ИЗКУСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

септември 23, 2011 at 6:05 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Днес в България е официалният старт на предизборната кампания за президентските и местните избори следващия месец. Очаква се тя да се проведе при високо напрежение и с размяна на сериозни удари  под кръста между кандидатите, но, в крайна сметка – без каквито и да било изненади като резултат. А това означава – и без перспективи за истински промени в цялостния български обществен живот, зациклил през последните десет години в омагьосания кръг на популизма и неспособността да се решават реалните проблеми.

Затова и с Пламен Асенов, нашият политически коментатор в България, напълно  съзнателно решихме да посветим точно днешния си разговор не на политиката, а на изкуството. Макар теоретично да е по-абстрактна от политиката, напоследък тази сфера от живота сякаш все повече се възприема от българите като реален остров насред морето от житейски хаос. 

– Пламен, за Пловдив, градът, в който живееш и работиш, отдавна се твърди, че е културната столица на България. Оправдава ли той все още това свое име? 

– Дълъг и сложен е този разговор, Фили, и отговорът не е еднозначен. Ще обобщя обаче, като направя аналогия с политиката и медиите. Даден политик може да излезе с интервюта в десет вестника, но ако не се покаже поне по една телевизия, той на практика не съществува за публиката. Така и с българското изкуство – ако направиш изложби в десет града, но не се покажеш в Пловдив, значи нещо не е както трябва. И това при положение, че всъщност в Пловдив не се продава много изкуство, продажбите вървят най-вече в София или в чужбина. Но, въпреки това, самото представяне тук се смята за особено престижно. 

– Очевидно не е случайно, че и Есенният салон на изкуствата в Пловдив по традиция е с толкова богата програма….. 

– Така е, Фили, и тази година целият месец септември е толкова запълнен от културни събития, че дори при най-добро желание не можеш да обхванеш и половината от тях. Има национален театрален фестивал, множество музикални събития, сред които липсва феноменът “чалга”. Най-много са изложбите, при това разнообразието от автори, стилове и течения, което отделните галерии представят, е такова, че наистина всеки да намери нещо точно по свой вкус – ако, разбира се, успее да го открие в многотията от събития. Или в калабалъка, както казваме в Пловдив още от турско време, та и досега. 

– Пламен, едно от централните събития и през тази година беше Нощта на музеите и галериите. Звучи романтично цяла нощ да се разхождаш с чаша вино в ръка, да влизаш от галерия в галерия, да виждаш нови неща от любими автори или да правиш своите малки художествени открития….. 

– Романтично е, Фили, много е приятно, много е вдъхновяващо дори, да усетиш този дух на общност, който се създава покрай изкуството. По принцип аз лично трудно понасям тълпи от хора на едно място, но тази нощ е по-особена. По главната улица на Пловдив, по уличките около нея и тези в Стария град буквално има места, където не можеш да се разминеш, затова спираш на едно място, заговаряш се или поне си кимаш с напълно непознати, особено ако се спрете за пети път един до друг…..Идват хора от цялата страна, седмици преди това те се уговарят как ще пътуват, при кои пловдивски приятели ще останат да спят, чакат появата на програмата, за да се ориентират предварително какво искат да видят, а после, естествено, се оказва, че половината неща са пропуснали, но за сметка на това пък са видели много други…..Не случайно още преди години, след първото пловдивско издание на Нощта на музеите и галериите, София се опита да го копира, но в известен смисъл – без успех. 

– Защо без успех, идеята е интересна, а галериите и музеите там също не са малко….. 

– Само че концентрацията на…..местата за поклонение, така да се каже, е доста различна, Фили. В София за да стигнеш от една галерия до друга трябва да повървиш доста, дори да ползваш транспорт. Липсва точно тълпата, а това малко или много там размива усещането за човешка и духовна общност, събрана около изкуството, което някак по естествен начин се получава тук, в Пловдив. 

– Пламен, вероятно при толкова много изкуство, което се предлага за една нощ, не всичко е на сериозно ниво като качество….. 

– Така е, Фили. Но не може всички да са гении. Пък и нека публиката преценява и търси себе си. За мен лично през тази година откритието беше цикълът голи женски тела на големия художник Вихрони Попнеделев. Не стига това обаче, а в самата Нощ той демонстрира рисуване на живо. Няма да описвам формите на модела, който ползваше и от който се стопиха камерите на повечето фотографи, които щракаха неистово наоколо. Но Вихрони всъщност показа на публиката не красивия модел, а нещо друго, нещо много важно – как художникът, само с няколко удара на четката, успява да превърне преходната красота в непреходна.

Една друга изложба, която остана леко в периферията на вниманието на тълпите от почитатели в самата Нощ, но която също представи невероятно силни като внушение и като пластика неща, беше тази на наскоро починалият голям български скулптор проф. Ненко Маров. Освен няколко проекта за паметници и негови по-малки лирични творби, акцентът в изложбата са петте големи фигури – на Левски, Ботев, Вазов, Калифер войвода и Незнайният български воин.

Тези величествени фигури за първи път излизат от ателието му и се показват пред публика именно в Пловдив. Те са всъщност творческото завещание на Ненко Маров, последните пет неща, които той сътвори в своя живот. Сътвори ги независимо от напредналата възраст, независимо от бастуна и болестите си, сътвори ги само с много силния дух, който цял живот гореше в него. 

– Пламен, говориш така, сякаш си познавал отблизо този творец, можеш ли да ни разкажеш малко повече за него. 

– Вярно е, че имах щастието да бъда близък с Ненко Маров през последните 15 години от живота му, Фили, но не заради това го определям като голям български скулптор. Кой съм аз, че да давам такива оценки? Оценяват го така неговите най-значими паметници, които може би дори някои от слушателите ни в Австралия са виждали при обиколките си из България. Например изумителните фигури на Стефан Стамболов и Никола Пиколо в Търново, където той живя и преподаваше до края си. Или лъвът при входа на Царевец. Композицията “Занаятчии” при входа на Орешак от по-старите му работи също е известна на мнозина българи. Като голям творец и учител го определят и неговите студенти, някои от които сега са сред най-известните български скулптори. В края на краищата обаче за Ненко Маров искам да кажа най-вече това – да, той имаше пристрастия към българската история. Но макар някои да виждат внушението на творбите му като плод до голяма степен на темата, на значимите сами по себе си исторически фигури, които представя, аз твърдя обратното – че силата на творбите му идва от силата му на творец, а темата само допълнително привнася някои нюанси в тях. 

– Ще бъдат ли реализирани тези творби, ще станат ли достъпни за публиката или оттук нататък ще потънат отново в ателието? 

– Ще ми се да вярвам, че няма да бъдат изоставени и забравени, Фили, макар че това е България и човек никога не знае. Все пак има индикации напоследък, че ако не общините и държавата, то някои по-широко скроени хора от бизнеса започват да проявяват отдавна очакваната да се прояви сред тях чувствителност към изкуството. При това не говоря за страстта към скъпа декорация на милионерските къщи, опита за пране на пари със закупуване на стари майстори или участието в уж благотворителни търгове, каквито са най-разпространените практики до момента. 

– И къде виждаш тази светлина в тунела? 

– Ами например в Пловдив има един частен колеж – Европейски колеж по икономика, който през този месец организира скулптурен симпозиум. Собствениците на колежа  осигуриха материали и условия за работа на петима пловдивски скулптори, извадиха и им платиха немалко пари, собствени средства, като идеята е творбите им после да бъдат експонирани в парковото пространство около спортния комплекс на колежа. Преди два дни отидох специално да видя нещата, макар все още незавършени, Фили и трябва да кажа, че наистина са впечатляващи. И пак ще уточня – не само според мен. Според изкуствоведа Красимир Линков, шеф на Градската художествена галерия в Пловдив и куратор на този проект, “Рибата” на Димитър Чонов, “Тотем” на Стоян Заваринов, “Грифон” на Саркис Нерсеян, “Човекът, който ходи” на Свилен Костадинов и “Взаимодействия” на Иван Тотев с присъствието си със сигурност ще засилят усещането за свободния творчески дух, който витае сред възпитаниците на колежа и ще подпомогнат бъдещите икономисти да свикнат да ценят и уважават изкуството. Нещо повече, точно тези работи може би ще им помогнат по-нататък и в това да различават доброто изкуство от сурогатите, които в наше време се опитват да завладеят художествената сцена.   

– Пламен, но все пак един подобен симпозиум, колкото и добри работи да се сътворят там, едва ли е достатъчен за привнасяне у младите на този цялостен дух, за който говориш. 

– Така е, Фили, но ако беше само това, сигурно нямаше да го давам за пример. Просто се оказва, че в този колеж да се обграждат студентите със сериозно изкуство е трайна тенденция и целенасочена политика. Стените на основните аули, в които се провеждат занятията, са не голи, а украсени с картини от известни пловдивски художници, закупени преди две години. През миналата година пък колежът е организирал пленер за живописци, сега – симпозиум за скулптори, имат планове и за следващата година…..

И представи си, Фили, че се появят още само десетина души от бизнеса, които последователно тръгнат по същия път. Ами всъщност това е един от основните начини Пловдив не само да лежи на старите си лаври, а и отново да стане истинска българска културна столица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: