ИМЕ – БЪЛГАРИЯ, АДРЕС – БАЛКАНИТЕ, ЕВРОПА

март 23, 2012 at 9:18 am (Публицистика) ()

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази и другата седмица с нашия коментатор Пламен Асенов ще обсъдим четири основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си.

– Пламен, най-значимият външно-политически фактор в съвременния български живот е Европейският съюз. Може ли да се каже, че за последните пет години, откакто е член на ЕС, страната вече намери мястото си и седи здраво на своя стол в Брюксел?

– Струва ми се, че по този повод могат да се кажат най-малко три съвършено конкретни неща, Фили, които едва ли някой ще отрече. А те са: 1. България е най-бедната и най-зле организирана страна от Европейския съюз. 2. България е страна от периферията на европейската политика. 3. България е мълчалива и послушна страна, защото като цяло, освен икономически потенциал, няма и визия за развитието на Евросъюза, зад която да застане и за която да работи. След тези уточнения вече мога да ти отговоря, Фили, но колкото и да не ми харесва, обективният ми отговор ще звучи така – да, България вече седи здраво на своя стол в Брюксел, но мнозина и досега продължават да се питат защо. Разбира се, всички са наясно, че през 2007-ма страната стана член на европейското семейство не толкова защото като цяло беше по-готова от някои други държави, например Хърватска, а от чисто геостратегически съображения, свързани по-скоро с интересите на НАТО, отколкото с интересите на самия Европейски съюз. До голяма степен това е причината и досега, пет години по-късно, страната да е постоянен обект на наблюдение от експертите на Брюксел за изпълнението на някои критерии. А продължаващото неизпълнение на тези критерии пък я поставя наистина в крайната периферия на ЕС. Например постоянно се отлага българското членство в тъй нареченото Шенгенско пространство – най-вътрешната територия на евросъюза, за чиито граждани няма наистина абсолютно никакви ограничения за придвижване, образование, престой, работа и всичко останало в коя да е друга страна. Или – бави се присъединяването на България към еврозоната, което технически е огромно облекчение както за вътрешния, така и за външния оборот на парите, доколкото над 60 процента от стокообмена на България е с държави от евросъюза. Но това далеч не е целият ефект – защото всъщност членството в еврозоната дава достъп до по-евтини кредити и пряко благоприятства привличането на повече и по-сериозни чужди инвеститори. Но България продължава да е доста пасивна, Фили. Вече десети, мисля, пореден доклад на европейските експерти сочи едни и същи проблеми в страната – корупция, несправяне с организираната престъпност, нефункционалност на съдебната система и т.н. Въпреки известните успехи напоследък, продължава и отчаяната, мога да я нарека, битка за усвояване на парите от еврофондовете. Целта е не само да се усвояват повече пари, но и в процеса да не се намесват или поне – да се намесват минимум корупционни или други нечисти интереси. Продължава, само че без никакъв успех, и другата отчаяна битка – тази със съпротивата на администрацията и различни политически фактори срещу реформите в една или друга сфера от обществения живот. Всичко това сякаш дава основание вече да се запитаме, Фили, не дали България може, а дали България Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара