РЕФОРМА – С НОКТИ И ЗЪБИ ИЛИ БЕЗ НОКТИ И ЗЪБИ

декември 2, 2011 at 4:36 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България се засилва вълната на социално недоволство, надигнала се след изборите. Стачката в железниците продължава вече седмица, макар подкрепата за нея да е малка. Земеделски производители, недоволни от намаляването на договорената субсидия за сектора, тези дни блокираха пътища и гранични пунктове с тежка техника. Срещу възможността да им бъдат отнети някои социални предимства, остатък от времето на комунизма, макар и символично, протестират и служители от сектора за сигурност. Правителството засега не се поддава на натиска, но, както се очакваше, предложи компромис по най-болезнената тема – намерението за рязко увеличаване на пенсионната възраст в страната с една година, довело до масови демонстрации тази сряда пред Парламента.

– Пламен, в разговора ни през миналата седмица ти прогнозира точно такова развитие по въпроса за пенсионната възраст – компромис от страна на правителството. Какви са неговите измерения?

– Нека първо да кажа, Фили, че тази прогноза не беше никак трудна, защото логиката на събитията сочеше натам. Може би ако решението за вдигане на пенсионната възраст с една година още от началото на 2012 бе лансирано в по-спокойна среда, кабинетът щеше да го устои. То е правилно по принцип, а още по-правилно е заради кризата, в която се намира не само българската пенсионна система, но и цялата европейска икономика в момента. На фона на социалното недоволство в страната обаче то няма шанс да мине. И, съвсем резонно според мен, правителството тръгна към компромис именно в тази посока. Сега управляващите са в силна позиция, те могат да заяви на синдикатите – ето нашияj компромис по най-болезнения за най-много български граждани въпрос, къде е вашият компромис по другите теми?

А всъщност какво предлага кабинетът? Предлага пенсионната възраст да се увеличи не изведнъж с цяла година, а да расте с по четири месеца през следващите три години, така че като цяло ефектът, който трябваше да се усети през 2012-та, ще се реализира окончателно през 2014 година. Предполагам, че този вариант е бил предвиден, тоест, компромисът е предварително заложен като коз от правителствените експерти. Така или иначе обаче, каквито и да са финансовите разчети за прилагането на тази мярка, тя ще бъде неефективна, ако остане сама, ако не се включи в комплекс от други решения, които да нормализират ситуацията с пенсионната система.

– Всъщност, Пламен, такъв комплексен подход явно се търси, ако се съди по зреещото недоволство в сектора за сигурност, доколкото то е предизвикано от намеренията да се ликвидират редица социални предимства, които служителите там имат пред другите граждани. Това не е ли също стъпка към нормализиране на пенсионната система?

– Отнемането на привилегиите в сектора за сигурност при всички случаи е правилна стъпка, Фили. Бих я нарекъл дори – обнадеждаваща, при това не само за оздравяване на пенсионната система, но и за оздравяване на демократичната атмосфера в цялото българско общество. Известно е, че по времето на комунизма служителите в МВР и специалните служби, а също и хората в армията, бяха галеници на режима. Той ги галеше с привилегии, а те го защитаваха, понякога с нокти и зъби. Бих уточнил – най-често с ноктите и зъбите, изтръгнати от останалите граждани. Освен в буквален смисъл, казвам това и в преносен, Фили. Какво имам предвид? Така или иначе, полицаите и военните по времето на комунизма се пенсионираха рано, далеч  по-рано от всички останали граждани. За разлика от всички останали, те получаваха при пенсиониране не пет-шест, а двадесет заплати на куп. Искам да кажа – брутни заплати. При тях няма нетни, защото тези хора не плащаха от заплатите си никакви социални и пенсионни осигуровки по време на своята служба, те се поемаха изцяло от държавата. Проблемът е, че миналото време, в което говоря, е излишно, защото тази напълно недемократична традиция се запази напълно и през демократичните времена. Същите тези привилегии на служителите в  МВР и спецслужбите са валидни и досега, което означава, че всички ние ги кредитираме с част от нашите данъци, което е напълно неприемливо. Ако бях по емоционален човек, Фили, щях да кажа – поне срещу това да решаваха проблемите на обществото, вместо да ги създават, както мнозина от тях правят, но тъй като не съм емоционален, а сдържан човек, няма да кажа това.

– Да, забелязала съм, че твоята сдържаност в подобни ситуации понякога е стряскаща. Но по-важният въпрос е – ще успее ли правителството да удържи намерението си за отнемане на тези привилегии?

– Силно се надявам, Фили и то поради една проста причина, която, мисля, споменах и в разговора ни през миналата седмица. Имам предвид факта, че правителството среща силна обществена подкрепа за този вид реформи. Както я среща по отношение на реформите в железниците. Както я среща по отношение на трансформациите в субсидирането на земеделците…..

– Всъщност, Пламен, какъв е проблемът със зърнопроизводителите и защо те се оказаха толкова активни в този момент?

– Проблемът – от тяхна гледна точка проблем – е, че правителството като цяло намали средствата за субсидиране на сектора. Но още по-важното е, че то се опитва да промени и системата за разпределение на тези субсидии, като пренасочи по-голяма част от тях към дребните и средни производители, а не, както досега, лъвският пай да отива в не много голям кръг едри земевладелци. Както спонтанно възкликна премиерът Борисов неотдавна – като видях бедните земеделци да идват на преговори в Министерския съвет с коли, които започват от „Бентли” нагоре, направо ми се отщя да преговарям.

Така че, Фили, в заключение днес ми се ще да се върна към една мисъл, неколкократно лансирана през последните дни от редица независими икономисти и политически наблюдатели в България. Тя доста добре обобщава нещата около зараждането и развитието на сегашните социални протести тук и гласи, че тези протести се реализират изцяло в нереформирани сектори от българския икономически и обществени живот, че липсата на реформи е хранителна среда за тях. Затова и на мен ми се струва, че тези протести няма да успеят – просто реформите, дори частични, дори несръчни и недобре замислени, нямат алтернатива, отвъд тях е само разрухата, а тя вече ни е позната.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: