ЗА ДОСТАТЪЦИТЕ И НЕДОСТАТЪЦИТЕ БЮДЖЕТНИ

ноември 18, 2011 at 4:32 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България – правителственият проектобюджет за 2012 година бе приет на първо четене в Парламента. Оценките за него са твърде противоречиви, но като цяло всички са наясно, че той е ориентиран по-скоро като опит страната да оцелее без големи поражения в кризата, продължаваща все още в икономиките от еврозоната, отколкото към идеята за развитие и сериозни реформи в страната.

– Пламен, коя е думата, употребявана най-често във връзка с бюджета за догодина?

– Трудно е да се каже, Фили, след всички изговорени думи и всички оценки, дадени от различни страни. Все пак – бих посочил думата „консервативен”. Но веднага ще дам и пример за това как тази едничка дума може да се натовари със съвършено различни значения. От синдикатите например казаха, че бюджетът е консервативен в смисъл на свръхпредпазлив. Работодатели заявиха, че заложеният в него консервативен подход ще се отрази негативно върху общото ниво на заетост в страната. Независими икономисти критикуваха като проява на консервативност липсата на нови подходи при формирането на самия бюджет, както и някои от заложените в него параметри, които на практика няма да доведат до извършване на наболели структурни реформи в сфери като осигурителната и пенсионната система, здравеопазване, образование и други. От левицата осъдиха десния консерватизъм на бюджета по отношение на социалната сфера, за която не се предвиждат очакваните отдавна реални увеличения. От десницата пък осъдиха левия консерватизъм на бюджета, като заявиха, че в него не само не са заложени условия за извършване на необходимите реформи, но и с някои свои постановки той силно ще засегне развитието на малкия и средния бизнес в страната.

– И все пак, Пламен, въпреки различията, проектът мина на първо четене в Парламента. Очакват ли се някакви сериозни промени в периода между първото и второто четене?

– Да, Фили, очакват се. И това всъщност е последният пример, който искам да посоча за разнообразните значения, които всеки тук влага в думата „консервативен”. Защото накрая излезе финансовият министър Симеон Дянков и каза, че, както и да се оценява бюджетът в този момент, всъщност между първото и второто четене той вероятно ще трябва да бъде променен и то в посока към…..още по-голяма консервативност.

И примерът за това бе даден веднага с едно правителствено решение. Поради изключително тежкото положение на Националния осигурителен институт, чиито дефицит през тази година надхвърля вече 2 милиарда лева, кабинетът предложи още от 1 януари 2012 година да бъде увеличена с една година възрастта за пенсиониране в страната. По принцип такава мярка имаше предвидена от по-рано, но нейното въвеждане трябваше да стане поетапно и да приключи някъде към 2020 година. Форсирането на събитията в случая е напълно разбираемо, макар да има сериозни съмнения дали най-пряко засегнатите от промяната хора ще поискат да го разберат достатъчно правилно. Впечатлението ми е, че по-скоро няма да поискат.

– Пламен, не е ли обаче прав министър Дянков, като настоява, че, при задълбочаващата се криза в еврозоната, България не може да си позволи очаквания за сериозен растеж?

– Сигурно е прав, Фили. Аз не съм икономист, но и простата логика сочи, че след като икономиката ни е обвързана между 60 и 70 процента с европейската, сериозен растеж тук трудно може да се предвиди в близките една, дори две години и трябва да сме предпазливи, а настояването, най-вече от ляво, за наливане на пари в непроизводителни сфери, е безотговорно. Защото бюджетът не е, или поне не би трябвало да бъде, нещо, което си измисляш като необходимо количество пари и после пускаш печатницата, за да си ги набавиш, тоест, не е въпрос на желание, а на реалности. Достатъчно пъти сме се парили от нереални бюджети.

От друга страна обаче съществува и легитимното виждане, че на българите им идва вече прекалено тежко непрекъснато да затягат коланите. Когато Европейската икономика беше в разцвет, те затягаха коланите заради вътрешни причини, да речем – заради лошо управление, и бяха най-бедните европейци. Сега пък трябва да ги затягат заради външни фактори….. и пак са и ще бъдат най-бедните европейци. От чисто човешка гледна точка това е наистина едно доста изтощително упражнение.

– Но ако обобщим – малък растеж, увеличени дефицити, недобро разпределение на средствата за различните сфери – коя от тези критики към предложения бюджет изглежда най-силна и правилно насочена?

– Според мен най-важната критика, Фили, която се появи по време на дебатите, не е свързана с конкретния размер на парите като приходи, с тяхното увеличение и намаление или с тяхното преразпределяне в тази или онази сфера, а със самия принцип на формиране на бюджета. С други думи – впечатли ме най-вече тезата на независимите икономисти Петър Ганев от Института за пазарна икономика и Георги Ангелов от институт „Отворено общество”.

Те казаха, че и сега, както в предишни години, не се залага принципът на програмното бюджетиране, а отново се търси разпределяне на средства според тавана на разходите, с които всяко министерство разполага. Това е критика към самата философия на формиране на бюджета и тя ми изглежда правилна, защото сме свидетели как вече двадесет години в България се възпроизвежда един модел, останал на практика от времето на социализма и доказал своята неефективност. Когато министерствата получават пари на калпак и ги харчат по свое усмотрение, резултатът е този, който виждаме. Ако се въведе модерният европейски принцип на програмното бюджетиране, нещата рязко ще се ориентират към реалните нужди на съответната сфера, а няма да са, както досега, насочени предимно към издръжка на администрацията.

Много важен аргумент в полза на този подход е и фактът, че прилагането му на практика не струва пари. Или поне – че парите, които струва, са капка в морето, в сравнение с парите, които ще спести или парите, които ще се пренасочат към реални, а не измислени, обществени нужди. Разбира се, Фили,  тъй като е прекалено лесно, няма да има награда за онзи слушател, който познае, че този подход за правене на бюджет упорито не се прилага в България не заради друго, а най-вече заради силната вътрешна съпротива от страна на самата българска администрация.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

2 коментара

  1. zlatarova said,

    Действително всичко по архаичния бюджет и административната немощет(по-скоро политическа) е отразено в тази публикация.Защо след като има основен закон Конституцията на РБ не се изгражда бюджета следвайки правата и задълженията на гражданите??? По-точно за сферите образование,здравеопазване…а приходите от изключителната държавна собственост къде и колко са?От там нататък по действащите закони какво внасят в Държавния Бюджет е също необходимо.Изобщо защо ИПИ да не разработи структурата на бюджета???Експертно ли е Нардното събрание?

  2. Elena said,

    Тезите на синдикатите понякога са толкова абсурдни, че всеки разумен икономист би могъл да ги обори с лекота.
    Има ред случаи, в които представителите на ИПИ са напълно прави, както е в случая. Само, че има и други случаи, в които техните тези по никакъв начин не кореспондират с истината, а по-скоро с толериране на олигархичната „пазарна“ среда.
    Най-вероятно етикетът „независими икономисти“ излиза от средите на тяхната организация.
    Като гражданин съм съгласна, че са независими, когато се касае за дребния и среден бизнес, но от едрия са си направо зависими.
    Не става въпрос само за изповядването на неолиберални идеи, характерни за тях, а за отричане на истината като икономически практики в развити демокрации. Техните правителства дори защитиха законодателните си ограничения в Европейския съд.
    По време на миналото соц. правителство /странно със своите либерални актове/ не един път въпросните икономисти отричаха на висок глас в медиите, наложената практика в здравеопазването дори и на либерални държави – твърди цени на лекарствата за краен потребител. Колкото и примери да бяха публикувани за тази практика в Германия, Австрия, дори и съседна Турция, икономистите от ИПИ извисяваха глас, че е социализъм и то от съветски тип.
    Това кореспондираше, съвсем „случайно“ и „независимо“ с интересите на едър производител, днешния ден, името му постоянно се свързва в различни сфери с корпоративно мошеничество.
    Дълга тема е до каква непрозрачност в ценообразуване на лекарствата доведе тази необуздана либералност, което продължава и до днес. Грешки и идеи всякакви, по-лошото е, че в случая имаше очевидна зависимост.
    Никак не се учудвам, че представителя, мисля на ИПИ – Мартин Димитров, събра доверие от 1.95 %.
    Едва ли в България дясното ще се възроди в общественото пространство, ако гражданите го свързват с корпоративна престъпност и олигархични практики. Нормални външни инвеститори не предпочитат този вид среда, а всеки нормален икономист ще го свърже със заетостта и с осигурителните модели в бъдеще време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: