БЕЗ СТАЧКА – ЗЛЕ, СЪС СТАЧКА – ОЩЕ ПО-ЗЛЕ

ноември 25, 2011 at 4:40 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България – градусът на социално напрежение започна да се повишава, след като в сряда стартира стачка на железничари срещу реформите в системата на БДЖ. Междувременно синдикатите обявиха пък за следващата сряда и национален протест по повод намеренията на правителството още от 1 януари 2012-та да увеличи възрастта за пенсиониране с една година – мярка, която наистина беше предвидена да се случи, но поетапно. Всичко това, разбира се, е съпроводено с гръмки изказвания от страна на синдикални лидери, с демонстративно напускане на съвета за тристранно партньорство и демонстративно връщане в него, както и с откровени опити на лявата опозиция да извлече политически дивиденти от ситуацията.

– Пламен, градусът на социалното напрежение в страната наистина ли е толкова висок или  сме свидетели на изкуственото му повишаване?

– Ако трябва да опиша ситуацията с едно изречение, Фили, ще кажа, че този градус не е толкова висок, колкото искат синдикатите и лявата опозиция, но в същото време не е и толкова нисък, че правителството да се чувства достатъчно комфортно при извършване на някои болезнени, но необходими реформи. Тоест, като цяло ситуацията не е добра, защото пряко и негативно засяга всички, а в такова положение решенията не са никак лесни.

– И все пак някакви решения трябва да се вземат, защото не може вечно да се стачкува, нали? Така че – кой и доколко е готов на компромиси в този момент?

– Специално по отношение на двете сфери, с които в момента са свързани синдикалните недоволства, Фили, реформата в БДЖ и частичната реформа в пенсионната система, аз не виждам особена база за компромиси от страна на правителството. Да, болезнено е да се съкратят няколко хиляди работници от железниците, но още по-болезнено е години, ако не вече и десетилетия наред, да се захранва изкуствено с пари на данъкоплатците тази изключително тромава, неефективна и губеща система. Неслучайно преди няколко дни премиерът  Бойко Борисов каза за протестиращите в железниците – да са стачкували, когато са харчили пари, без да има възвръщаемост, сега ако БДЖ стачкува, трябва да върне на данъкоплатците получените от тях 800 милиона лева. И добави нещо, което е много по-важно в случая – не една шеста, всички в БДЖ ще останат без работа, ако не се оздрави компанията, защото тя на практика е фалирала.

– Пламен, доколко реалистичен изглежда планът за оздравяване на железниците, не е ли той само поредният опит за замазване на нещата?

– На хартия планът за оздравяване изглежда добре, Фили. Той предвижда пет мерки – съкращаване на 2 хиляди от общо около 13 хиляди работещи в системата, спиране на 150 влака, които са напълно губещи, продажба на неоперативни активи, увеличение на цената на пътническите превози и продажба на цялата система за товарни превози. Друга тема е как се прилагат тези мерки, защото веднага изтече информация например, че в предвидената квота от 2 000 души се съкращават предимно оперативни работници, а не хора от огромната администрация. Така че откровената опасност да побългарим реформата в този случай съществува, Фили. И ако синдикатите бяха започнали битка срещу тази опасност, те щяха да имат силна обществена подкрепа. Сега обаче каузата им изглежда загубена и няма да срещне положителен отклик, защото работническите водачи решиха да се противопоставят срещу реформата като цяло, въпреки че самите те знаят колко е необходима. И още повече – колко е важна на фона на икономическата криза, която клати силно европейската икономика. В този смисъл, ако някой трябва да прави компромиси за БДЖ, това са именно синдикатите. И компромисите от тяхна страна вероятно няма да закъснеят, стига само да се убедят, че правителството е твърдо в намеренията си. В момента, струва ми се, все още сме на етапа, когато синдикатите пробват дали правителството няма да се поддаде на директен натиск.

– Пламен, сякаш обаче не стоят точно по същия начин нещата, свързани с реформата в пенсионната система?

– Да, Фили, макар тук също да не виждам основания за компромис от страна на управляващите, това най-вероятно ще се случи, защото позицията им е уязвима по няколко причини. Първо – с идеята да се увеличи възрастта за пенсиониране с една година става дума не за цялостна реформа, а за частична мярка, за решение, взето на практика на пожар, след като се разбра, че Националният осигурителен институт е назад с над 2 милиарда лева и буквално утре няма да може да плаща не ниски, а никакви пенсии на никого. Второ – става дума за мярка, която се въвежда едностранно и рязко, въпреки че правителството – и то именно това правителство, а не някое предишно – има официално споразумение със синдикати и работодатели за поетапно въвеждане. И трето – тази мярка засяга твърде много хора, на практика всички хора в България и сама по себе си не е никак популярна. Ето кое подхранва и непрекъснатите опити на БСП и ДПС да извлекат политически дивиденти от ситуацията, като се впишат по един или друг начин в очакваните през следващата седмица протести.

– Тоест, ти смяташ, че в този случай по-скоро правителството трябва да направи някакви компромиси и да излезе с по-разумни предложения?

– Не бих го формулирал точно така, Фили, макар че вероятно точно така ще стане, очаквам правителството, поне донякъде, да се поддаде на натиска. Това, което аз в действителност смятам обаче, е че системата на общественото осигуряване в страната се нуждае не просто от дълбока реформа, а от принципна промяна във философията и подходите, които стоят в нейната основа. Пожарните мерки при сега съществуващата система, дори и да проработят, то ще е частично, временно и, както всички лоши лекарства, повече ще навредят заради страничните си ефекти, отколкото да излекуват конкретното страдание. Опасенията ми обаче идват оттам, че нито правителството, нито синдикатите, най-малко синдикатите, разбира се, мислят в тази посока. Те сякаш се надпреварват да предлагат идеи и ходове, които или изобщо няма да проработят, или по дефиниция са обречени на неуспех – при това дори не в дългосрочна, а най-много в средносрочна перспектива.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: