ПРЕМИЕРИ, ПРЕЗИДЕНТИ И ДРУГИ НЮАНСИ…..

ноември 4, 2011 at 11:29 am (Публицистика) (Плевнелиев, еманципация, отношения с Борисов, президент)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Диана Копринкова с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Диана/ Росен Плевнелиев от управляващата в България центристка партия ГЕРБ е новият президент на страната. С преднина от 160 хиляди гласа той победи на балотажа миналата неделя основния си съперник от левицата и през януари ще смени социалиста Георги Първанов на президентското кресло, заемано от него вече цели десет години. За изборните резултати и очакваните след това развития разговаряме днес с нашия политически анализатор Пламен Асенов.

– Пламен, еврокомисарят Кристалина Георгиева каза неотдавна, че България трябва да има президент, с който хората да се гордеят, който да представя страната достойно и да лобира за нея пред Европа. Такъв човек ли е Росен Плевнелиев?

– Има шанс и дава надежди да бъде такъв, Диана. Но в същото време има редица фактори, които могат да помогнат или да попречат този словесен портрет на Плевнелиев като президент да се реализира не само на думи, но и на дела.

– Защо си толкова предпазлив в преценката си?

– Нормално е да бъда предпазлив. Имаме си работа с човек, който предстои да заеме централен политически пост в държавата, а в същото време няма ясно изградено политическо лице, човек, който сам твърди,  че е повече експерт, отколкото политик и нещо повече – че предпочита да бъде такъв.

– Все пак, Пламен, обществото има изградена някаква представа за Плевнелиев, поне доколкото през последните две години, като министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов, той беше публична фигура.

– Тази представа, Диана, е за човек, който наистина разбира и върши добре работата си на експертно ниво. Но също и за човек, който е твърде зависим от и без това силно доминиращия не само заради публичната си позиция, но и заради личния си характер, български премиер Бойко Борисов. Затова не са случайни и страховете сред част от българите, че, с влизането на Росен Плевнелиев в президентството, цялата власт в страната ще бъде събрана в едни и същи ръце и това може да се окаже заплаха изобщо за демокрацията в страната.

– Да, особено в седмицата между първия и втория тур на изборите, тази хипотетична заплаха за демокрацията беше сред основните аргументи на левицата, която търсеше подкрепа от обществени слоеве извън своя естествен политически ареал…..

– Всъщност, Диана, не съм сигурен, че това помогна особено на левицата. Техният смешен плач накара мнозина с право да си кажат – точно пък БСП ли ще е гарант за демокрацията в тази страна…..Впрочем, същото каза директно в изборната нощ и премиерът Бойко Борисов, като, освен това, се разграничи от всякакви възможности да се бърка оттук нататък в работата на новоизбрания президент.

– Пламен, все пак личните заявки на политиците са едно, а гаранциите за спазването им – съвсем друго. Затова – няма ли някакво реално основание в притесненията на левите за бъдещето на българската демокрация?

– Това не е първият случай в България, при който една и съща партия, едновременно с президентската, държи още изпълнителната и законодателната власт, Диана. Така беше при правителството на Иван Костов, така беше по-рано, при Филип Димитров, така беше, ако щеш, макар и с известни нюанси, при предпоследното правителство – на социалиста Сергей Станишев. При всички тях се прояви една особеност, заложена в Конституцията – неизбежното възникване на силни противоречия между премиер и президент, особено когато те са хора от една и съща партия. Този ефект, който по принцип се дължи на грешка и съществува заради лошо заложените в основния закон баланси между институциите, всъщност виждаме, че засега играе положителна роля за демократичния процес тук, като не позволява на една партия наистина да преяде с власт и да се самозабрави в управлението.

– Дали и сегашното развитие с Росен Плевнелиев като президент и Бойко Борисов като премиер ще бъде такова?

– Надявам се! Надявам се от една страна, че Плевнелиев, който е интелигентен човек, ще започне да си дава сметка с какви реални възможности да влияе на процесите в страната разполага и бързо ще намери своя собствен начин да се еманципира от патрона си Борисов. От друга страна се надявам Борисов, поне в първите няколко месеца, да не го притиска прекалено много, защото пък наличието на „послушен” президент не е от практическа полза за самата партия ГЕРБ. Да, в случая, дори да оставим настрани интересите на страната като цяло, Борисов трябва да проумее, че самата негова партия и неговото управление нямат нужда от „послушен” президент, а от човек с визия и стратегическо мислене.

– Пламен, това ми звучи леко парадоксално като твърдение, поне от гледна точка на представата за българска политика, наложила се през последните години…..

– Може и така да звучи, но е факт. Ако Борисов иска България да направи пробив например във външнополитическо отношение, пробив силно необходим след десетте години външнополитическо вегетиране при президента Първанов, то комбинацията Росен Плевнелиев, президент – Николай Младенов, външен министър, е подходяща за това. Ако Борисов иска да разчисти някои от вътрешните, българските авгиеви обори, като например прекомерното инфилтриране на всички институции с хора от бившите тайни служби, неуредиците в съдебната система, срастването на мафията с държавата, а оттам – разрастването на корупцията и престъпността, то трябва усилено да подпомага бързата еманципация на Росен Плевнелиев, не да се притеснява от нея. Започне ли да се притеснява, политическата загуба както за самия него, така и за всички нас, е напълно гарантирана.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

Реклама