено от „Атака”. Те отдавна защитават строителството на „Белене” и това се вписва в тяхната политическа характеристика. А оттеглянето на подписите им преди самия дебат вече отприщи поток от тълкувания, част от които – гневни. От БСП, освен в липса на политически морал, обвиниха „Атака” и в незаконни действия. Бившият конституционен съдия Любен Корнезов заяви, че в правния мир тези подписи са нещо като подписите под брачното свидетелство и не могат да бъдат оттеглени, също както човек не може да се оттегли мирно и тихо след първата брачна нощ. Нищо такова няма, разбира се, и Корнезов, както често се случва на социалистите, се опита да представи желаното за действително. Появиха се съмнения също, че върху депутатите от Атака е оказан натиск от страна на правителството или пък са купени с някакви обещания. Аз лично се съмнявам в това. И не защото тази логика принципно не работи, напротив, това е доста типично поведение за българската политическа кухня. Само че в случая нямаше каквато и да било опасност за кабинетът от този вот на недоверие и едва ли премиерът Борисов е тръгнал да прави абсолютно излишни политически сделки, тоест, да плаща нещо срещу нищо.

– Добре, Пламен, но как тогава си обясняваш факта, че депутатите от „Атака”, които иначе са твърдо „за” руската централа в Белене, се отказаха от дебат по темата?

– Най-вероятно, от „Атака” навреме са видели или поне чули за основните резултати от доклада на наетия външен консултант за строителството на „Белене” – британската фирма HSBC. Според него строителството на руската централа ще струва далеч над 10 милиарда евро или два пъти повече от досега обсъжданата сума, както предварително сочеха и български експерти. Нещо повече, цената на произведената там енергия ще е в пъти по-висока, отколкото в „Козлодуй”. Тези ужасяващи в сегашната икономическа ситуация цифри, при това представени от независим външен наблюдател, със сигурност биха натежали на везните на общественото мнение и така от евентуалния дебат за „Атака” се очертаваха само загуби.

– Добре, но не важи ли същото и за БСП?

– Разликата е, че БСП – или поне част от върхушката на БСП – пряко и лично има  политически и икономически интерес от строителството на „Белене”. Затова те защитават централата със зъби и нокти, без да се интересуват, че в очите на хората се правят сами на глупаци. Веднага давам пример. Споменатият вече Любен Корнезов се провикна от парламентарната трибуна – нашето дело за АЕЦ „Белене” е право дело и ние ще победим. Не знам как, освен като глупост, може да се характеризира тази перифраза на известната реплика от сталинската пропаганда, ако е казана сериозно. Ако пък е казана несериозно – може да се характеризира като изключителна наглост. Така или иначе обаче, за разлика от социалистите, „Атака” са в по-различно положение. Те може и да имат някакъв хипотетичен, макар и малък, политически, но нямат пряк икономически интерес от „Белене”. А Волен Сидеров и неговите хора, противно на разпространеното в България мнение, не са луди. Да, на моменти, когато им е изгодно, те може и да се правят на луди, но всъщност не са. И в този случай очевидно добре разбират, че като лъсне пред обществото истината за икономическия капан, наречен „Белене”, негативите от целия дебат ще се стоварят на техния политически гръб, който и без това вече е огънат до счупване.

– Пламен, след проваления вот, темата вече се разклони в две посоки – социалистите  инициират референдум за строителството на централата, а прокуратурата образува досъдебно производство за безстопанственост в особено големи размери по доклада за АЕЦ „Белене” на Агенцията за държавна финансова инспекция. Може ли да произтекат сериозни последствия от едното или другото действие?

– Сериозни последствия може да има и от двете действия, Фили, но засега не ми се ще да гадая. Неясно е например дали БСП ще съумеят да избегнат всички законови капани, които стоят пред един референдум и да докарат идеята си докрай. Нито пък е ясно дали прокуратурата се е заела сериозно със случая или производството е просто за баланс точно срещу намерението за референдум. Вероятно по тези теми ще имаме възможност да говорим повече занапред, когато малко се изяснят нещата. Сега обаче според мен по-важен е другият въпрос – какви ще бъдат преките икономически и политически ефекти за България в отношенията с Русия, след решението централата в „Белене” да не се строи. Шефът на „Росатом” Сергей Кириенко побърза да заяви, че страната дължи един милиард евро за произведеното вече оборудване. Тази сума е доста спорна, като се вземе предвид фактът, че всъщност никакъв договор реално не съществува, има само някакви споразумения, подписвани от предишното правителство, тоест, оборудването е изработвано малко или повече на честна дума, че договорът ще се подпише. Доколко тези споразумения имат реална стойност в международния правов мир, предстои да разберем. При всички случаи обаче, дори в края на споровете да се наложи България да плати едни пари срещу едно голямо нищо, според мен това ще бъде приемлива цена за първата сериозна стъпка, водеща до измъкването на страната от пълната енергийна зависимост, а оттам и от възможността за политически диктат в отношенията с Русия.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: