БАНДАТА НА ЧЕТИРИМАТА

ноември 23, 2011 at 8:14 am (Без категория) (, , , , , )

/Шеста съвместна изложба на Даниел Дянков, Николай Бузов, Румен Жеков и Иван Тотев – галерия „Резонанс”, Пловдив/

Пламен Асенов

Знаете ли каква е разликата между звездите на рокендрола и тези на изобразителното изкуство? Разликата е, че рокаджиите излизат на сцената…..например един Бетовен или Моцарт…..излиза и казва – аз съм велик, защото измислих това парче. И започва да го свири.

Докато художниците, някой си Ван Гог примерно, още преди да се появи на сцената, го чуваш да мърмори под сурдинка някъде зад кулисите – това парче слънчоглед е толкова велико, само защото аз го нарисувах, нали. И така си е, всички знаят, че то наистина е велико, само защото той го е нарисувал. И само когато той го е нарисувал.

От тези различни подходи идва и разликата в реакцията на публиката, когато едните или другите излизат пред нея. Ще се убедите сами, като си дадете сметка, че докато ви представям тези четири звезди в българското изкуство на изображението, заради които сме се събрали днес, на вас няма да ви идва отвътре да ги посрещнете със силни викове и ръкопляскания, да свирите с пръсти и да тропате доволно с крака и ръце, спонтанно да запалите стотици запалки, за да осветите затъмнената зала.  Макар че точно в този случай много ми се иска така да подходите, защото бандата си заслужава…..

Но нещо за бандата като цяло ще кажа после, първо искам да ви представя хората в нея един по един – не само за да разберете кой кой е, а и за да свържете веднага лицето на автора с творенията, които го изобразяват в тази изложба.

Започвам с Николай Бузов. Според мен само на пръв поглед изглежда така, сякаш космическата геометрия в неговите платна се опитва да види и обозначи онзи момент, когато формата се ражда. Всъщност ако човек се вгледа добре, ще види, че става дума по-скоро за обратното – за начина, по който формата, простата, първична форма, започва да твори пространство, време и всичко останало. В този смисъл Николай ми прилича не на човек, който отива някъде, за да търси началото, а на човек, който се връща от някъде, натоварен с твърде крехката надежда да стигне до края, онзи край, чиято посока е навсякъде наоколо.

Даниел Дянков е напълно различен. В акварелите, които показва този път в Пловдив, той, струва ми се, поставя пред нас загадки. Например – кой е, как изглежда и къде живее странният свят, чиито парченца виждаме, ефирно забулени, да прозират в творбите на Даниел. Също, може ли съвършено непознатото, а нищо чудно – и напълно измислено слово, да бъде изписано пред очите ни с цялата си граматика и разгърнато в пълния си смисъл, но по този начин – вместо да разкрие – да направи съвсем невидима за публиката онази тънка граница между реалност и вълшебство, скрита в загадките.

Румен Жеков като художник е толкова далеч от баналното, че, за да започна да говоря за него, без да прозвуча претенциозно, трябва да кажа нещо банално. Изразът, който ме напъва отвътре, е, че Румен не престава да ме изненадва. Вчера например, още щом видях тази, новата работа, която ни посреща на входа, тя веднага ми прозвуча като хайку – истинско поетично тристишие, макар сътворено не в слово, а в цвят. На човешки аз бих превел тези две прости бели мазки на електриков фон така:

Виждам

как реалността

съществува

Не знам дали съм прав, в смисъл – не знам дали съм прав, че реалността съществува, просто казвам, че работата на Румен така ми звучи.

Разбира се, тъй като от четиримата автори най-добре познавам Иван Тотев, оставих си го за десерт накрая. Новото сега, щом видях струпани, сякаш най-небрежно, работите му тук-там из залата, беше впечатлението, че всички те отиват някъде. През годините съм казвал разни неща за Иван. Например че прави камъка, метала и изобщо всякакви материали, да изглеждат по-меки, отколкото са в действителност. Или че колкото по-здраво са стъпили на земята неговите фигури, толкова по-близо е до тях небето. Сега обаче за първи път усетих не само динамиката, която идва от вътрешното напрежение в творбите му, видях не само движението им по оста горе-долу, но забелязах също и техния стремеж наистина да се преместят в пространството, да тръгнат в ширина, по хоризонтала. Или към някакъв си техен хоризонт, кой ги знае…..

Е, засега толкова за четиримата артисти като такива. Ако искате наистина дълбоки прозрения за тях и творбите им, питайте сведущи изкуствоведи, не мен, аз съм само един човек, който гледа. За да сме съвсем на чисто обаче, на края искам да си призная и една грешка, сътворена по-рано.

През лятото на 2009-та, когато същите тези художници за четвърти път имаха съвместна изложба, писах, че те се опитват да направят нещо като заговор. Сега, вече при шестата им проява, разбирам, че съм сгрешил – те очевидно не са рехава група случайни заговорници, а, независимо дали сами си дават сметка за това или не, са истинска, добре организирана банда, нещо като бандата на четиримата, но не в китайската, а в българската култура. И ми е малко чудно, че министър Вежди не е тук, та да види с очите си заплахата и да предпази обществото от нея.

Защото, както сами можете да се убедите от показаното в тази зала, оказва се, че ако преди две години съм сгрешил за степента на сплотеност на въпросната банда художници, то съвсем не съм сгрешил по отношение на тяхната цел – да се придържат колкото може по-близо до истинските стойности и колкото може по-далеч от чалгата, която властва в българското изкуство. Също – да демонстрират винаги, когато могат, че освен дължина, ширина и височина, човешкият дух, за да продължи да съществува, трябва непременно да притежава и едно четвърто измерение – дълбочина. А подобни идеи са опасни не само за културния, но и за цялостния ни български живот, защото могат да го заразят с форма и смисъл.

Дори се блазня от мисълта, че подобни идеи могат да докарат нещата дотам, та публиката да обърне гръб на чалга-политиците ни, на Азис и Преслава, на Иван и Андрей, на цялата кохорта непреходни недоразумения на прехода и спонтанно да започне да приветства истинските артисти като звезди всеки път, щом ги мерне на улицата. Не че наистина ще стане така, но все още си позволявам разкоша да се блазня от тази мисъл.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: