НОВИНИТЕ ДНЕС -2

януари 26, 2012 at 8:06 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

26.01.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

Голяма червена точка

Росен Плевнелиев удържа на думата си, Николай Младенов също. Смяната на 24 от свързаните с бившата комунистическа ДС български посланици е голяма стъпка напред. Умна стъпка. Правилна стъпка. Дано е и плод на искреното им убеждение, че така трябва да бъде, защото така трябва да бъде, а не само на разумните доводи за изключителната вреда от присъствието на национално отговорните ченгета-патриоти в българската дипломация.

Много ли искам от тези двамата? Не, не е много. Искам само да продължат да работят в наистина полезен за България тандем и занапред.

Малката лъжичка катран в кацата с мед е бившият ген. Никола Колев, стъкмен за посланик в Холандия. Вероятно става дума за някаква джентълменска договорка с бившия президент Георги Първанов, който на раздяла е осигурил топло място за бившия началник на своя кабинет.

`Ма не бива чак до там джентълменство, бе, господа Плевнелиев и Младенов. Е, вярно, напоследък холандците малко ни поиграха по нервите – запънаха ни се за Шенген, заради проблемите с престъпността, корупцията и съдебната система, които все още имаме. Само че, нека си признаем – гласът им беше глас на разума и каза онова, което всички повтарят отдавна. Ето защо смятам, че не биваше този глас на разума да се наказва чак толкова жестоко, като му се пробута Колев вместо посланик, Колев, за когото намирането на шапката е високо интелектуален проблем, а козируването – най-доброто откритие на демокрацията.

Голяма черна точка

Много лошо стоят нещата в Българската православна църква. Ето, дядо Натанаил, Неврокопски митрополит, излязъл пред медията да каже: „Не сме доносници и няма да сътрудничим на комисията по досиетата”. И казва това вече след като комисията по досиетата разкри, че са доносници – и негова милост, и дружките му от висшия клир. 11 от 14 – кой да ти повярва. Че то събирането им на едно място очевидно трябва да се нарече Светото главно на ДС, отколкото Свети синод на БПЦ.

В аргументацията си дядо Натанаил защитава един много важен, фундаментален принцип – отделеността на църквата от държавата. Не ни се бъркайте, защото по Конституция ние сме отделна губерния, предупреждава той. И – да, за малко човек да му повярва и да застане зад каузата на един достоен борец за църковна независимост. Аз поне щях да му повярвам. Но само и единствено, ако преди години беше заявил същото нещо на момчетата от ДС – не ни се бъркайте. `Щото и тогава по Конституция църквата беше отделена от държавата.

Не забравяйте този дребен факт, колеги журналисти. Когато питате някой отец за сътрудничеството му, оттам започнете.

Бойко наредил

„Бойко наредил полицията да не бие” – пише „24 часа”. Макар че думите на Бойко не бяха точно такива, да приемем, че е така – наредил е. Вероятно колегите от вестника са искали да добавят, че е наредил да не бие напълно невинните и онези, които не оказват съпротива, но не им е стигнало мястото, та затова са обобщили.

Обаче, питам се аз, ако полицията не бие невинните, какво ще прави? Тя виновните и онези, които оказват съпротива, и без това трудно ги бие. Ама много трудно, `щото не знае кои са. Наистина, цял град знае, полицията не знае, но така стоят нещата. Та затова досега полицията използваше един прост метод, останал на въоръжение в системата от комунистическите времена – бий невинните, та да се стреснат виновните.

След тази нареда бойкова обаче аз полицаите живи ги оплаквам. Само с пиене на безплатни кафета и закачане на девойките по кварталните барчета ли ще се занимават отсега нататък? И как ще респектират престъпниците, след като не могат да бият поне когото могат?

Advertisements

2 Коментари

  1. поп кръстю said,

    ДС е унищожила половината от досието на Варненския митрополит Кирил
    Сведения, написани собственоръчно от варненския владика Кирил съдържа съхранената част от агентурното му досие като сътрудник на КОМУНИСТИЧЕСКАТА „Държавна сигурност“ (ДС). Това стана ясно от прегледа на документите в архива на Комисията по досиетата (КД). Първото от тях е от август 1976-а, последното от октомври 1980 г. Подробните донесения съдържат между 4 и 7 страници, издават ниска писмена култура на автора си и са подписани със светските имена на владиката Богомил Ковачев.

    Три лъжи

    Освен категоричната принадлежност на митрополита към репресивния апарат на атеистичната комунистическа държава до 1989г., откритите документи недвусмислено показват, че на два пъти – през януари 2007г. и през декември 2010г. той публично е излъгал, твърдейки, че никога не е сътрудничил на ДС.

    На 10 януари 2007г., по повод появилите се в пресата съмнения за негови връзки с тайната политическа полиция на Тодор Живков владиката Кирил свика пресконференция. На нея той заяви, че не можа да си спомни дали българските тайни служби са търсили някога контакт с него. Така, независимо че свика пресконференцията, за да разсее съмненията, че е бил агент на ДС, митрополитът не даде категоричен отговор дали е сътрудничил на комунистическите тайни служби.

    Няколко дни по-късно – на 25 януари 2007г. „Дневник.bg“ публикува интервю, в което на въпроса, категоричен ли е, че никога не е бил сътрудник на репресивния апарат на Тодор Живков Кирил отговаря следното,: „Ама аз просто нямам спомен за това нещо. Така го казах, но абсолютно нито съм подписвал, нито съм написал такива неща.(…) Сега може да намерят някои… аз не знам… нещо, но аз лично не съм написал. Не съм се занимавал просто с такива неща“.

    Справката в досието на митрополит Кирил (агент Ковачев) свидетелства за друго. В донесенията си, изпращани до Държавна сигурност той в подробности разказва за посещенията си в Света гора, пише за предполагаеми финансови злоупотреби, за изнасяне на „славянски книги“ от библиотеките на манастирите и т.н. Почти всички доноси, писани срещу монасите в Света гора от Кирил са проверявани лично от чичо му ген. Христо Маринчев, по това време зам.-началник на XIV на „Първо главно управление“ (ПГУ) на ДС.

    „Трудовакът“

    Част от доносите на варненския владика от този период съдържат и разпореждания, писани пак от чичо му. Така например в едно от тях, по повод твърдението, че двама от монасите в Зограф „опитват да изолират манастира от България“, може да бъде прочетено следното указание, дадено на 9 август 1979г.: „Доложи какви мерки се вземат за оздравяване на положението“. Друго задание е, да проучи по-подробно някои от лицата, за които е писал в доносите си. Документите в досието на митрополит Кирил съдържат и бележки, показващи, че неговите сведения службите на ДС са започнали разработки на трети лица.

    Именно тази част от документираното сътрудничество на митрополит Кирил с ДС свидетелства за още една негова лъжа, изречена публично само преди дни. След като в продължение на час и половина чете това, което е запазено от досието му в архивите, на 24 януари пред bTV той каза следното: „Отричам, че съм изпълнявал някакви заповеди там в изпълнение на когото и да било, освен на Светия синод. Послушание към Светия синод съм имал само“.

    Интересна подробност от досието на митрополит Кирил е също, че според документ с дата 28 май 1976 г. в качеството си вече на агент „Ковачев“ той е „приведен“ в поделение на Главно управление на строителните войски. „Така той изцяло е предаден на наше разположение, като един път в месеца ще ходи в поделението да получава пари за храна“, пише в рапорта на оперативния работник. Именно тази част от досието на владиката дава основание за съмнения, че един от „бонусите“, които е ползвал като доносник на ДС е било фиктивното отбиване на военната му служба, абсолютно задължителна по онова време.

    „Цитаделата“

    С постановление, подписано от Христо Маринчев, разработката „Ковачев“ е открита официално на 12 юни1976г. В нея изрично е записано, че „по решение на синода на БПЦ“ Богомил Ковачев ще замине за 5 години да учи в Богословския факултет в Солун. „Предложението“ за петгодишния му престой в Гърция носи дата 5 април 1976 г. Обектът, за който според разпорежданията на ДС „Ковачев“ трябва да изпраща сведения е манастира „Св. Георги Зограф“, наричан в досието с конспиративното име „Цитадела“.

    В документите, разсекретени от КД, чичото възлага на племенника си задача „да изучава лица, заемащи възлови места в синода на Гръцката православна църква и в университета, да посещава гръцката национална библиотека, където да установява контакти с интересуващите ни лица и да създава предпоставки за издирване на материали за нашата история“.

    Донос от „Ковачев“ , носещ дата 2 юни 1980 г. съдържа информация „Относно свещенослужителите в гръцката армия и поделенията за ДС и полиция“. В него на няколко страници са изредени имена на църковни служители с църковните им санове и военните им чинове. Приложена е и справка с местата и датите на раждането им.

    В досието на „Ковачев“ се съдържат и свидетелства за това, че „След завършване на факултета той е съгласен да прекара 2-3 години в „Зограф“, където ще може да вземе участие за отразяване на най-ценните богатства на манастира и чрез него да се проведат мероприятия от агентурно-оперативен характер (…).

    Освен стипендията, която е трябвало да получава, докато учи в Гърция, като секретен сътрудник днешния варненски владика е получавал и 70 щатски долара „за лични нужди“.

    „Поздрави от дядо Йеротей!“

    Един грубо разкъсан плик, запазен в папките от досието на „Ковачев“ разкрива комичната конспиративност на комунистическите тайни служби. „Парола за връзка. Отваря се само по заповед на ръководството и по необходимост. 12.11.1976 г.“, пише върху него. Съдържанието на плика връща към сценария на втория сезон от сериала „На всеки километър“. Ръкописният текст, върху сгънатия на две лист в плика, съдържа следния диалог – парола:

    о.р. (оперативен работник) – „Имате много поздрави от дядо Йеротей“

    с.с. (секретен сътрудник) „Ковачев“ – „Кой дядо Йеротей, от Златна ливада ли“

    о.р. „Не дядо Йеротей от Царев брод.

    През януари 2007г. проф. Калин Янакиев призова владиката Кирил да отговори на въпроса, каква е била причината за официалното му изгонване от Гърция през 1979 г. Отговорът на Варненският и Великопреславски митрополит гласеше „Бил съм преди всичко православен християнин, патриот и привърженик на ЦСКА“ . Така иронично той отвърна на станалите вече публични съмнения, че е бил агент на ДС.

    Според версията на Кирил, разказана по същия повод, намесата на гръцката полиция през 1979г. е била предизвикана от желанието му „да се побратими с монасите в Света гора“. Кирил обясни, че е влязъл в конфликт с монах, който искал да го въвлече в заговор срещу игумена на манастира „Св. Георги Зограф“. „Гърците не искаха в манастира да има учени българи и в крайна сметка съчиниха лъжата за мен“, обясни през 2007г. Кирил.

    Ето и версията за изгонването, която се съдържа в агентурното досие на владиката Кирил:

    „Вчера от местния (в Гърция) МИД ( съкращение, което по руски маниер в ДС са използвали вместо „МвнР“) ни уведомиха, че отказват продължение на престоя на българския студент в Атинския богословски факултет Кирил Петров Христов, пише в справката на оперативния работник, занимаващ се с „Ковачев“. Причината за това е петмесечният му престой в Света гора, след като е имал разрешение за престой само за 4 дни. Освен това се е държал грубо с гръцките компетентни власти и е изразил пред тях становището си, че щял да стане монах в Света гора, без да има предварително съгласие за това. В момента се намирал в полицията за чужденци „Алодалон“ в Солун и ще бъде препратен по етапен ред в Атина. Уведомяваме и нашия МИД“

    Други документи, приложени в досието показват , че на 23 май 1979 г. „местният МИД“ решава, че Кирил трябва да напусне Гърция. На 7 юни с.г. обаче става ясно, че гръцкият Синод е сменил решението си и е позволил на Кирил да остане в страната.

    Собственоръчно написаните доноси на агент „Ковачев“ от светогорския манастир „Св. Георги Зограф“ съдържат информация за срещите му с монаси от България, Кипър, Гърция и Румъния. След разговорите си с тях той донася какво е дочул и дори какво е „усетил“. Без да съдържат особено значими и съществени данни те са изпълнени с конспиративни подозрения и съдържат оценки за монасите често незащитени с факти. Донесенията изобилстват с правописни грешки и издават пълно непознаване на правилата за членуване и пунктуация в българския език.

    Заличете „Владислав“

    След завръщането си в България, Кирил завършва задочно Духовната академия и веднага след това е назначен за протосингел на Сливенската Митрополия. На 25 септември 1981г. Личната му разработка в ПГУ на ДС е закрита, а на 1 октомври той заминава за двугодишна редовна аспирантура в Москва. „По време на аспирантурата Ковачев няма да изпълнява наши задачи“, пише в досието му. С това служителят на ДС, работил с „Ковачев“ предлага делото му да бъде закрито и предадено в архив. Това обаче съвсем не е краят на сътрудничеството между днешния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и комунистическата ДС.

    Заминаването на Кирил за Москва поставя и началото на шеметното му „кариерно“ развитие. Според биографията му, поместена в сайта на варненската митрополия, от 1981 до септември 1986 г. Кирил е представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянския манастир. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. той е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет.

    В справката, публикувана от Комисията по досиетата при разсекретяването на досието на Кирил обаче е отбелязана следната важна информация: Като сътрудник на ДС освен псевдонима „Ковачев“, той е донасял и под името „Владислав“. То му е дадено като сътрудник на прословутото VI управление на ДС, занимаващо се с т.нар. „идеологическа диверсия“. След 1976г. именно тази структура поема и „основната задача“ да контролира „потенциално критичните към режима групи, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение – интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства“.

    За това управление на ДС варненският владика Кирил е работил под псевдонима „Владислав“. Тази част от кариерата му на сътрудник обаче не е документирана в съхранения архив на ДС. Запазени са само служебни преписки.

    През 1990г. под натиска на т.нар. „кръгла маса“ новоназначения министър на ВР Атанас Семерджиев е натоварен да „преструктурира“ ДС . Така на нейно място се появяват Националната разузнавателна служба (НРС), Националната служба за охрана (НСО) и Националната служба за защита на Конституцията (НСЗК). Именно тази служба изпраща на 9 ноември 1990 г. писмо с входящ № 3696, с което е поискано „да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за „Владислав“.
    Цената на един владика

    Втората папка от досието на варненския владика Кирил съдържа над 90 страници, повечето от които изписани на печатна машина. В нея са съхранени и разходните разписки, доказващи колко и какви пари са харчени за вербуването и по време на работата с „Ковачев“, както и какви суми е получавал той срещу донесенията си.

    Ето, какво сочат част от отчетните документи:

    – 15 лв. за почерпка и подпомагане на „Ковачев“ от 15 март 1975 г. на основание „оперативна целесъобразност“.

    – 30 лв. за „подпомагане“ на 26 юни 1976 г.

    – 20 лева за „подпомагане“ на 9 август 1976 г.

    – подарък куфарче на стойност 17.20 лв. на 3 юни 976 г.

    – 100 ам. долара за „маршрутиране“ на 11 ноември 1976 г.

    – 30.23 лв – за обяд и 80 лв – подпомагане на 16 ноември 1976 г.

    – 145 лв. за закупуване на фотоапарат „Зенит ЕМ“ на 28 август 1977 г.

    – 70 ам. долара за подпомагане 26 септември 1977 г. (преди заминаването му за Гърция)

    – 12 лв. за купени напитки на 12 и 15 септември 977 г.

    – 100 лв. за завъщането на Кирил в Гърция на 19 септември 1979 г.

    – 22 лева за срещи и 26 лева за напитки и продукти на 21 септември 1979 г

  2. zlatarova said,

    Поздравления за цялата информация вкл.коментарите1

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: