КАТО НЯМАМЕ КАКВОТО ИСКАМЕ, ЩЕ ИСКАМЕ КАКВОТО ИМАМЕ

ноември 11, 2011 at 5:00 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Вчера се навършиха 22 години от 10 ноември – ден, сочен за край на комунизма в България и начало на прехода към демокрация. „Дали този преход вече завърши?” – това е само един от въпросите, по които в българското общество продължава да няма съгласие.

– Пламен, изборите в България отминаха, но изборните страсти още не заглъхват. Вече има рекорден брой дела за касиране на кметски избори, а лявата опозиция обяви, че ще иска касиране на резултатите и от президентския вот. Има ли смисъл от този акт?

– Ако търсим смисъл, Фили, в това изборите за президент да се анулират и съдът да обяви загубилия кандидат на БСП за спечелил, това няма как да стане. Първо, преднината от около 160 хиляди гласа за Росен Плевнелиев от управляващата партия ГЕРБ, не може да бъде стопена с доказателства за опорочаване на вота глас по глас, колкото и нарушения да са документирани в изборния ден. И второ – защото самото формулиране на нещата по този начин звучи абсурдно и нелепо.

Да, наистина, организацията на изборите беше лоша. В резултат на това е възможно в някои по-малки населени места, където между двама кандидати за кмет разликата е  няколко десетки гласа, касирането да доведе до промяна, макар че и това е съмнително. По отношение на резултата от президентския вот обаче опитът за служебна победа чрез съда е безсмислен от гледна точка на интересите на цялото българско общество. То само може да ни вкара в допълнителна конфронтация и да отклони вниманието от наистина важните въпроси на деня, свързани най-вече с икономика и реформи.

– Защо тогава социалистите пристъпват към този акт?

– Защото той прекрасно се вписва в техния партиен интерес, Фили. От позицията на самата БСП, в чисто политически план, решението за касиране на вота има смисъл, макар че, както казах, няма да има търсения краен резултат. Всъщност обаче, от друга страна, със сигурност ще има търсения от върхушката на БСП резултат. Защото тази върхушка тръгва в битката не за да постигне реално касиране на избора за президент, а с други цели. Например – за да демонстрира пред обществото, че партията все още е жива, че дори не е в кома след съкрушителната загуба, която понесе на последните избори. Също – да заяви нагледно, че продължава да е водеща опозиционна сила, с която управляващите трябва да се съобразяват. Освен всичко друго, това са две познати стратегии за оцеляване на самата червена партийна върхушка, която по навик не иска да понесе вината си като подаде оставка, а иска героично да остане на своя пост.

– Смяташ ли, че сегашните червени лидери ще успеят в това свое начинание?

– Поне временно – да, ще успеят. Но има и още нещо важно, Фили. По всичко личи – и решението да се иска  касиране на изборите е поредното доказателство – че от известно време насам БСП се опитва да заиграе пред българското общество ролята на спасител на демокрацията в страната, спасител от едноличния, тоталитарен, както червените твърдят, подход, прилаган от премиера Бойко Борисов в управлението. И очевидно е също, че левите искат да бъдат възприемани в тази си месианска роля в стратегически план – поне за следващите, ако не и за по-следващите, парламентарни избори. Тук вече внимателният наблюдател вероятно ще прозре влиянието на все още действащия президент Георги Първанов, който подготвя почвата да се превърне отново в успешен партиен лидер, след като окончателно напусне креслото на „Дондуков”1, което заемаше като неуспешен президент цели десет години.

– Пламен, защо намесваш Първанов, след като именно сегашният лидер на БСП Сергей Станишев поде опита за трансформация на партията в пръв защитник на демокрацията?

– Станишев е пътник, Фили. В политически смисъл, разбира се. Събраха му се много неуспехи и един ден той ще трябва да понесе отговорност за тях. Освен това – денят идва с наближаването на 22 януари, когато ще се смени караула в президентството. Но най-важното в случая е, че Станишев няма капацитет за подобна трансформация. Това е идея от мащаба именно на Първанов – човекът, който от заместник на Жан Виденов се представи за спасител на нацията от Жан Виденов, човекът със Сталинградската битка за Кърджали срещу Ахмед Доган, който после се прегърна с Доган във властта, онзи, който заклейми НАТО и въздушните удари срещу Милошевич, а после като президент работеше всеотдайно за членството на България в НАТО. Така и в сегашната ситуация можем да видим как зад кулисите Георги Първанов се гримира като Георги Димитров и опитва да създаде единен фронт срещу тоталитарната власт на Бойко Борисов…..

– Всъщност, Пламен, такъв единен фронт в момента не се ли създава по естествен път, като имаме предвид поведението на опозицията не само от ляво, но и от дясно?

– Донякъде изглежда така, Фили. Например десните партии заявиха съгласие с БСП, че организацията на последните избори беше лоша и имаше много нарушения. Те, макар да отказаха да подкрепят това с подписи в парламента, също както левите, заявиха, че президентският избор трябва да бъде касиран. Както и БСП, десните критикуват силно едни или други аспекти на предложения от ГЕРБ бюджет за следващата година. Има и още подобни примери. Само че основанието за това не е съгласието за единен фронт, а еднаквото състояние в което се намират сега всички партии в България, с изключение на ГЕРБ и ДПС – състояние на политически полуразпад. И тъй като никоя не вижда друг полезен ход, всяка намира свои основания да се зъби на тирана Борисов като част от стратегията си за оцеляване. Колко ще оцелеят наистина и колко ще се сгромолясат напълно – ще видим до една година време. Но изглежда, че дори да се създаде единен фронт срещу ГЕРБ, то най-вероятно процесът ще бъде съпроводен и със създаването на втори единен фронт – около ГЕРБ. Донякъде това е добре, то означава, че политиката тук по естествен път може да се ориентира към възстановяване на изкуствено разбития преди десет години двуполюсен модел. От друга страна обаче не е толкова добре, защото едва ли точно партия ГЕРБ може да претендира за носител на автентичното дясно политическо мислене и действие, необходимо в момента. Но, както обикновено става в тази страна – изглежда като нямаме каквото искаме, ще трябва да се задоволим да искаме каквото имаме. И да не му се мръщим много-много.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: