ВРАТА У ПОЛЕ

август 26, 2011 at 6:37 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Административната реформа – необходимостта тя спешно да се извърши и начинът, по който това се случва – отдавна се превърна в една от вечните теми на българския обществен живот. И в един от неразрешимите му ребуси. Неизменно записвани като приоритет в програмите на всички досегашни правителства, дори не само на тези от последните двадесет години, необходимите промени в администрацията на всички нива сякаш задължително дават гнили плодове и вместо до съкращение на разходи и облекчаване на процедури, водят до обратните резултати.

През това лято и кабинетът на ГЕРБ даде своя уникален принос в развитието на темата. В началото на август правителството отмени забраната, наложена преди 8 години,  висшите чиновници да участват срещу заплащане в повече от един борд на държавна фирма. Аргументът – без заплащане се губи мотивацията за участие в управлението на дружествата, а оттам пък държавата губи контрола си върху тях.

Сега, в края на август, кабинетът отново забрани участието в повече от един борд. Обяснението на премиера Борисов бе, че тази практика е неправилна, а министърът на регионалното развитие Плевнелиев, който бе инициатор и с жар защитаваше решението за отмяна, сега с не по-малка жар защитава решението за отмяна на отмяната. 

– Пламен, как могат да се възприемат подобни коренно противоположни решения, взети в рамките само на месец? Дали те са израз на управленско безсилие от страна на ГЕРБ или по-скоро целят предизборен ефект? 

– Нали знаеш, Фили, какво отговорил дядо поп, когато го попитали дали на помена предпочита да пие ракия или вино: – И бира, чадо, и бира. Та при този твой въпрос аз съм горе-долу в същото положение, защото ще ти отговоря – и двете. За управленското безсилие на ГЕРБ вече доста пъти сме говорили.

Практиката да се взима едно аргументирано решение, после то да се отменя с още по-силни аргументи, след това да се въвежда отново, малко модифицирано, а накрая да се зарязва съвсем, често без обяснения, вече се превърна в стил, в запазена марка на управлението на Бойко Борисов. В България никой не се учудва на това, тази практика се приема по-скоро откъм забавната и страна, колкото и да е важно съответното решение. 

– Трудно ми е да си представя каква е забавната страна на сериозните обществени  въпроси….. 

– Ами да го кажем така, Фили – след обявяването на някакво решение от страна на ГЕРБ, хората по места започват да образуват групи по интереси. В тези групи те залагат по-големи или по-малки суми за това кога съответното решение ще бъде отменено – дали още на другия ден Бойко Борисов ще излезе да каже обратното или ще има някакъв период между двете. В някои по-интелектуални среди дори се играе на “познай обратните аргументи” и върху това също се правят залози….. 

– Не говориш сериозно, нали? 

– Да, не говоря сериозно. Само че смисълът на казаното си е съвсем сериозен. И реален. Защото когато в началото на август излезе правителственото решение за отмяна на забраната чиновниците да получават допълнителни пари за допълнително клатене на краката в бордовете на държавните дружества, беше ясно, че то е плод на две неща – неспособността на ГЕРБ да осъществява отворено управление и силен вътрешен натиск в самата партия от страна на висшия и среден управленски персонал за повече преки облаги от властта.

Бързата отмяна на решението пък ми се струва, че има пряка връзка с предизборната ситуация в страната. Просто явно някой в ГЕРБ се усети, че могат да се извадят преки политически дивиденти от тази отмяна, представена пред българското общество едва ли не като героична битка в името на справедливостта.

Да, Фили, било поради всеизвестната къса памет на българина, било защото първото решение потъна между жълтите летни новини, в началото на август обществото не си даде сметка, че се възстановява едно положение, срещу което винаги е възразявало – възможността министри, заместник-министри и други администратори, освен и без това не малките си заплати, да получават допълнителни пари, за да вършат работа, която и без това трябва да вършат. Сега обаче отмяната на това решение целенасочено се превръща в медийно събитие и чувам доста хора да казват – ама виж как бате Бойко ги насмете ония гадове, а….. 

– Пламен, колко големи са сумите, които се получават за участие в борд, та за това да се води такава епична битка? 

– Някъде са по-големи, другаде – по-малки, Фили.

Няма да забравя например информацията, изнесена официално през миналата година от  Българският лекарски съюз, информация, според която трима души от борда на Националната здравно-осигурителна каса получават заплати между 35 и 45 хиляди лева. На месец, Фили, не на година. Това е същата тази Каса, чието ръководство  постоянно се оплаква, че е на червено и не може да покрива разходите за лекарства на хронично болните или че в Касата няма пари за животоспасяващи операции на деца в чужбина.

Освен за самите редови български болни обаче, в тази ситуация на мен ми става много тъжно и за някои здрави хора. Например за горкия български президент, който се мъчи някак да върже двата края с няма и пет хиляди лева заплата на месец. Или за горкия министър-председател, който едва ги докарва до към четири хиляди. Пък виж, някои умници от управленските нива под тях успяват да си живеят доста по-добре от премиера и президента. При това дори не носят техните отговорности на раменете си, а доста по-малки.

Но както и да е, всъщност дори не толкова самият размер на парите, получавани като допълнителни заплати от участие в бордовете е важен, макар да се знае, че минимумът е 2-3 хиляди лева месечно. Тоест, ако сега заплатата на даден зам.-министър е около 3 хиляди лева, то с участие само в един борд, дори на губещо предприятие, той си я вдига двойно. А при свободния режим има хора, които участват в по пет-шест, дори повече бордове. 

– Какво имаш предвид, като каза, че все пак не това е най-важното в случая? 

– Дори да оставим настрани темата за огромните суми, които, на практика незаслужено, получават някои хора, Фили, остава открита още по-важната тема за парадоксите, които това положение поражда и които се струпват на главата на обществото. Да вземем като съвсем условен пример един началник отдел в министерство, който отговаря да речем за железопътния транспорт. Като ресорен шеф, той наблюдава работата на съответното железопътно държавно дружество. Като член на борда му обаче пряко участва във вземането на решения, например за това кой да е основен доставчик на инструменти и материали през следващата година. Обаче пък същият началник отдел е в борда и на едно друго дружество, което произвежда съответните инструменти и материали за железниците. И тогава той трябва да вземе решение дали да ги продава на самия себе си или не, на какви цени, при какви комисиони…..А когато накрая се окаже, че при тези вътрешни въртележки има нещо нечисто, че нещо е свършено в противоречие със закона или с държавния интерес, същият човек трябва да застане пак в ролята на ресорен шеф и да наложи санкции върху самия себе си. Не знам, Фили, може и в някое друго измерение това да е нормално, но в българското измерение няма как да се случи.

Освен това, нали си представяш какви и колко ангажименти има даден министър. Ако в същото време той участва в борда и на пет-шест дружества с дейности от различен характер, или трябва да е гений, или няма как да е пълноценен в решенията си. А като правило – гениални министри няма. 

– Пламен, освен за участието на чиновниците в бордове, напоследък много шум има и за даренията, които ведомствата получават, включително за начина, по който чрез тях се заобикалят важни законови инструменти като обществената поръчка например. Ще има ли реален ефект след този шум? 

– Рано е да се каже, Фили. Да, правителството побърза да излезе с решение, с което като цяло се забраняват подобен тип дарения. То бе провокирано от появилите се разкрития за даренията, получени от Министерството на вътрешните работи, които, доколкото се разбра, за първите шест месеца на тази година са над 15 милиона лева. Покрай това беше зададен доста пъти и въпроса – има ли хора и фирми, които чрез даренията, които правят, си купуват един вид индулгенция и МВР не ги закача, поне до времето за следващо дарение. Основателни съмнения в тази посока съществуват отдавна, но пък реални данни за такава форма на ведомствен рекет няма и публично се отрича. Но тук пак ще кажа, че дори това не е най-важното. Както и с участието в бордове, пораженията, които се нанасят в дълбочина на обществените отношения като цяло, са много по-важни.

Например, Фили, последната история с 236 автомобила, дарени на МВР от…..собствената му фирма “Безконтактни мултиплексорни вериги” ЕООД. Както съобщи електронният сайт “Медиапул”, договорът за дарението е сключен лично с вътрешния министър Цветан Цветанов, който обаче в същото време е и принципал на даряващото дружество, тоест, сключил го е със себе си.

Защо това да е проблем? Ами нормалната процедура изисква когато МВР има нужда от нови коли, да обяви обществена поръчка и за нея да се явят няколко фирми в конкуренция помежду си. Това е процедура, свързана със самото сърце на свободния демократичен пазар, без подобни възможности той започва да се превръща в нещо друго. А в нашия случай колите са купени без обществена поръчка, тъй като даряващата фирма не е държавна и няма това законово задължение. Как е избрана фирмата доставчик, защо именно тя, а не конкурентната и фирма, какви и колко големи са комисионите от сделката, кой ги е получил и как са разпределени после – всичко това остава напълни неизвестно.

Затова и аз лично не бързам да се радвам на иначе правилното решение за забрана на даренията на държавни ведомства, което правителството взе. Просто докато чакам то да влезе в сила си представям какви вратички вече са измислени или предстои да се измислят, за да се заобиколят и неговите твърди постулати. Защото отдавна съм убеден, че ако има нещо, в което българската администрация е гениална, то е точно това – заобикалянето на закона в лична полза. Но не в лична полза на някой случаен гражданин, а на самия чиновник.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 

1 коментар

  1. Zlatarova said,

    „Защото отдавна съм убеден, че ако има нещо, в което българската администрация е гениална, то е точно това – заобикалянето на закона в лична полза. Но не в лична полза на някой случаен гражданин, а на самия чиновник.“
    Абсолютна истина,станала половин вековна традиция ,за която никое правителство не го е грижа.
    Нищо не са в състояние да направят гражданите,защото властта така си работи .Който не му харесва това ,да върви в друга държава…
    Златарова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: