НОВИНИТЕ ДНЕС – 33

февруари 27, 2012 at 8:35 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

27. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Недоверие когато е удобно

„БСП готви нов вот на недоверие, но не казва кога ще го внесе” – съобщават колегите от „Класа”. Очаква се основанията за вота да бъдат свързани с работата на министър Цветан Цветанов, но може да бъдат и съвсем други. Научаваме се също, че не е ясно кога ще се внесе въпросният вот, но при всички случаи ще се изчака най-подходящия момент за това. Правилно, напрежение трябва да се поддържа сред масите, за да не заспят политически. А може отлагането да се дължи и на факта, че, както твърди Бойко Борисов, на Сирни заговезни той поискал прошка от всички българи, включително от всички политици, та на БСП очевидно им е неудобно да го атакуват веднага, след като са го простили. Не знам дали и какво е искал премиерът от политиците, граждани, но на мен той не ми се обади да иска прошка, така че аз лично няма да чакам подходящия политически момент, а още сега си оставам с известно недоверие към думите му.

Иначе вотът е абсолютно необходим на БСП поне по две причини. Едната е, че лидерът Станишев предконгресно трябва да демонстрира активност срещу тирана, за да не го обвинява постоянно Първанов, че не демонстрира достатъчна активност срещу тирана. Другата е, че на лидера Първанов един неуспешен вот от страна на БСП ще му дойде дюшеш, защото ще може да вопие – видяхте ли, че Станишев и един вот не може да спретне както трябва.

Разбира се, от по-общия план се вижда ясно как цялата тази история е съшита с бели конци и очакваният ефект от нея се свързва с приказката „мижи да те лажем”. Но може би пък някои наивни социалисти продължават по навик да чуват откъм широките народни маси по-скоро обратното – лажи ме, ще мижам. Както се знае, кучето на Павлов лесно се научило да свързва святкането на лампата с храна, но после много трудно се отучило.

Не сме ЛУК-ови глави?

Въпросителната в заглавието е от мен, иначе текстът без въпросителна е лозунг на хората, които вчера протестираха срещу високите цени на горивата в България. Добавеното съмнение идва от десетилетията емпиричен опит, които показват, че май сме си точно лукови глави. И то не само по отношение на зависимостта си от Лукойл, а и от държавата – държавата по принцип, не само българската.

Например, граждани, доколкото съм чувал, в правосъдието е залегнал принципът, че не можеш да бъдеш осъден за едно и също престъпление два пъти. Е, може в България да може, но като принцип…..Докато, оказва се, в икономиката можеш да платиш данък върху данъка, който вече си платил. Даже задължително го плащаш и ако не го направиш – жална ти майка.

Как става това ли? Да вземем за пример обсъжданите горива. Във формирането на  тяхната цена акцизът има голям дял, някъде около 40 процента. Той се прибира изцяло от държавата. Но тъй като е част от цената, крайният потребител освен това плаща отгоре върху акциза и данък добавена стойност /ДДС/, който също се прибира изцяло от държавата. Така плащаме данък върху данъка, който вече сме платили, граждани. А не забравяйте, че това дори не са първи и втори поред данък, това са втори и трети, защото вече пък преди това сме платили десятък върху доходите си…..

И фактът, че ни дерат като прасета, не се смекчава по никакъв начин от факта, че единият данък се нарича пряк, а другият – косвен. Това няма абсолютно никакво значение и вероятно се прави с цел благоприлично прикриване на срамотиите. А може би и с цел механизмът да не се схваща толкова лесно от крайния потребител, та да вземе да се разбунтува той срещу загриженото за неговото добруване правителство.

Като обяснявам всичко това, не се правя на Хенри Дейвид Торо. Само искам да докажа тезата си, че сме си истински лукови глави.

Осуетено покушение срещу Путин?

Малко ми писна да пиша по темата Путин напоследък, но няма как – той си го проси. В разгара на предизборната кампания в Русия демонстрира прекалено активно присъствие и не можеш да го подминеш, ще се засегне, човекът. Да не говорим пък, че неговите имиджмейкъри демонстрират целия арсенал от методи за манипулиране като по учебник на КГБ и това безспорно е интересна за изучаване материя.

Последното ПР-шоу дойде през руската телевизия „Първи канал” и в него се разказва за разкрит от руските и украински специални служби заговор за убийството на Путин. То трябвало да стане непосредствено след президентските избори на 4 март, а за готвеното покушение доброволно си признали членове на престъпна група, заловени в Одеса. Службите май ги хванали за друго, де, но от добро сърце хората признали и за това, доколкото става ясно от смътната информация. И сега близо 60 процента от руските граждани – толкова е подкрепата за връщането на Путин на президентския пост според социолозите – тръпнат със свити сърца: ами ако бяха успели, гадовете, да ни го гръмнат, свидния…..

Цялата работа ми мирише на цирк, граждани. Просто на Путин само 60 процента народна любов са му малко и той иска да ги качи. Я как през декември на изборите за Думата имаше по 120-130 процента от избирателите да гласуват за неговата партия. Та затова са и тия напъни – първо Путин беше обявен за Божие чудо, после – най-достойния кандидат за царската корона на Русия, сега – евентуален мъченик. А той скромно приема народната любов като своя отговорност и прави чудеса за народа си.

2 коментара

  1. иван тотев said,

    Прескачам темата за вота на недоверие и минавам на Путин. Не разбирам, защо така нареченият цивилизован свят се изненадва, че Путин може да мобилизира избирателна активност от 120-130, че и 160%. За да престанат недоразуменията, в предстоящите избори трябва да се въведе коефициент, например 2, с който да се умножават гласовете подадени за Путин. Което ще е израз на висша глобална справедливост, защото всеки руски путинист представлява поне още един такъв някъде по света. Само в България путинистите са поне милион и половина. А колко са във Венецуела, ами в Куба, в Сирия или Ангола. Все ще се намерят и в прибалтика, дори и в Чечения, за окупираната от Русия част от Грузия да не говорим – та така. Крайно време е да разберем, че Путин е божи дар не само за народа си, а и за целия свят и да спрем да се заяждаме на тема проценти. Пък и нали знаем, че в Русия всичко е голямо, от тази гледна точка 60% си е чиста мизерия.

  2. Александър said,

    Въобще руският избирател има ли алтернатива? Ти вчера поясни кои обезьяны са се кандидатирали след него. Щом те получават толкова проценти, вероятно избирателят мисли, че Путин е по-малкото зло. Също като при нас, стари муцуни, несменяеми кандидати, трябва винаги да гласуваш „против“, а ако не гласуваш, ти казват, че нямаш моралното право да протестираш. Славянска мизерия…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: